4 май – Търновград днес… преди години

Спомени от вестникарските изрезки и музейните архиви

От Освобождението до 40-те години на XX век във Велико Търново излизат сто седемдесет и пет вестника и единични листа. Някои от тях имат твърде кратък живот, други не са достатъчно добре списвани, но за съвременните изследователи и почитатели на миналото всички те са сред важните източници на интересна информация за историята на града. От техните страници може да се сглоби пъстрата мозайка на търновския бит – реален, осезаем, такъв, какъвто е бил назад във времето. След 1944 година в продължение на десетилетия познатата и обичана и до днес “Борба” е единственият източник на сведения за случващото се в града на Асеневци. Предложените “изрезки” от стари търновски вестници и сведенията от музейните архиви ни потапят в атмосферата на днешния ден през отминалите години, като ни припомнят позабравени събития и личности.

1874 г.

Във Велико Търново е роден Стефан Димитров. Той присъства на първата социалистическа сбирка, състояла се от 3 до 5 май 1891 г. в лозето на Никола Габровски и е първият избран секретар на Търновската организация на Българската работническа социалдемократическа партия. Стефан Димитров оставя единствения писмен документ за конгреса на БРСДП през 1893 г, автор е и на отчета на първото организирано от социалистите честване на Ботевия ден през същата година. Великотърновецът умира през 1949 година.

1925 г.

Старостоличани се запознават с публикувания Закон за администрацията и полицията, с който се създава Дирекция на полицията с три отдела: Държавна сигурност, Криминален и Административна полиция.

1928 г.

Ученички от девическата гимназия в града решават да се грижат за три самотни бедни жени. Възпитаничките на авторитетното не само в града, но и в страната учебно заведение, правят „график за почистване, пазаруване и готвене , както и за разговори с нещастниците, останали сами на този свят“.

1930 г.

* По решение на общинския съвет кметът на града Владимир Даскалов (на снимката) е командирован в София, „за да моли помощ от Министерството на земледелието и държавните имоти, секция укрепване пороищата, която ще се употреби за отвеждане вън от града поройните води, стичащи се от местността „Орела“ (Картала).

* Представители на местното дружество на запасните офицери „Бунар хисар“ обсъждат детайлите, свързани с подготовката за провеждането на годишното събрание.

* “Денят на детето наближава. За четвърти път неговото отпразднуване е определено да стане на 4 май – неделята на мироносците. Необходимите нареждания по това отпразднуване са вече разпратени. Такива се получиха и в тукашния клон от Съюза за закрила на децата в България…

След размяна на мисли Великотърновският клон от Съюза за закрила на децата в България реши тазгодишното отпразднуване деня на детето да стане по следния начин:

  1. Ще има агитационна седмица

Начиная от 28 април, понеделник, до 3 май, събота, ще се уредят махленски събрания, на които ще се говорят подходящи сказки по знамението на учредения ден на детето и по средствата и начините за неговото физическо и духовно развитие…

VII. Неделя (4 май – б.а.). Във всички църкви енорийските свещеници говорят на богомолците за праздника на детето. След отпуст на църквите, 10 часа пр. обед, цялото гражданство се отправя на площада “Цар Асен” на общ молебен.

След молебена ще говори за значението на праздника Г-н Г. Марковски, учител в търговската гимназия.

От тук гражданството, учащите се, културните дружества и войската се отправят за площада на победите, Марино поле, гдето ще има национални хора.

След това ще се сервира обяд за всички бедни ученици в онези училища, в които има трапезарии. За бедните ученици от първоначалните училища ще се сервира такъв в градската градина. Всички необходими съдове, както и прислугата, ще бъдат отпуснати от началника на гарнизона Г-н Полковник Настев , а всички съестни продукти от Г-на кмета Вл. Даскалов. Грижата за това ще имат главните учители от петтях първоначални училища и председателя на главните учители.

След обяд, 3 часа, в салона на читалище “Надежда” ще се даде дневна забава с подходяща програма, на която ще свири военната музика.

Грижата по уредбата на забавата е възложена на директорите на I и II прогимназии и председателя на главните учители.

През време на агитационната седмица, както и в деня на детето, ще се продават в. “Ден на детето” и подходящи байрачета. Ще има и кутии за събиране на волни помощи за подкрепа на нуждающите се деца в града.

 общински вестник “Велико Търново”, № 2, 11 април 1930 г.

 

1933 г.

На тая дата излиза Бюлетин № 543. Той съдържа информация “за движението на заразните болести във В. Търново за време от 21 до 30 април. От него става ясно следното:

“1. Скарлатина: имаше останали от последното десетодневие един случай, който оздравя.

  1. Заушка (паротитис епидемика): имаше останали от последното десетодневие: един случай,който е оздравял.
  2. Морбили (брусница): нямаше останал от последното десетодневие, през това десетодневие заболели – един случай, който остава акарнтиран в сома”.

Информацията е изготвена от великотърновския градски лекар Ст. Караиванов.

1935 г.

Тройното тържество в старата столица на България остави трайни следи в душата на гости и граждани. Двата паметника (паметникът “Велчова завера” и “Майка България” – б.а.) вечно ще припомнят изживените във възторг, възхищение и умиление часове през паметните дни 4, 5 и 6 май. Цяло Търновско се бе стекло на поклонение пред величавите образи на борците от Велчовата завера и на ония, що дадоха живота си в полето на честта и доблестта за обединението на българския народ от 1877 до 1918 години. Гости от цяла България посетиха тържествата и доволни отнесоха ехото им да кънти из дебри и усои на техните родни краища. Тримата министри – г. генерал Рашко Атанасов – на вътрешните работи, г. генерал Тодор Радев – на просвещението и г. Стойчо Мушанов – на народното стопанство – непосредствено видяха какво единодушие цареше и каква непринудена и естествена работа се изля на празденството от народа ни в най-напредналите краища на България…

Подчерта се и единодушието и единомислието на всички търновски граждани: цели два месеца те се готвеха за това тържество и се надпреварваха да го изкарат колкото се може по-бляскаво и по-тържествено…Къщи се ремонтираха, лицеви стени се боядисваха, огради се правеха, комисии по настаняване на гостите се улесняваха. Търново се промени и разхубави. Търново спечели сърдцата на дошлите и ги плени за винаги. Търново се показа наистина Велико Търново.

Без обичта на търновци извън Търново, особено на търновци в София, които не пожалиха сили и средства да са отблагодарят на родното си огнище, не можеше да се отпразднува така смислено и дивно една стогодишнина, която изникна като феникс из пепелището на забравената ни история…

На всички направи впечатление добрия ред и изпълнение на програмата и на тържествата. Не бе отбелязано нито едно произшествие, нито едно нарушение на обществения ред.

Да благодарим на Върховния комитет в София за отпразднуване стогодишнината от Велчовата завера, който пръв повдигна въпроса за това отпразднуване, разгласи го, намери средства да се издигне паметника обелиск на площад “Батемберг” и постави плоча в Плаковския манастир, увековечи имената на главните заклетници, като обяви конкурс между българските художници да се нарисуват портретите им, издаде възпоменателен сборник за Велчовата завера и начерта директиви на подкомитетите във В. Търново, Елена и Котел…

Особена благодарност дължим на г. полковник Н. х. Петков, началник на Гарнизона, който пое най-сложната работа по организирането на тържествата в Търново и Плаковския манастир… Дължим такава благодарност и на кмета на града г. Ганчо Пеев, който съумя да представи града обновен и чист и да посрещне гостите с подобаващи за такива случаи красиво изработени арки, и на председателя на Комитета за въздигане на паметника за падналите във време на войните (известен като “Майка България” – б. а.), г. К. Василев, и на члена от Комитета г. Градев, които доизкараха почналия паметник и в деня на откриването му (6 май – б.а.) ни го показаха в такъв блясък, в какъвто го виждаме днес”.

 в. “Янтра”, 11 май 1935 г.

1936 г.

Болярите са потресени от вестта за жестокото убийство на „В. П. Сл., търговец на платове“. Проведеното разследване установява, че старостоличанинът е убит „от Вл. Тр., служител в общината, за отмъщение, тъй като не позволил на сестра си да се омъжи за него“.

1937 г.

На тази дата с Наредба-закон на българските граждани се забранява да участват в Гражданската война в Испания. Независимо от това в интернационалните бригади, подкрепящи Народния фронт, като доброволци се сражават и наши земляци, някои от които загиват.

1957 г.

„Може би Вазов, когато е възкликнал: „Боже мой, колко хубаво е това Търново“, е гледал града от Боруна. Обаче, ако човек реши да влезе в Търново не през официалния вход на града, а премине игрище „Юнак“ и тръгне по наличната пътека, ще остане разочарован още от първите стъпки.

Пътеката минава през шпалир от тръни и бурени, а триъгълникът наляво от пътеката прилича „Марино поле“ от миналото. Пътникът преди да навлезе към военната баня спира поглед на съборени зидове, неизмазани стени, а отдолу около дерето – мръсотии и боклуци. А погледне ли надясно там се изправя „планина от сгурия“, която се свлича и замърсява и без това не много чистата, незавършена пътека около чешмата. Още по-неприветлив е входът към града през фабрика „В.Левски“ и северно от новия мост…“.

 в “Борба”, №53 и 54, 4 май 1957 г.

1966 г.

По лиценз на Фиат в СССР започва производство на леките коли „Жигули“ и „Лада“. Великотърновците Ангел Бошнаков и Спиридон Ралчев участват в направата на първите автомобили.

1985 г.

„Приключи конкурсът, организиран от Централния съвет на Българския Ловно-рибарски съюз за създаване, публикуване и излъчване през 1984 година на най-добри литературни, кино и фототворби, посветени на 100 годишнината на организираното ловно движение в България.В раздела „Окръжен печат“ журито под председателството на отговорния секретар на Съюза Петя Списаревска присъди първа награда на редакцията на вестник „Борба“ за написването на най-много и най-актуални материали, посветени на юбилея“.

 В. “Борба”, № 56, 4 май 1985 г.

1992 г.

“В понеделник в ранния следобед (4 май – б.а.) прокурорите от Окръжна прокуратура бяха изненадани от неочакваната визита на своя шеф – главния прокурор на Републиката г-н Иван Татарчев. Като гръм от ясно небе им дошла появата на мерцедеса и най-вероятно всички са очаквали кадрови рокади или ръкополагане на окръжен прокурор. Нищо едно от двете обаче не се случи, а след приключване на разговора с прокурорите от Окръжна прокуратура г-н Татарчев продължи пътя си. Кой знае защо той не пожела среща с районните прокурори, които през тези два часа също бяха нащрек”.

 В. “Борба”, № 52, 6 май 1992 г.

1999 г.

Народните представители от Великотърновски избирателен район в Тридесет и осмото народно събрание не гласуват единно в парламента искането на НАТО България да предостави части от въздушното си пространство за въздушни акции срещу Югославия.

2010 г.

„Признание за „Борба”

След туристическото изложение в старата столица, на което „Борба” бе медиен партньор, в редакцията се получи писмо от БХРА, в което се оценява работата на редакционния екип по време на проявата.

От името на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация /БХРА/ и лично от мое име искам да благодаря най-сърдечно за медийното партньорство на вестник „Борба” на VII международно туристическо изложение „Културен туризъм” – Велико Търново 2010.

И в нашата бъдеща дейност ще се радваме да работим с професионалисти като вас в името на нашите професионални каузи и успешното развитие на България.

Благой РАГИН

Председател на БХРА“

 в “Борба”, №85, 4 май 2010 г.

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – Велико Търново

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *