1735 четения

5 май – Търновград днес… преди години

Спомени от вестникарските изрезки и музейните архиви

От Освобождението до 40-те години на XX век във Велико Търново излизат сто седемдесет и пет вестника и единични листа. Някои от тях имат твърде кратък живот, други не са достатъчно добре списвани, но за съвременните изследователи и почитатели на миналото всички те са сред важните източници на интересна информация за историята на града. От техните страници може да се сглоби пъстрата мозайка на търновския бит – реален, осезаем, такъв, какъвто е бил назад във времето. След 1944 година в продължение на десетилетия познатата и обичана и до днес “Борба” е единственият източник на сведения за случващото се в града на Асеневци. Предложените “изрезки” от стари търновски вестници и сведенията от музейните архиви ни потапят в атмосферата на днешния ден през отминалите години, като ни припомнят позабравени събития и личности.

 

20 – 40-те години на XX в.

В навечерието на Гергьовден великотърновци украсяват балконите си с трицветни знамена и зеленина. На 5 срещу 6 май на Площада на победите, или на Колодрума, се извършва тържествена вечерна проверка, завършваща с помен за убитите по бранните полета бойци от 2-ри, 5-и, 18-и, 20-и, 45-и, 46-и, 49-и, 50-и, 83-ти полкове и 3-та дружина от 70-и полк, като се споменават и местата, където те загиват за единението на българския народ. В прочувствени речи се изтъква примерът, който младото поколение трябва да черпи от героизма на загиналите през войните за национално обединение офицери, подофицери и войници от бившите търновски полкове. Следва тържествена заря и нестихващо “ура”, придружено от картечна и оръдейна стрелба. Непрестанното кръстосване на бели, зелени и червени ракети става желана и очаквана от всички търновски жители част от вечерната празнична феерия. Манифестацията, факелното шествие и народните веселия допълват тържеството, предхождащо същинския празник на следващия ден..

1925 г.

Трудещите се от града и региона се вълнуват от създадените със закон първи държавни трудови борси и предвидените временни компенсации при безработица.

1928 г.

* В старата столица продължава набирането на помощи (пари, дрехи и храна) за пострадалите от земетресението в Южна България.

Общински вестник „Велико Търново“ призовава старостоличани за съпричастност към нещастието на засегнатите от природното бедствие и публикува сведения за постъпилите дарения от държавни, общински и обществени организации и служби, както и от частни лица.

* Кметът на града Владимир Даскалов е делегиран от общинския съвет да проучи условията за отпускане на заем от новооснованата Ипотекарна (Ипотечна) банка в София. Председател на нейния Управителен съвет е старостоличанинът Чакалов. Той уверява градоначалника, че „нашата община може да разчита на няколко милионен дългосрочен заем срещу залог на общински приходи или ипотека на общински недвижими имоти“.

* Министерството на благоустройството разрешава да се довършат още три учебни стаи на реставриращата се мъжка гимназия „Свети Кирил“. Стремежът е още през предстоящата учебна година цялото учебно заведение да се нанесе в новото здание.

* “Праздникът на ордена за храброст ( 6 май – б.а.) беше предшествуван от заря с церемония, която се състоя на колодрума. Преди да се мръкне (на 5 май –б.а.), там се стече целият град – пак начело с учениците, които в строй и със своите музики бяха на първо място.

На същото място, на другия ден (6 май – б.а.) се отслужи панихида и молебен. Началникът на гарнизона Г-н Полковник Настев държа пред войската и народа прочувствена реч, която трогна и действующо, и запасно войнство, и народ”.

           общински вестник “Велико Търново”, № 6, 9 май 1930 г.

1931 г.

* Членовете на благотворителното дружество „Здравец“ за организиране на летни ученически колонии обсъждат идеи за набиране на средства във връзка с предстоящия отдих на малчуганите от града и региона.

* Излиза Обявление № 2647, с което местната управа уведомява за отдаването под наем на общински дюкяни. Наемният срок е три години, а от „конкурентите се изисква залог в банково удостоверение“.

1932 г.

Ученици от Търговската гимназия организират забава, посетена масово от старостоличани.

1935 г.

По случай стогодишнината от най-ярката проява в националноосвободителната ни борба през втората четвърт на XIX в. -Велчовата завера, във Велико Търново се провежда внушително тържество. Инициатор и председател на комитета, организирал проявата на централно ниво, е великотърновецът генерал-майор Рашко Атанасов. Съдействие му оказват редица уважавани личности, сред които генерал-лейтенант Атанас Стефанов, Стоян Коледаров, Борис Денев, Васил Златарски, Илия Джамджиев, Елисавета Багряна… Към начинанието е съпричастен и цар Борис III. Началникът на Търновския гарнизон генерал-лейтенант (тогава полковник) Никола Хаджипетков е председател на местния комитет за честването.

Акцентът в празничната програма е откриването на паметник, посветен на знаковото за националноосвободителното ни движение събитие. Трайният паметен знак и до днес е познат на старостоличани като „Велчова завера“ и продължава да е обединителен център на важни за града прояви и чествания.

Арката за честване на стогодишнината от Велчовата завера и откриването на паметника – обелиск. Велико Търново, 5 май 1935 година.

Автори на проекта са арх. Ив. Васильов и Д. Цолов, а на скулптурната част – Мина Иванов. Паметникът представлява каменна колона обелиск с височина 8,5 м. На източната страна в релеф са изобразени символите на Заверата – кръст, меч и евангелие, а под тях – ръце, стремящи се към меча. Под ръцете е издълбан надпис: „На мъчениците от Велчовата завера – 1835 „ На северната и южната страна са поставени имената на участниците в Заверата.

На 5 май 1935 г. болярите и многобройните им гости не само с вълнение наблюдават откриването на паметника-обелиск, но и участват във факелното шествие от центъра на града до площад „Баждарлък” („Батенберг”), получил тогава официално името „Велчова завера”, с което е известен и до сега.

1937 г.

“…На 5 май, на площада при паметника на Победите, се състоя зарята с церемонии, на която присъствуваха освен частите на гарнизона, но и всички организации, дружества и учениците от всички училища, – в строй и застанали на определените им места. Към 18 часа, площадът, както и околните балкони и прозорци бяха изпълнени от народ. Точно в определеното време се почва и самата церемония. Прочетоха се имената на падналите герои за свободата на поробения българин и за свободата на Отечеството. През това време народният хор под диригентството на г. Ил. Денев пееше “Покойници”. След това се изпя от същия хор “Вечная памят”, изслушана от всички, застанали на колене, и в пълна тишина. Началникът на гарнизона г. Полковник Бакърджиев произнесе прочувствена реч за падналите герои по бойните полета. Церемонията се извърши с изсвирването на народния химн от сборния музикален хор, дирижиран от капелмайстора Касабов и придружен от гръмогласно “ура”. В този момент площадът бе оглушен от гърмежите на картечници и феерично осветен от разноцветните ракети. След зарята се образува внушителна манифестация от войска и народ и със запалени факли. Положиха се венци от майски цветя на паметника на Обесените и на паметника на Велчовата завера. При първия паметник говори г. Подполковник Хараламбиев, а при втория – г-н подполковник Велизаров…”.

 в. “Янтра”, № 97, 21 май 1937 г.

„Колибата“ на Никола Габровски, в която се открива музейна експозиция „Първа социалистическа сбирка“

1961 г.

По повод на 70-годишнината от провеждането на първата социалистическа сбирка в парк “Никола Габровски” се открива музейна експозиция „Първа социалистическа сбирка“ .

1986 г.

Влиза в действие станцията за трансплантация на ембриони при Окръжния селекционен център по животновъдство – Велико Търново.

Паметникът на Емилиян Станев

1987 г.

„По случай 80 годишнината от рождението на писателя (Емилиян Станев – б. а.) във вторник (5 май – б.а.) в салона на Драматично-музикалния театър „К. Кисимов“ се състоя тържествено събрание, организирано от Комитета за култура, Съюза на българските писатели, Окръжния комитет на БКП и Окръжния народен съвет…

Преди това на гроба на писателя се състоя поклонение, което бе открито от Анчо Калоянов, председател на Дружеството на писателите във Велико Търново. Слово от името на Съюза на българските писатели произнесе Дончо Цончев. Гробът на писателя бе отрупан с цветя.

След това във възрожденската част на града, на Самоводската чаршия,… се състоя митинг…

Писателят Георги Свежин, директор на Националния музей на българската литература, произнесе емоционално слово. Другарят Пенчо Кубадински с вълнуващи думи откри паметника на Емилиян Станев, дело на н. х. Величко Минеков…

Къщата-музей „Емилиян Станев“ – „перла в огърлицата от музеи в старата столица“.

Другарят Георги Йорданов преряза трицветната лента и откри къщата-музей „Емилиян Станев“, която е нова перла в огърлицата от музеи в старата столица“.

 В. “Борба”, № 54, 7 май 1987 г.

2001 г.

Умира д-р Мирослав Иванов Михайлов. Той е един от създателите на туристическия хор “Еделвайс” през 1972 година. Негов диригент е от основаването му до 1992 година. За всестранната му творческа работа и любов към туризма д-р Мирослав Иванов Михайлов е удостоен със званието отличник на Българския туристически съюз и с медал “Алеко Константинов”.

2010 г.

„Няма да има мораториум, а допълнителни мерки и процедури при разглеждането на инвестиционните намерения по проекти за добив на зелена енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. „Трябва да има по-добро филтриране, а документите да подлежат на по-задълбочен анализ”, смята шефката на Регионалната екоинспекция във Велико Търново инж. Елена Григорова по повод лавинообразно увеличаващия се интерес към строежа на фотоволтаични паркове в региона. Подадените заявления ще се гледат под лупа. Ще се прави оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/ с придружаващо становище за съвместимост по „Натура 2000”.

 В. “Борба”, № 86, 5 май 2010 г.

 

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – Велико Търново

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *