6 май – Търновград днес… преди години

Спомени от вестникарските изрезки и музейните архиви

От Освобождението до 40-те години на XX век във Велико Търново излизат сто седемдесет и пет вестника и единични листа. Някои от тях имат твърде кратък живот, други не са достатъчно добре списвани, но за съвременните изследователи и почитатели на миналото всички те са сред важните източници на интересна информация за историята на града. От техните страници може да се сглоби пъстрата мозайка на търновския бит – реален, осезаем, такъв, какъвто е бил назад във времето. След 1944 година в продължение на десетилетия познатата и обичана и до днес “Борба” е единственият източник на сведения за случващото се в града на Асеневци. Предложените “изрезки” от стари търновски вестници и сведенията от музейните архиви ни потапят в атмосферата на днешния ден през отминалите години, като ни припомнят позабравени събития и личности.

***

Гергьовденският парад във Велико Търново през 1939
година.

* С Указ № 5 от 9 януари 1880 г. българският княз Александър I определя 23 април (стар стил), или днешния 6 май според приетия през 1916 г. Григориански календар, за Ден на храбростта, тогава известен като „Св. Георги Победоносец”. През същата далечна година се учредява и военният орден „За храброст” – най-старото и почитано българско наградно отличие, създадено за „заслугите на лицата, които са се отличили във войната (Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.) и за поощрение „за в бъдеще на онези, които ще извършват подвизи на бойното поле.” Първоначално за празник на ордена и кавалерите му се определя 17 април – датата, на която във Велико Търново Първото Велико народно събрание избира Александър I за български княз. На този ден през 1880 г. става и първото официално награждаване с ордена. По-късно тържеството започва да се отбелязва на 23 април. За известен период от време армейските чествания и военните паради се провеждат на 27 ноември (малкия Гергьовден) под името „Ден на победите”.

По зла ирония на съдбата сключването на унизителния за България Ньойски мирен договор на 27 ноември 1919 г. вместо в „ден на победите” се превръща в злокобна дата, пряко свързана с втората национална катастрофа. Поради това след края на Първата световна война бойният празник на войската, честван дотогава на 27 ноември, се обединява с Деня на военния орден „За храброст”, и започва да се отбелязва на 6 май като Ден на храбростта.

16-то министерско постановление от 2 май 1947 г. прекъсва вълнуващата традиция, определяйки за празник на войската Девети септември. Три години по-късно датата „се заковава” на 23 септември в чест на Септемврийското въстание от 1923 година.

С постановление на Министерския съвет от 27 януари и заповед на министъра на отбраната от 4 март 1993 г. 6 май отново възвръща старото си достолепие.   

Представителността и богатата ритуалност са отличителните характеристики на празника във Велико Търново, особено през 30-те и 40-те години на миналия век.

На тоя ден терасата пред Военния клуб се декорира със зеленина и портретите на царското семейство. На подходящи места се поставят и два специално изработени големи знака на ордена “За храброст”. Пред Паметника на победите („Майка България”) се издига аналой, потънал в пролетна зеленина и украсен с много национални флагове. В такава бляскаво-тържествена обстановка се извършват панихида и молебен, посветени на храброто ни войнство.

Официалните гости произнасят слова, посветени на празника. Нерядко те са изричани от прославени търновски генерали и думите им дълго се коментират с одобрение и гордост от гражданството.

Гергьовденскят парад продължава повече от час. След завършването му началникът на Търновския гарнизон дава обяд на всички носители на ордена “За храброст” от региона. Особено вълнуващ момент е раздаването на “Свидетелства за народна признателност” на всички близки на убитите през войните за национално обединение.

Великотърновци празнуват Гергьовден в местността Зеленка, 30-те години на XX век.

Следобед празникът продължава в местностите Зеленка и Ксилифор и на Света гора с гергьовденски трапези и люлки. В града работят всички бюфети, павилиони и гостилници. Отвсякъде се разнася приятният аромат на вкусните гергьовденски специалитети, приготвени по стари и изпитани местни рецепти, продават се трикольорни знаменца и захарни вкусотии за малчуганите.

Десетилетия наред за великотърновци 6 май е истинско тържество на духа и бойната чест и слава, както и на „народното търновско веселие.”

* 1928 г.

“Денят на победите – 6 май – Гергьовден, поради общия народен траур (по повод разрушителното земетресение в Южна България – б.а.) се отпразднува много скромно. Отслужи се панихида и молебен в църквата “Св. Никола”. Г-н подполк. Михов произнесе назидателна реч пред войниците”.

 общински вестник “Велико Търново”, № 8, 18 май 1928 г.

 ЛЮБОПИТНО:

 Събрахме се около 15-20 души роднини и познати, отидохме срещу празника Гергьовден в гората, носейки печено агне, вино и разни закуски и се разположихме на върха на гората на една хубава поляна, заобиколена с големи листни дървета, постлахме шарени черги и насядахме на търкало. Започнаха се весели песни и закачки от младите, а по-старите пиеха ракия с хубави кисели мезета. Настана 12 ч. полунощ, гората се обагри със стотици огньове и запалени восъчни свещи на всяко дърво, според стария български обичай да се палят свещи за курбаните – печените агнета.

