В „Битова електроника“ са работили над 20 000 души и са произведени повече от пет милиона телевизора

Изложба възкресява спомена за най-мощната фирма в региона

ФОТОГРАФСКА ИЗЛОЖБА, ПОСВЕТЕНА НА РАДИОЗАВОДА „БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА“ АД, ВЪЗРАЖДА СПОМЕНИТЕ ЗА НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДПРИЯТИЕ В РЕГИОНА, КОЕТО ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА.

В най-добрите му години в него са работили едновременно 6000 души, а през цялото му съществуване – над 20 000 работници. В него са произведени 5 млн. телевизора, в това число и първите разпространени у нас. За времето си радиозаводът е бил огромен по мащаби и изключително модерно оборудван. Въпреки това през август 2014 г. съдът обявява неговия фалит. Фотосите, показващи най-добрите моменти на фирмата, могат да се видят в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ до 20 май.

Преди 37 години на 1 октомври 1984 г. от конвейерите на радиозавода слизат първите цветни телевизори, превърнали се в емблема на града ни по онова време. Напук на модернизацията в някои къщи по селата или вили има телевизори, които още работят, разказва последният началник на цех „Телевизия“ Цоньо Цонев.

През 1975 година е поставено началото на производство на телевизори в тогавашния радиозавод. Започва се с хибридния лампов приемник „Мизия“. След като понатрупват опит в производството на черно-бели телевизори, възниква идеята и за производството на цветни. Предприятието вече се разраства и от радиозавод се превърща в комбинат по радиотехническа апаратура.

ПЪРВИТЕ ПАРТИДИ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНИТЕ ТЕЛЕВИЗОРИ „ВЕЛИКО ТЪРНОВО 84“ СЕ РАЗРАБОТВАТ ПРЕЗ 1983 Г. от група млади ентусиасти от „Бюро телевизия“ с ръководител покойния вече инж. Атанас Иванов, на когото възлагат задачата за създаване прототип на цветен телевизор. За по-малко от година екипът успява да създаде прототипa и представя 2 броя от телевизорите на Международния панаир в Пловдив. Изделието печели златен медал и държавното ръководство дава благословията си за започване на производство. Бързо след края на панаира започва и подготовката за серийното производство. Кутиите се произвеждат в Тетевен, пластмасите в Белица, полипроводниците в Ботевград, тунерите в Перник, кондензаторите в Кюстендил, резисторите в Айтос. Насищането и спойването на отделните възли и детайли е ставало в комбината и ЗВД (стария радиозавод). Оборудването е „Филипс“ и повечето хора мислят, че телевизорът е разработка на тази фирма, но не е така. Изделието е изцяло разработка на нашите специалисти. Варианти на телевизора по онова време се сглобяват дори в Турция под името BILTON, спомня си Цонев.

„Обособен бе отделен цех с ново оборудване, нови уреди и апаратура. По онова време бях организитор по производството на един от конвейерите за производство на черно-бели телевизори. Никой от колегите ми не прояви интерес да се захване с този проект. Като най-млад, реших, както сега е модерно да се казва – да се захвана с новото предизвикателство“, разказа за в. „Борба“ Цоньо Цонев, последният началник на цеха за телевизори в „Битова електроника“.

ИМЕТО НА ТЕЛЕВИЗОРА СЕ ИЗБИРА ЧРЕЗ КОНКУРС ПО РАДИО „ХОРИЗОНТ“. ОТ МНОГОТО ПРЕДЛОЖЕНИЯ НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ ГЛАСОВЕ СЪБИРА „ВЕЛИКО ТЪРНОВО“. Към края на септември всичко е готово и на 1 октомври започва производството. Въвежда се строг контрол и се взимат постоянно мерки за подобряване на надежността. За Коледа около 500 бройки се закарват в София. Продават се в два магазина – на най-горния етаж на ЦУМ и магазин „Рубин“. „Народът грабеше, без дори да ги пробва дали работят. За сведение дори и фирма „Филипс“ даваха 3% предпродажбена дефектност. Ние обаче бяхме подготвени. Комбинатът имаше апартамент на една пресечна улица на „Витошка“. На всеки кашон бе записан телефонен номер. На него отговаряха два екипа, които седяха в жилището и очакваха евентуалните обаждания. До 20-ата минута един от екипите пристигаше на посочения адрес. Софиянци не бяха виждали такова отговорно отношение до този момент“, спомня си Цонев.

Коледните продажби правят голяма реклама на телевизора. Отзивите са отлични и започва голямото търсене. За кратко време марката се превръща в един от символите на града и като еталон за качество и надеждност. Постепенно цехът се разраства и от 1986 г. се сформират 6 бригади на 2 смени. Производството нараства с бързи темпове. Само 4 години след началото на производството от цеха излиза едномилионният приемник. Въпреки това обаче не могат да смогнат да задоволят нарасналите потребности на населението.

Интересна случка, за която ни разказва Цоньо Цонев, е как една вечер небеизвестната журналистка Диляна Грозданова в предаването си „Актуална антена“ заяви следното: „Търновци да си отглеждат краставиците и доматите, а телевизорите да се правят в София“. Тогава Цонев силно се възмущава от казаното и веднага пише открито писмо до БНТ и в. „Работническо дело“, придружено с подписка. Два-три дни по-късно Диляна пристига с кола на телевизията и се извинява лично на директора Димо Йончев.

През 1985 година, когато започва производството на „Велико Търново 85“, почти всеки ден цехът се посещава от височайши делегации, министри, членове на Политбюро, чуждестранни посланици.

„Напоследък чрез медии и публикации някои хора се опитват да втълпят на младите, че животът в България е започнал от 1989 година. Преди това по „онова време“ нищо не се е произвеждало, нищо не е построено, животът е бил спрял и сме тънели в мизерия. Сякаш моето поколение не е живяло тогава и не знае какво е било. Недоволни винаги ще има, но важното е хората да си спомнят, да помнят, да знаят и да разказват какво е било. Историята трябва да се знае и помни. Хората от моето поколение поне малко трябва да са доволни от живота си, който са водили преди. Аз съм доволен. Доволен съм, че имам здраво, сплотено семейство. Децата ми и внуците ме уважават и обичат, а всичко друго е бонус. Искам да знаете обаче, че след семейството си за най-голям успех в живота си смятам успешното си участие в проекта ,,В. Търново“. След това ,,Електрон“ и т.н., сподели Цоньо Цонев.

Дияна ГАНЕВА