233 четения

Старшина Йонко Христов – авторът на инициативата „Българското знаме на всеки връх“, работи като доброволец в училището в Русаля и свири на булгарина

Планинар, инструктор по скално катерене и планински водач е главният инструктор в Професионалния сержантски колеж към Националния военен университет „Васил Левски“ старшина Йонко Христов. Освен това той е социален педагог – доброволец в Училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ в Русаля, и е сред малцината, които умеят да свирят на най-древния български инструмент булгарина.

„Сърцето ми е в планината, обичам усещането за свобода и пространство, когато съм там, затова използвам всяка възможност да тръгна към някой връх. Планината ме научи добре да планирам това, което зависи от мен, и да приемам даденостите, които не мога да променя“, казва старшина Йонко Христов. Той е ходил в 27 от всичките 39 планини в България, но признава, че най-добре се чувства в Стара планина. Преди години преминал курс по скално катерене в Националния военен университет и оттогава се занимава осъзнато и професионално с катерене. Води занятията по оцеляване на кадетите и курсантите, учи ги да преодоляват трудни терени по алпийски способи, дава им начални знания по скално катерене. Член е на асоциация „Планини и хора“, където е и стажант.

„Страх ли ви е от високо? Това е първото, което питам. Когато чуя категоричното „Не!“, зная, че трябва да обърна на този човек по-специално внимание. Защото трябва да ги е страх, за да се научат на безопасност. След години натрупан опит съм разбрал още нещо – дори и тези, които твърдят, че не се боят от нищо, щом застанат на ръба на скалата, се променят. Там са готови да си признаят тайни, които един психолог трудно ще измъкне от тях“, усмихва се старшина Христов. Никой обаче от неговите кадети не се е връщал назад, преди да опита да преодолее страховете си. Нещо повече, тези, които се запалят, остават влюбени в природата завинаги.

Планината изисква уважение, с нея шега не бива. На това също ги уча, защото е важно да знаят, че връх не се качва на всяка цена. Ако те допусне, ще го изкачиш, ако не – връщаш се. Аз също съм се връщал. Това е умението да оцениш риска. Не е достатъчно само да знаеш маршрута и метеорологичните условия, а и да опознаеш групата, която ще водиш, да прецениш психическата и физическа подготовка на всеки човек в нея”, казва старшина Христов и признава, че от планината той отдавна не се бои, защото не тя, а човешкият фактор е този, който води до инциденти.

Елбрус в Русия е най-високият връх (5642 метра), на който старшина Йонко Христов се е изкачвал заедно с подполковник Даниел Тотев. Вече мечтае за турския първенец Арарат и за Камино, особено след като вече е минал по 700-те километра на трасето Ком – Емине. „За Арарат трябва да се подготвя, защото върховете, които са над 3000 метра, изискват усилия – физическа сила и специално състояние на духа. Това означава около 15 дни преди тръгване да направиш няколко изкачвания на по-нисък връх, за да свикнеш с денивелацията. Аз обикновено качвам Мусала, спя там, слизам, пак се качвам. Иначе височинната болест те събаря.“ Храната също е част от подготовката.

С най-запалените планинари сред курсантите той вече е създал клуб „Пешеходен туризъм“. Идеята е заедно да ходят в планината по-често, да вървят по стъпките на Васил Левски, по маршрута на Ботевата чета и да качат 10 първенци на България.

На старшина Йонко Христов принадлежи инициативата „Българското знаме на всеки връх“. Идеята му хрумнала преди три години, направил група във Фейсбук със същото име и веднага събрал възторжени овации. После обаче решил, че е достатъчно всеки, който се качи на своя връх, да се снима с българското знаме и да сподели снимката в социалните мрежи. „Стихиите бързо съсипват знамето, което пък замърсява природата. Затова снимката е достатъчна и заедно с тази фотография всеки, който желае, може да опише маршрута, какво може да се види по него, нужната подготовка за прехода, легендите, историите, които битуват за планината и върха“, признава алпинистът.

Когато не тренира с кадетите и курсантите оцеляване, катерене и преодоляване на трудни местности, старшина Христов работи доброволно като социален педагог в Основно училище по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ в село Русаля, в което учат талантливи и даровити деца в риск. Занимава се с децата там като доброволец и заедно с тях работи по проект за създаване на „Пътека на мълчанието“. Пътеката ще бъде обособено трасе около Русаля с препятствия и кътове за отдих, където всеки ще може да остане сам със себе си и да си отдъхне от забързаното ежедневие. „Идеята е на децата и много ме вдъхнови. Но ни трябват средства. Искам да поставим табели с информация за растителни и дървесни видове, за да бъде една такава екскурзия и образователна за децата. Разбрал съм, че ние не познаваме природните си богатства, затова ще използвам желанието на децата, за да им покажа на какво могат да се възхищават, когато тръгнат по пътеката“, обяснява старшина Христов, който е магистър по съвременни образователни технологии във Великотърновския университет, а в момента и докторант по теория на възпитанието и дидактиката.

Освен всичко това алпинистът, инструктор и социален педагог Йонко Христов е и музикант. Свири на булгарина, която е най-древният български музикален инструмент. Донесен е тук от Афганистан и е подходящ за народна музика. „Видях го за първи път, когато бях на една от мисиите си в Афганистан и останах омагьосан. Там все още има хора, които свирят на булгарина. Този инструмент прилича на тамбура и у нас така е известен – българската тамбура. Прави се от тиква и има две двойка струни. А самият инструмент се майстори специално за човека, който ще свири на него. Историята на булгарината е много интересна, затова искам този инструмент да придобие по-голяма популярност у нас“, казва старшина Христов, който е един от двамата търновци с умения да свири на булгарина. А в България тези, които владеят инструмента, са не повече от 45 музиканти.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *