1258 четения

Първата българска аптека отворила във В. Търново

Животът ни по време на пандемията налага здравните заведения и аптеките като едни от най-посещаваните обекти. Погледът към миналото разкрива интересни и малко известни факти, свързани със здравеопазването и аптечното дело в нашия град.

До 1822 година за здравето на търновци се грижат хекими, джерахи, ахтари, спицери и билери. Всеки, който може да лекува, т. е. главно да превързва рани, да намества счупени кости и да извършва други подобни „оздравителни дейности”, без дори да притежава медицинско образование или документ за практикуване на лекарска професия, както и за приготвянето и продажбата на лекарствени продукти, се счита за специалист относно лекуването на населението.

Аптеката на Йордан Хаджипенчев (Ю. Пенчов)

С установяването на д-р Марко Павлов във Велико Търново през 1822 година старостоличани вече имат възможността да получават квалифицирано медицинско и аптечно обслужване. Роденият през 1784 година в Македония бележит българин, завършил образованието си в Монпелие, Франция, утвърдил се като доверен лекар на пашата в Пловдив и пристигнал заедно с него в старата българска столица, открива през 1823 година в нашия град аптека, която специалистите определят като първа в България. Първоначално аптеката е домашна, а след това се помещава в специално помещение срещу Конака, сега музей „Възраждане и Учредително събрание”. Откритата „лекарня” става популярна не само сред търновци, но и сред жителите на околните селища. След смъртта на д-р Марко Павлов през 1864 година в лекарнята работи неговият син Георги Марков. Той променя фирмата, наричайки за първи път заведението „аптека”, като от двете страни на надписа поръчва да се изрисува дъб. При жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година Георги Марков пише изложение до Международната комисия по разследване на турските зверства и събира подписи от населението за подкрепа. Постъпката му става достояние на турската власт и по съвета на руския посланик граф Игнатиев Георги Марков заминава за Цариград. След завръщането си оттам на фирмата на аптеката вместо името „Георги Марков” написва „Георг Маркизис”. Старите търновци, сред които и Леон Филипов, разказват, че първата българска аптека оттогава става известна и като Маркизевата.

ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО СЕ ОТКРИВА И ВТОРА АПТЕКА. Тя е собственост на Янаки Златев. Интересно е да се знае, че той се прочува като единствения хекимин християнин в града, който има достъп до харемите на турците.

Аптека в старата столица притежава и д-р Васил Хаджистоянов Берон. Той има голяма триетажна къща с широк двор и две терасовидни градини, а пред нея наема единия от трите дъсчени дюкяна, използвайки го за аптека.

Аптека „Пчела” (вляво)

Представените досега три аптеки съществуват и непосредствено след Руско-турската война 1877 – 1878 година. През 1886 година концесията на Георг Маркизис е отнета и е дадена на политика, държавника и общественика Панайот Славков от Велико Търново. За целта той среща подкрепата на д-р Калпаклов, чиято дъщеря му става съпруга. Панайот Славков премества лекарната от „специалния й дюкян” срещу конака на Баждарлък и я преименува на „Пчела”. За това свидетелстват запазените до наши дни документи и снимки. Лабораторията на аптеката е сред малкото в страната, специално оборудвани за анализ на кръв и урина.

Една от най-атрактивните стари аптеки обаче в Асеневата столица е на Янаки Златев, наследена от сина му Никола Златев. Последният няма фармацевтично образование, но се отличава с усета си към новото и модерното. При аптеката му е поставен барометър, изработен във формата на къщичка. В случай на хубаво време оттам излиза човек с бастун, а при лошо – момиче с разтворен чадър.

Четвъртата по хронология открита във Велико Търново аптека е на фармацевта Йордан Хаджипенчев. Той е активен участник в обществено-политическия живот на страната и в града. Интересно е да се знае, че се включва активно в подготовката на първия конгрес на аптекарите и е негов председател. През 1908 година е назначен за член на аптечната комисия при Върховния медицински съвет и заема тази длъжност до април 1921 година. Йордан Хаджипенчев притежава аптека и в София, занимава се с научна дейност, основава фонд за даровити аптечни работници. След смъртта му през 1939 година аптеката му се помещава в къщата на художника Димитър Багрилов, където сега се намира туристическият дом.

Търновски лекари и аптекари, 1898 г.

През 40-те г. на ХХ в. местната власт отчита, че с нарастването на града заедно с прилежащите му села възниква необходимостта от откриване на нова концесия за аптека, която трябва да бъде общинска „в името на добруването на жителите ни”.

ЛЮБОПИТНО:

* Първият следосвобожденски документ, с който се слага порядък в здравеопазването и в аптечното дело, е „Временни правила за устройството на медицинското управление в България”, утвърдени от руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков на 1 февруари 1879 година. Този първи закон за организирането на здравеопазването у нас е разработен под председателстването но д-р Димитър Моллов, роден в село Беброво.

* През 1929 година се приема нов закон за народното здраве. В него се предвиждат строги санкции за всички псевдолекари, билкари и аптекари, които поради некомпетентност застрашават здравето и живота на населението. Освен в аптеките продажбата на билки, безвредни лечебни и дезинфекционни средства се разрешава в дюкяните и дрогериите, но само при спазване на определената от Главна дирекция на народното здраве номенклатура.

* В миналото най-често рецептите, които се изписват по фонд „Обществено осигуряване”, се изпълняват от общинската аптека или пък от частни, дали предварително съгласието си за това.

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – Велико Търново

Един коментар за “Първата българска аптека отворила във В. Търново

  • 28.04.2021 в 17:31
    Permalink

    Много интересно четиво! Много по-добре е такива материали да излизат, отколкото стресиращите информации.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *