Проф. Петко Ст. Петков: „Учредителното събрание преди 142 години обявява две столици на България – Търново и София”

Важно е да се представи истината за двете български столици – Търново и София, обявени с едно решение на Учредителното събрание от 22 март 1879 г., както и да се напомни за решението за издигането на Паметника на свободата на върха Свети Никола. За любопитните факти отпреди 142 години разказва проф. д-р Петко Ст. Петков, преподавател по нова история на България в Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. „Има няколко важни решения на Учредителното събрание в Търново, които не са записани в Конституцията, но имат силата на конституционни актове. Малко известно е, че въпросът за столицата на България не е включен в текста на приетата Търновска конституция. Такова предложение присъства в единствения български проект за Конституция, изготвен от 15-членна комисия. В него се предлага столицата на княжеството да е София, макар че до този момент българите приемат като единствен столичен център Търново. Предложението е съобразено с преместването по заповед на княз Ал. Дондуков от 9 октомври 1878 г. на административния център на руското окупационно управление от Пловдив в София”, разказва проф. Петков. Ученият допълва, че този проект е отхвърлен от Учредителното събрание на 21 март 1879 г., а с това и предложението за София като столица. От протокола на Учредителното събрание за 22 март става ясно, че няколко депутати настояват още в началото на дебатите да се реши кой град ще бъде столица на бъдещото княжество. „За да предпази събранието от продължителни спорове, Драган Цанков предлага компромисен вариант между българската историческа традиция и политическата реалност, установена от руското управление. Само с едно изречение той дава две много важни решения, които са одобрени единодушно от Учредителното събрание и се спазват и до днес”, казва проф. Петков. Изследователят допълва, че Драган Цанков заявява: „Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденция на княза, а в Търново да става коронацията на княза”. По този начин с едно гласуване на 22 март 1879 г. Учредителното събрание определя Търново за историческа столица на България, а София – за административна. През следващите години в старопрестолния град се свикват Великите народни събрания, тук полагат клетва князете на България, тук се променя Конституцията. Неслучайно жителите на Търново от 1879 г. до днес честват 22 март като празник на града. Дълго време 3 април е бил празник на София, а това всъщност е 22 март 1879 г. по нов стил, т.е. с 12 дни разлика за времето след 1916 г. Една от грешките, която често се повтаря, е неточното твърдение, че София е обявена за столица на 3 април 1879 г. Според протоколите на този ден, както и в следващите три от Страстната седмица, Учредителното събрание няма заседания. Историкът посочва, че третото решение, което не е в Конституцията, но се спазва като конституционен акт, е гласуването на предложението на Петко Каравелов и на депутата Стефан Берон, представител на Книжовното дружество в Браила, за изграждане на паметник на Освобождението. На 13 април 1879 г. П. Каравелов предлага да се построи храм в Търново, който да се посвети на Александър Невский, руски светец и герой. Това предложение се приема „единогласно и с възхищение“. По-късно същия ден Ст. Берон заявява: „Наша длъжност и общо на целий българский народ е да въздигне храм на най-високото място на Балканът, на св. Николая, гдето толкова герои паднаха за нашата свобода“. Това предложение също се приема „единогласно“. Идеята на П. Каравелов частично е реализирана, макар и доста по-късно. Храмът е изграден и посветен на св. Александър Невски, но е построен не на хълма Царевец, а в центъра на София. Предложението на Ст. Берон също се реализира с голямо закъснение. На 26 август 1934 г. цар Борис III, министри и духовенство откриват Паметника на свободата. Той е изграден на по-високия старопланински връх Св. Никола, не защото е по-важен от отсрещния връх Шипка, а както правилно изтъква в Учредителното събрание П. Р. Славейков, защото оттам монументът ще може да се вижда и от двете страни на Балкана. „Интересен факт е, че на освещаването на Паметника на свободата през 1934 г. на върха Св. Никола сред присъстващите духовници е митрополит Симеон Варненско-Преславски – един от депутатите в Учредителното събрание, гласували единодушно това конституционно решение през 1879 г., и може би единственият, който е доживял да го види реализирано“, споделя проф. Петко Петков. Историкът е категоричен, че тези три конституционни решения от 1879 г. до днес никой не е поставял под съмнение и те още действат.

Веселина АНГЕЛОВА

Сн. личен архив