Децата и по-младите тичаха от радост около огньовете. Имаше десетки семейства все насядали на търкало и лакомо ядяха късове от тлъстите печени агнета. Чуваха се разни народни песни и Хаджи Минчевата. На много места се чуваха свирене на кавали и флейти, па и гайди и кръшни хора се извиваха около огньовете. Българското население за пръв път празнуваше своята свобода на „Света гора”, която като че ли и тя тържествуваше, че в нейните прегръдки празнува славният и търпелив български народ.”

Из „Спомени от Велико Търново” на Пенка Генова,

 публикувани в общински вестник „Велико Търново”, бр. 31, 29 ноември 1930 г.

Тържественото откриване на „Паметника на падналия войн“, известен на съвременниците като „Майка България“. 6 май 1935 г.

1935 г.

Тържествено се открива един от най-емблематичните паметници в старата българска столица, известен на съвременниците като “Майка България”.

Издигнат е в памет на загиналите през 1877-1878, 1885, 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. великотърновци от V опълченска дружина, 18, 20, 46, 50, 70 и 83 пехотни полкове. Построен е с дарителски средства на населението от Великотърновски регион. Автор на проекта е Светослав Йоцов от Враца, изпълнението на строителството е дело на арх. Теньо Ибушев, а Ваняли Рафаел от Будапеща е леяр на скулптурните фигури. Паметникът е построен от армиран бетон и твърди варовикови блокове с железни и оловни спойки. Основата му е квадрат със страна 14,30 м, а височината му е 18,5 м. Завършва с фигура на жена, олицетворяваща Майка България.

На забележителното откриване присъстват много боляри и над 30000 гости от окръга и страната.

Потомците на Асеневци са поласкани и от участието на много официални лица, сред които и трима министри. С особен ентусиазъм старостоличани посрещат великотърновеца генерал-майор Рашко Атанасов, министър на Вътрешните работи и народното здраве, комуто дължат и тържествата, посвени на 100-годишнината от Велчовата завера и свързани с откриването на паметник и преименуването на площад „Баждарлък“ („Батенберг“) на „Велчова завера“, както и с откриването на възпоменателна плоча в Плаковския манастир.

***

1824 г.

На този ден „падна голям сняг и държа 8 часа, а в Балкана стоя два дена“.

1837 г.

От приписка в Миней за месец май на църквата „Свети Димитър“ в Арбанаси узнаваме следното:

“В 1837 г. май 6 пристигна в Търново султан Махмуд и стоя от четвъртък до събота. Християните го посрещнаха тържествено. Владиката Иларион излезе с 50 свещеника и с 40 анагности, всички облечени и с големи свещи в ръце.Свещите купи владиката със свои пари“.

Събитието се отразява и в други приписки, сред които и в евангелие на Плаковския манастир: „В лето 1837 царствуеващият сарацински цар, султан Махмуд II по свое желание и по волята на бога, дойде във Велико Търново. И като престоя два дни, пак отиде на своя престол, гдето е поставен поради нашите грехове от всевишния бог. И след неговото заминаване яви се велик мор в Търново и околностите му. И след мора появи се земетресение. И падна от великото земетресение полилеят на митрополитсксата църква и се разсипа на парчета. И гдето падна той, там падна и тялото на превеликия и пресветлия архиепископ Иларион Търновски, настоятел на всички новопостроени църкви от 1830 до 1838 г“.

А за същото събитие в приписка, описана от Маньо Стоянов и Христо Кодов, четем: 1837, на това лето знайно да бъде кога дохажда царят, сиреч султан Махмуд на Търново, на месец мая на шести ден, на сахатя шест и половина влезе в касабата“.

1873 г.

„Днес служи в църквата „Св. Димитър“ (в Арбанаси – б.а.) уважаемият митрополит Търновски господин Иларион. Да се умножат годините му“, четем в бележка на Георги П. Симеонов върху гръцка книга от библиотеката му.

1876 г.

Срещу въстаниците от Първи Търновски революционен окръг, сражаващи се в Дряновския манастир, воюва бригадният генерал Фазлъ паша, наричан още Коняк паша поради пристрастието му към това питие.

1965 г.

Представителният смесен хор към читалище “Надежда” изнася първия си самостоятелен концерт във Велико Търново.

1971 г.

По случай осемдесет годишнината от първата социалистическа сбирка в града се провежда митинг.

1983 г.

Умира Христо Стефанов Даскалов, възпитаник на държавната мъжка гимназия. Той е изтъкнат български агробиолог и педагог, носител на високи държавни отличия.

 

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – Велико Търново

One thought on “6 май – Търновград днес… преди години

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *