51 четения

Майсторството на паузата: Защо чакането толкова ни вбесява

Джейсън Фарман, професор в Университета на Мериленд споделя пет практики, които да ви помогнат да се справите с несигурността от дългото чакане на връщането към нормалния живот.

Архитектите и урбанистите знаят тази история – как хората са спрели да се оплакват от дългото чакане на асансьори в небостъргачи в Ню Йорк. Тя датира от строителния бум след Втората световна война, когато броят на небостъргачите рязко се увеличава. Управителят на една от тези сгради привлича машинни инженери и представители на компании, произвеждащи асансьори, за да решат повсеместния проблем: хората чакат твърде дълго и това ги вбесява.

Инженерите и представителите на производителите на асансьори внимателно разглеждат и обсъждат проблема и накрая казват, че няма решение. Но, един  психолог, който работи в същата сграда, неочаквано дава търсения отговор. Според една от версиите той се фокусирал не върху работата на асансьора, а върху факта, че хората са разочаровани от времето за чакане. Решил, че това вероятно се дължи на скука. С одобрението на управителя на сградата окачил огледала в чакалнята на асансьора, за да могат хората да гледат себе си и другите, които чакат. И чакането станало интересно. Оплакванията спрели, освен това тези, които преди се оплаквали, започнали да благодарят на персонала по поддръжката на сградата, че са увеличили скоростта на асансьора.

Продължавам да се връщам към този пример и сега, тъй като всеки от нас изпитва тежестта на чакането по време на пандемия. Чакането е една от основните характеристики на 2020 г.: чакаме ваксината, чакаме информация за това как ще работят училищата, чакаме връщането на работа или успешното свързване със Zoom пратформата, за да започне работната ни среща. Изчакваме връщане към „нормалния живот“ и се превръщаме в живи буферни символи, без да имаме представа кога това чакане ще приключи.

Отегчени сме. Непродуктивни. Дразни ни очакването и как то ни кара да се чувстваме безсилни, тревожни, изолирани и депресирани. Мразим чакането, дори ако то отнема относително кратко време. Както в историята за асансьорите, ние не знаем кога режимът на изчакване ще приключи, така че изпитваме всички тези сложни емоции, свързани с болезнения израз „несигурност“.

Какво да правим?

Осъзнаването, медитацията и моментите на мълчание помагат на мнозина да съберат мислите и емоциите си. Тези стратегии се използват за справяне със стреса от интензивен трудов живот, тревожни реакции на шокове и ускоряващ се темп на живот в дигиталната ера.

Чакането е качествено различно нещо. Можете съзнателно да правите паузи, да мълчите и да медитирате, но често нямате контрол дали да чакате нещо или не. Това е тежкият камък на очакването: по-често то ни се налага, отколкото ние да го избираме. Ето защо се дразним – защото губим контрол. Изчакването прави невъзможно да използваме времето си, както сметнем за добре. Някои хора дори могат да използват чакането като властови лост, за да демонстрират своята значимост – например в една връзка, като карат другия да ги чака.

Аз вярвам, че можем да се справим по-добре с очакването. За това обаче е нужна радикална промяна в нашите възгледи. По-долу описвам как можем да контролираме емоциите и да се фокусираме върху реакциите. Можем да изградим други взаимоотношения с времето и да започнем да го разглеждаме по-скоро като инвестиция в нашия социален живот.

Пет практики могат да ви помогнат да осмислите и усвоите ползите от чакането:

1. Отвъд границата на чувствата. Вместо да страдате от латентното състояние на временното очакване, опитайте се да разберете по-широкия му контекст. Започнете с въпроса защо чакате. Първоначалните отговори вероятно са повърхностни реакции на трудна ситуация. Тогава си струва да зададете следващия въпрос, който може да доведе до сложен отговор: „Кой се възползва от моите очаквания?“ Може да се счита, че очакването ви е наложено отвън и го възприемете или като неудобство, или като ограничение на способността да контролирате собственото си време. Но все пак е важно да попитате кой (или какво) се възползва от вашите очаквания в момента. Понякога това сме ние самите. Чакането може да бъде възнаграждаваща инвестиция: може да бъде начин за спестяване на пари в пенсионна сметка (вместо да се харчат възможно най-скоро) или начин за отлагане на удоволствието. Мога да изчакам сега, за да получа нещо по-добро по-късно. Или можем да припишем способността да чакаме на търпението, което е важна черта на характера. Случва се други да се възползват от чакането ми, например, когато чакам на светофар, за да могат други коли да преминат през кръстовище.

Очакванията обаче могат да разкрият и структурни привилегии, например когато управляващите потвърдят тази сила, като ни карат да чакаме. Продължителните съдебни дела например пречат на хората в неравностойно положение да постигнат социални промени и мобилност. Изчакването може също да изложи проблеми с управлението, тъй като хората са принудени да правят паузи поради липса на планиране и стратегическа визия. Изследвайки чакането, можем да разберем по-сериозни причини за закъснения. Но това разбиране ще се появи само ако преодолеем раздразнението, причинено от необходимостта да се изчака.

2.Опитайте се да не мислите за времето на изчакване като междинен етап. Обикновено мислим за чакането като за несигурност между това, което правим, и това, което се надяваме да се случи по-нататък. Седим и чакаме, докато всичко се реши. Лично аз винаги се опитвам да определя какво ще се случи там, от другата страна на чакането. Как искам да видя бъдещето след него? Научих много за себе си чрез тази практика, за мечтите и амбициите си, за възгледите си за бъдещето, както и за най-близките връзки и какво искам от тях.

Подобни практики не само помагат да разберете по-добре себе си. Те са от основно значение за генерирането на нови идеи и възприятия. Тишината, промеждутъците от време и разстояние ни позволяват да си представим нещо, което все още не съществува, и след това да въведем иновации според разширавянето на нашите знания.

Очакването ни тегли към настоящето, за разлика от всяко друго преживяване на времето. Когато очакваме, разбираме, че този момент има смисъл сам по себе си, а не като стъпка към бъдещето. Чакането е настоящето. Всеки момент е важен житейски опит

3. Разграничете непродуктивността от чакането.  Ако времето за изчакване отваря нови перспективи за възможното бъдеще, то може да се счита за продуктивно. Но сега тази гледна точка не преобладав. Напротив, често разглеждаме чакането като ограничение на производителността. Когато сме продуктивни и работим добре, времето минава почти неусетно. Когато чакаме, просто е невъзможно да не забележим колко бавно върви то.

Този възглед обаче води само до прегаряне и липса на креативна визия. За да намерим творчески решения на сложни проблеми, имаме нужда от време за изчакване. Очакванията, както и съпътстващите го мечти и скука, задействат „мрежовия режим“ на мозъка. Това понякога се нарича „мрежата на въображението“, която ни свързва с творчески подходи и решения, които не бихме намерили, ако ги търсехме умишлено. Те идват само когато мислите ни са на пауза. Изграждането на дългосрочни решения, които водят до бъдещи иновации, изисква скука и очакване. Сегашната работна среда обаче не предлага нищо подобно. Чрез включване на времето за изчакване в работния процес ще бъдем по-малко нервни, по-продуктивни и по-креативни.

4. Използвайте времето за изчакване, за да подобрите социалния си живот. Когато започнах изследването си върху очакването, бях сигурен, че всички го мразят толкова, колкото самият аз. Но пътувайки по света, бях изумен колко различно възприемат периодите на чакане хората от различни култури. Много от моите събеседници не само се притесняват по-малко за времето на изчакване, отколкото аз, а напротив, те се наслаждават. Една от колегите ми от Уганда ми разказа за случаи, когато всички нейни съседи се събирали час по-рано на автобусна спирка, за да чакат заедно. За тях това е шанс за добър разговор. Очакванията също имат особено социално значение в някои култури, тъй като потвърждават стойността на взаимното благополучие. Подредени опашки от хора за храна и вода в Япония след земетресението през 2011 г. в Тохоку са в ярък контраст с кадри от Австралия на купувачи, които се бият помежду си за последната опаковка тоалетна хартия през март 2020 г.

Вместо да мислите за времето като за свой личен оскъден ресурс, можете да си представите, че то е преплетено с времето на другите хора. И тук възниква нов морален императив. Ако времето ми е ограничено от вашето, бих искал да видя, че използвате времето си правилно или, обратно, да ви помогна в борбата срещу социалните структури, които ви карат да губите времето си по начин, който е неблагоприятен за вас. Изследователят на медиите Сара Шарма казва, че нашето време е преплетено с времето на другите, но често налагаме неравномерна употреба на други хора. Тя твърди, че ако не осъзнаем това, ще продължим да лишаваме другите от времето, което им е на разположение. Изследвайки очакванията, можем да видим, че фактори като расово и класово неравенство също се проявяват в тези моменти, допълнително подчертавайки маргинализацията на някои.

Това е особено вярно по време на пандемия. Очаквайки в карантина, докато кривата на заразата не се изравни, докато стане достатъчно безопасно да отида на музикален фестивал, докато се появи ваксина или други мерки, а не животът да се нормализира, инвестирам в социалната тъкан около мен. Инвестирам в нашата обща сигурност. В нашата история обаче времето за изчакване е свързано с безсилие и липса на производителност твърде дълго и това често отрича всички усилия. Вместо това трябва да разбираме очакванията като продуктивна практика, която добавя стойност към живота около нас.

5. Ядосайте се, ако трябва. Очакванията са различни. Чакането на забавен полет е различно от чакането на резултатите от скрининга за рак. Чакането на опашка за атракция в Дисниленд не е като чакането на присъда за военни престъпления. Не всяко чакане е от полза. Понякога е редно да ни ядосва, особено когато проявяваме съпричастност към други хора, които чакането ги лишава от силата им. Тази съпричастност ни дава по-дълбоко разбиране за живота на човек, чийто опит е много различен от нашия собствен. Както пише Мартин Лутър Кинг-младши в писмото си от затвора в Бирмингам (1963): „Чувах думата „Чакай!“ в продължение на много години … Това „Чакай!“ почти винаги означава „Никога“ … Трябва да видим … че „справедливостта, забавена твърде дълго, е отменена справедливост.“

Когато моето време е тясно свързано с вашето време, трябва да се възмутя от неговото неравномерно разпределение – когато много от вас просто ги молят да почакат. В такива моменти трябва колективно да крещим, че повече няма да чакаме.

Източник: Обекти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *