1152 четения

Търновград днес, но… преди години. Първи май

Спомени от вестникарските изрезки и музейните архиви

От Освобождението до 40-те години на XX век във Велико Търново излизат сто седемдесет и пет вестника и единични листа. Някои от тях имат твърде кратък живот, други не са достатъчно добре списвани, но за съвременните изследователи и почитатели на миналото всички те са сред важните източници на интересна информация за историята на града. От техните страници може да се сглоби пъстрата мозайка на търновския бит – реален, осезаем, такъв, какъвто е бил назад във времето. След 1944 година в продължение на десетилетия познатата и обичана и до днес “Борба” е единственият източник на сведения за случващото се в града на Асеневци. Предложените “изрезки” от стари търновски вестници и сведенията от музейните архиви ни потапят в атмосферата на днешния ден през отминалите години, като ни припомнят позабравени събития и личности.

 

1 МАЙ

 

“Биографията” на Първи май започва през далечната 1886 г., когато над 300 000 работници в Чикаго, САЩ, стачкуват в защита на социалните си права – въвеждане на осемчасов работен ден, по-добри условия за работа и справедливо заплащане на труда. В памет на загиналите, арестуваните и осъдените на смърт или затвор първоначално в САЩ, а после в целия свят Първи май се обявява за Световен ден на работническата солидарност.

През 1890 г. за първи път в света трудещите се отбелязват деня на своята солидарност. Към тях се присъединяват и работниците от Типографското дружество в столицата на България, които излизат на митинг. През следващите години към ознаменуването на деня се включват почти всички селища от Великотърновски регион. През 1939 г. датата става част от българския официален празничен календар. Години преди това Първи май се вписва в живота и на Третия Райх под името “Имперски трудов ден.”

Великотърновци празнуват Първи май край Петропавловския манастир, 1939 година.

По-възрастното и средно поколение помни, че през периода 1945 – 1989 г. Първи май е официален празник, ознаменуван с мащабни манифестации и празненства в цялата страна. Понастоящем денят е само официален и неработен.

1892 г.

В града за първи път се чества празникът на труда Първи май. Тогава по инициатива на ученичката от Девическата гимназия Йорданка Неделчева членовете на социалдемократическата група и ученици от двете местни гимназии (Девическата и Мъжката) се събират в местността Зеленка, четат социалистическа литература и обсъждат кървавите американски събития от 1886 година.

1894 г.

Във Велико Търново се провежда първата впечатляваща масова първомайска проява, която включва голяма манифестация. Участващите в нея работници носят червени знамена и лозунги, сред които се открояват: „Долу буржоазната държава”, „Да живее 8-часовият работен ден”, „Пролетарии от всички страни, съединявайте се”…

1906 г.

Работническият синдикат в града устройва събрание и манифестация в защита на трудовите си интереси.

Първомайско честване във Велико Търново, 1938 г.

1938 г.

“На 1 май, праздникът на труда, българското работничество в стройни редици показа на българския народ своята организованост и дисциплината, своето съзнание, че поема ръководството на стопанския път на държавата, своята вярност, преданост и обич към Н. В. Царя.

Включен в националната общност, в професионалното организиране, работникът като творец на блага, се нареди като равен на работодателя и чрез отношения на солидарност, при зачитане на човешкото и професионално достойнство, каквото партийната държава му отричаше, утвърди социалното равновесие…

Ненадминато е достойнството, с което новата държава го облече; завидни са грижите, които държавата полага и ще положи чрез социалната си законодателност да му осигури хляб и работа, хигиена на труда, пенсия и взаимопомощ, застраховка и лечение”.

вестник “Провинциален възход”, № 17, май 1938 г.

1942 г.

“Тази година праздникът на националния труд бе чествуван при най-голяма тържественост. На площада на победите се бе стекъл хиляден народ. Присъствуваха всички професионалисти, начело със знамената си.

Отслужен бе молебен от протосингела на митрополията архимандрит Самуил в съслужие с всички свещеници от града. След това гл. секретар на Съюза на българските земеделци г. инж. агр. Кунчо Данов произнесе реч върху значението на праздника на националния труд. Подчерта, че тая година за пръв път този праздник се чествува заедно с всички професионални организации, което иде да влее съдържание в едно от първите начала на съвременното професионално организиране – осъществяването на обществената солидарност, стопанското сътрудничество между всички стопански категории.

След това тържеството продължи с народни хора и веселие под звуците на военната музика”.

вестник “Провинциален възход”, № 93, май 1942 г.

1954 г.

Първомайският брой на вестник “Борба” от 1954 година.

“Първи май. Спря ритмичното туптене на машините във фабриките и заводите и престанаха да димят комините.

В градовете и селата в Търновски окръг волно се развяват аленочервените и трицветни знамена, ярко блестят рубинени петолъчки и задържат погледа художествено написаните първомайски лозунги.

Многолюдни и възторжени бяха манифестациите в градовете и селата на окръга”.

 в. “Борба”, № 36, 5 май 1954 г.

1967 г.

„Велико Търново заживя с ритъма на празничния ден. Целият град, окичен със знамена, плакати – приличаше на една хубава градина. Навсякъде ухаеше на люляк, на пролетни цветя. (…) Големи букети носеха пионери, граждани – всички, които в тая пролетна утрин изпълниха улиците с много радост, със свежест… На трибуната заемат места Павел Матев – председател на Комитета по културата и изкуствата, нашият именит съгражданин, почетният жител на Велико Търново, писателят Емилиян Станев, Димитър Туджаров – председател на Изпълкома на Окръжния народен съвет, Димитър Петров – първи секретар на Градския комитет на БКП във Велико Търново, Петко Кожухаров – председател на Окръжното ръководство на БЗНС, Тодор Попов – председател на Окръжния комитет на Отечествения фронт и други партийни и държавни ръководители, челници в производството, стари партийни деятели. Еква бодрият първомайски марш. Задава се челната колона. Вятърът полюшва леко десетките трицветни, червени знамена.. Щастието да са начелото на манифестацията се пада на колектива на пивоварния държавен завод „Балкан”. И то с право. Работниците първи в града изпълниха плана за тримесечието. В първите техни редици са Тодор Колев, Димитър Чапкънов, Стефан Станев, Васил Пенчев – дълга е редицата на челниците. „50 години Октомври”, „Привет на героичния виетнамски народ”, такива лозунги издигат днес колоните…”

 в. “Борба”, май,1967 г.

***

1900 г.

Във Велико Търново е роден Иван Симеонов Коюмджиев. Възпитаник е на държавната мъжка гимназия. Още като ученик организира книгоиздателство към туристическото дружество “Трапезица”. По-късно се изявява като редактор, издател и преводач от руски език. Сред най-значителните му издания е “История на изкуството” от Николай Райнов.

1914 г.

Братя Цончеви и Б. Стефанов и сие преустройват съществуващата в града спиртна фабрика в памукотъкачна.

1922 г.

Провежда се годишното отчетно събрание на читалище “Надежда”. Дейността на настоятелството е разкритикувана, а председателят М. Стефанов е отстранен. На негово място се избира В. Д. Ангелов, който поради напредналата си възраст отказва да заеме престижния и отговорен пост. Сменен е и целият театрален комитет, тъй като местната преса иска от читалищното ръководство “да създаде трупа от типа на гостуващите”.

1928 г.

Регулациите на улиците, които ще се извършат т. г., общината ще започне на 1 май т. г.”

 общински вестник “Велико Търново”, № 4, 20 април 1928 г.

1965 г.

Май е обявен за Месец на културата и е изпълнен с многобройни прояви на професионални и самодейни състави от града и страната.

1970 г.

Откриването на Туристическия дом.

Във Велико Търново се открива туристическият дом.

1987 г.

В Двореца на културата и спорта “Васил Левски” започва XXX европейско първенство по свободна борба.

 

Тодорка Недева

РИМ – Велико Търново

3 коментара за “Търновград днес, но… преди години. Първи май

  • 01.05.2021 в 11:25
    Permalink

    Любопитно е да се види какъв е бил животът на тоя ден. Дано да пускате и за други дни, не само когато е празник.

    Отговор
  • 02.05.2021 в 17:36
    Permalink

    Много мразех манифестациите през социализма. И оня пионерско-комсомолски поздрав с полу-арийски вдигната ръка! Единствено 24 май си беше всенароден празник!

    Отговор
  • 05.05.2021 в 12:58
    Permalink

    Преди 9.9 Първи май е бил празник на цветята.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *