834 четения

Колекционер от Самоводене възкресява радиоапарати, правени по поръчка на Сталин и Хитлер

Богомил Велчев е най-големият колекционер у нас, притежава над 500 модела и ги съхранява в три имота

 

КАТО ДА СЪЖИВИШ ПОЧИНАЛ. ТАКА ЗАПАЛЕНИЯТ КОЛЕКЦИОНЕР НА РАДИОАПАРАТИ БОГОМИЛ ВЕЛЧЕВ ОПИСВА ХОБИТО СИ ДА СЪБИРА И РЕСТАВРИРА такива устройства. 65-годишният ценител на радиоприемници е горд собственик на над 500 модела, като всеки от тях има огромна стойност и впечатляваща история. Съхранява техниката в три имота и твърди, че именно правилното складиране е от ключово значение за по-дългия й живот. По думите му страстта към устройствата е толкова голяма, че може да будува всяка нощ, за да майстори някое старинно радио и да му върне способността отново да свири.

Богомил е от Самоводене, а след време се преместил да живее във Велико Търново. Споделя, че често гостувал на свои роднини и тъй като всички те били радиотехници, просто нямало друга опция, освен и той самият да прихване любовта към приемниците.

„Видях за първи път радио, когато бях на 5 години. Един мой чичо ремонтираше модел, произведен преди Втората световна война, и аз много се впечатлих. До онзи момент не знаех какво представлява и все си мислех, че музиката е някъде вътре в устройството. Така още в детството се породи тръпката към тази техника. По-късно моят баща караше кола, в която имаше много интересен радиоапарат. Беше австрийски модел, произведен специално за немската армия и конкретно за летците. Това устройство бе комбинирано и много модерно за времето си, работи на ток и на батерии, с много големи технически качества. Запознанството с него още повече засили стремежа ми към развитие в тази сфера“, споделя колекционерът.

По думите му 50 години по-късно намерил същия апарат като този в бащината кола, който определя като изключително ценен за него.

Богомил е завършил електротехникума в Горна Оряховица, а след като отишъл да служи в армията, бил изпратен в Божурище, където имало радиоработилница. Там прекарвал свободното си време, за да надгражда уменията и знанията си.

„ЦЯЛ ЖИВОТ СЪМ СИ МЕЧТАЛ ДА РАБОТЯ КАТО РАДИОТЕХНИК, но станах монтажник железар. Така веднъж, работейки на таван в едно училище, намерих старо радио, марка „Филипс“, което трябваше да отиде на боклука, защото бе в окаяно състояние. Аз го спасих чрез реставрация и го накарах отново да започне да свири, след като е стояло забравено 40 години“, разказва самоводчанинът.

Тогава решава да започне да събира радиоприемници и днес може с часове да разказва за любопитни истории, свързани с това как се е сдобил с различните модели, които притежава. Най-големите му находки са открити в старата столица, когато е бил нает за работа в дома на възрастна аристократка. Тя обаче нямала достатъчно пари, за да си плати за услугата и предложила бартер. Дала му ценен радиоекспонат с марка „Саба“, който е немско производство, а техника от този вид използвали за радиостанциите на Хитлер. Разказва, че устройството било като военна техника, защото всичко в него било капсуловано. Успял да го реставрира успешно и да му даде втори живот.

Постепенно започнал да обикаля до всички краища на България, за да се снабди с радиоапарати. Случвало се е да чака цяла година за един приемник, който бил собственост на германка, омъжена у нас, която го ползвала единствено да слуша проповедите на папата по празници.

„Пускам обяви в медиите и интернет, че изкупувам предимно немски, холандски и австрийски радиоапарати. Колкото по-богат е бил човек навремето, толкова по-голям апарат купувал. Именно заради размерите е трудно съхранението. Един стандартен тежи около 30 кг и е с размери 50 на 40 см. Трябва да се подреждат внимателно и да се внимава с гризачите, защото изяждат ключови части от устройството“, обясни той.

БОГОМИЛ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ СРЕД ГОЛЕМИТЕ МУ ГОРДОСТИ В КОЛЕКЦИЯТА СА РАДИОАПАРАТИТЕ, СЪЗДАДЕНИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г. В тази графа попадат устройствата от марка „Тулан“, дело на Светозар Пренеров от Бургас, които за времето си били изключително качествени и успели да засенчат световноизвестни мерки с добрата си акустика. Сред българските модели, които притежава, са „Лиловки“ – Габрово, „Бралт“ – Русе, „Мария Луиза“ – София и т.н.

„Всички апарати, които пазя, са ценни, но имам един на полковник Богдан Велизаров, ръководител на 18-и Етърски полк – Велико Търново. Той притежава огромна символична стойност, защото собственикът му е участвал във войните и е бил бурна натура“, обясни колекционерът.

Допълва, че сред експонатите му е руския радиоприемник „Звезда 54“, правен по поръчка на Сталин, който бил наредил да произвеждат такива за подаръци на големи празници, като Октомврийската революция, за Деня на победата и т.н. Моделът прилича на разпънат акордеон, а отгоре има звезда.

Богомил казва, че притежава тонове литература за историята, сглобяването и спецификата на радиотехниката. Веднъж в годината участва в сбирка на радиолюбителите в Казанлък, където идват колекционери от целия Балкански полуостров.

Запаленият ценител е убеден, че радиото има бъдеще в модерното време и никога няма да изчезне.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *