В деня на воинската храброст да си спомним търновските генерали – новите почетни граждани на Велико Търново

Арката на генералите

Войнският празник на 6 май е основателен повод да си припомним за достойните мъже със заслуги към България и родния Търновград, чиито имена са изписани и на Арката на генералите, открита на 22 септември 2003 година пред входа на бившето военно училище по проект и изпълнение на арх. Матей Савов.

Тази година на свое заседание Общинският съвет удостои посмъртно със звание „Почетен гражданин на Велико Търново” 37 български генерали, родени в нашия град и произведени в звание до 1945 година. Това е единственият случай на толкова масово присъждане на почетното звание от учредяването му през 1916 година до наши дни (през 1965 година има двама, а през 1994 година петима удостоени).

На 6 май 2005 година по идея на в. „Борба” стартира рубриката „Търновските генерали” с автор Тодорка Недева от Регионалния исторически музей – Велико Търново. Читателите на вестника посрещат с интерес публикациите за живота и дейността на търновския генералитет и по инициатива на главния редактор на „Борба” Николай Томов през 2008 година за празника на Велико Търново – 22 март, те излизат в книга „Търновските генерали 1878 – 1944”. И сега, когато честваме Деня на храбростта и на Българската армия, е добре да си припомним 37-те български генерали, оставили трайна диря в нашата история.

 

***

Генерал-лейтенант Никола Бакърджиев

Първо трябва да уточним, че Никола Бакърджиев (26 септ.1881 – 17 март 1951 г), вторият почетен гражданин на Велико Търново, е единственият генерал от Царство България, който има честта да получи това признание още в далечната 1929 година. Тогава точно на Никулден в София великотърновският кмет Владимир Даскалов му връчва протокол № 67 от 30 октомври 1929 година, с който Общинският съвет обявява бившия началник на Търновския гарнизон Никола Бакърджиев, станал вече министър, за почетен гражданин. По-късно при среща с великотърновци той заявява: “Това е най-скъпият никулденски, коледен и новогодишен подарък, който съм получавал, особено затрогващо е, защото е от моя роден град. Горд съм, че именно на Никулден съм почетен с такава висока чест! Никога през живота си няма да забравя този ден, обединил личния ми празник с уважението на моите скъпи съграждани!”

Първият български генерал Сава Муткуров

През периода 1878 – 1944 г. столицата на Асеневци дарява на страната над тридесет и пет генерали и двама контраадмирали. Те са не само част от елита на българското офицерство, но и достойни личности, оставили дълбоки следи в националната история. Достатъчно е да споменем, че двама от тях – Сава Муткуров (4 дек. 1852-3 март 1891 г.) и Никола Михов (29 ноември 1891-1945 г.) са регенти, четирима са военни министри – Сава Муткуров, Иван Фичев (15 април 1858 – 18 ноември 1931 г.), Никола Михов и Никола Бакърджиев, трима са военни аташета – Иван Фичев, Никола Недев (7 юли 1886-1970 г. ) и Петър Ганчев (8 яуари 1874-1951 г.), двама са началници на Военното училище – Никола Хаджипетков и Никола Михов, началник-щаб на армията са Иван Фичев и Никола Бакърджиев, командири на армии също са двама – Никола Михов и Атанас Стефанов (13 септември 1891 – 12 септември 1944 г.). Никола Недев влиза в състава на 56-то и 57-то правителства на Царство България, в които оглавява Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

Мнозина търновски генерали имат запазена територия в българската военна и историческа наука – Иван Фичев, Константин Соларов (1881 – 1959 г.), Никола Недев, Христо Янков Недялков (23 декември 1864 – 1930 г.) и други.

И всички те са съпричастни към най-святата българска кауза – национално обединение и просперитет. В паметта на признателните потомци като легенди във войните за национално обединение остават: Иван Константинов Сарафов (23март 1856 – 24 ноември1935 г.), Иван Иванов Фичев (15 април 1858 – 18 ноември 1931 г.), внук на майстор Кольо Фичето, Стефан Стефанов Славчев (7 декември 1869 – 30 юни 1965 г.), Петър Ганчев Ганчев (1875 – 1951 г.), Никола Петков Бакърджиев (26 септември 1881 – 17 март 1951 г.), Асен Николов Николов (14 май 1867 – 18 април 1929 г.), Иван Павлов Марков (27 юли 1869 – 1940 г.), Никола Димитров Недев (7 юли 188627 април 1970 г.), Атанас Стефанов Стефанов (13 септември 1891 – 12 септември 1944 г), Никола Михайлов Михов (29 ноември – 1 февруари 1945 г.).

Генерал-лейтенант Никола Хаджипетков

Не на последно място трябва да изтъкнем, че редица генерали имат съществен принос и за развитието на родния ни град. И до днес във Велико Търново съществуват културно-историческите паметници, реализирани с помощта на Рашко Атанасов, Атанас Стефанов, Никола Хаджипетков, Никола Бакърджиев. Така например в историята на своя роден град Рашко Атанасов (13 август 1888 – февр. 1945 г.) ще остане завинаги поради факта, че като началник на 18 пехотна Етърска дружина дава идеята да се осъществи голяма парична лотария, чрез която да се съберат средства за изграждане на Военен музей, читалище и дом. Също така той прави постъпки за осигуряване на място за строеж. Тогавашният общински съвет в лицето на кмета Димитър Раев, помощниците му Тодор Фъртунов и Георги Ранков и съветниците Владимир Даскалов, Здравко Стоенчев, Нено Коев, Момчо Дончев и Никола Павлов удовлетворява отправената молба и отпуска безплатно искания терен. Така Военният музей, читалище и дом на Великотърновския гарнизон вече не е само идея и мечта, а голяма сграда, която краси старопрестолния град от 18 ноември 1934 г., когато е нейното тържествено откриване,та и до наши дни. Рашко Атанасов е и член на Комитета за издигане на „Паметник на падналите войни”, добил гражданственост като „Майка България”.

Откриването на Военния музей, читалище и дом, 18 ноември 1934 година.

Атанас Стефанов (13 септември 1891 – 12 септември 1944 г.) е председател на Комитета за построяването на Военния клуб; основател е на аероклуба; „баща” е на идеята военната литература и периодика в библиотека „П.Р.Славейков” да се систематизират в отделен раздел с помощта на войници от местния гарнизон. Той се включва активно и в идеята за честване стогодишнината от Велчовата завера, построяването на паметника във Велико Търново и издаването на възпоменателен сборник, увековечаващи героичното събитие.

Арката за откриването на паметника „Велчова завера”, 5 май, 1935 година.

През 1935 години великотърновци съчетават Бойния празник на войската със забележителното честване на стогодишнината от Велчовата завера. Генерал-лейтенант Никола Хаджипетков е председател на местния комитет за честването. На 4, 5 и 6 май градът става център на грандиозни тържества. На тях присъстват 30 000 гости от окръга и страната, много изтъкнати общественици, политици, трима министри, сред които великотърновецът генерал-майор Рашко Атанасов. На 5 май 1935 година потомците на Асеневци и многобройните им гости с вълнение наблюдават откриването на паметника-обелиск, популярен като Велчова завера.

Генерал – лейтенант Иван Фичев

Повечето великотърновци не знаят почти нищо за здравите връзки на генерал-лейтенант Иван Фичев с родния град. За разлика от някои старостоличани, които след установяването си в София бързо забравят за “провинциалния” си произход, внукът на Кольо Фичето никога не изневерява на корените си. Още през есента на 1904 г. той е сред основателите на великотърновската дружба “Трапезица” в София, която си поставя за цел “да поддържа връзка с родния си град и да се грижи и подпомага за икономическото повдигане и историческо изучаване на гр. Търново, като събира материали и съдействува за издаване историята на старата столица в историческо, етнографско, просветно и езиково отношение, а така също и за издаването биографии на заслужили търновци и търновки.” С основаването на “Трапезица” бъдещият генерал е избран за подпредседател на настоятелството. В периода 1929-1930 г. той става и негов председател и до смъртта си на 18 ноември 1931 г. е в състава на ръководството.

Малко известен днес сред съгражданите ни, но изключително ценен и уважаван от своите съвременници е генерал – майор Рашо Георгиев (1863 – 1939 г.). Навсякъде, където той служи, оставя добри спомени. Така например по време на проведения през май 1939 г. във Велико Търново областен културно-стопански събор, гостите от Ловеч и Троянско, където старостоличанинът е бил полкови командир, спонтанно засвидетелстват уважението си към вече покойния генерал. За трогателното им отношение към него красноречиво говори разказът на Йордан Кулелиев: “Оставените хубави бойни, другарски и човешки спомени, заставили дошлите тук ловчанлии, начело с кмета си и председателя на запасните офицери г-н Луков, придружени с войскова част и военната музика, да отидат и да се поклонят пред пресния гроб на своя всеобщоуважаван и незабравим полкови командир. Поднасят се венци, държат се трогателни речи, проливат се скъпи сълзи. “Великотърновци, казал кметът на град Ловеч, не познават покойника. Ние го познаваме, ние боготворим Генерала!” За това искрено чувство на признателност и уважение свидетелства и фактът, че при напускането на полка след повишаването му в бригаден командир Рашо Георгиев получава много подаръци, сред които и златна сабя. На нея са изписани местата и датите, на които командваният от него полк води героични сражение в името на националното единение. Тъй като прославеният търновец няма наследници, се предвижда тя, заедно с други негови бойни принадлежности, да бъде подарена на Търновския военен музей, който така и не се осъществява.

До края на живота си Рашо Георгиев остава свързан и предан както на армията, така и на родния си град. Малцина знаят, че той е сред най-големите дарители на Велико Търново. С тайно завещание генералът оставя на Община Велико Търново имот с намиращата се в него къща на ул. “Силвестър Пенов” 20 за детски приют, с цел в него да се полагат грижи за деца на работнички, заети с труд извън домовете си. Освен това на туристическо дружество “Трапезица” той предоставя 23 дка ниви и гори.

С протокол № 46 от 1954 г. Общината приема завещанието и дълги години го използва според завещателните разпореждания. Вероятно много граждани все още си спомнят за Първа детска ясла “Детски свят,” закрита поради недостатъчно деца и лошото физическо състояние на сградата с решение № 508 на Общинския съвет от 7 август 1997 г. През пролетта на 2002 г. къщата на Рашо Атанасов, дарена от него за общественополезни нужди, е съборена и на нейно място започва строителство на нова жилищна сграда.

За съжаление смутните ни времена предопределят трагичната участ на търновските генерали, които стават едновременно герои и жертви на историята. След деветосептемврийските събития през 1944 година. “в името на народа” Атанас Стефанов, Рашко Атанасов и Никола Михов са разстреляни, други като Никола Недев и Никола Алексиев са хвърлени в затвора, или интернирани.

Генерал-лейтенант Атанас Стефанов, оставайки верен на войнската си клетва и чувство на дълг, не напуска България, въпреки че има на разположение самолет, разузнавателна и лека кола. На 12 септември 1944 година, само ден преди да навърши 53 години, на път от София за Плевен, той е убит без съд и присъда от партизанката Митка Гръбчева. Опелото му се извършва на 13 септември във великотърновската църква „Св. Марина”.

1 февруари 1945 година. Около 16.30 ч. по радио София директно излъчват четенето на присъдите от Народния съд. „В името на българския народ” Стефан Манов известява, че бившите регенти, дворцови съветници, министри, народни представители от XXV Обикновено народно събрание са осъдени на смърт.

Прочутият адвокат Марко Тотев със своята съпруга Поликсена, внуците си, дъщеря си Кръстина (Кристина), синовете си генерал – лейтенант Георги Марков и генерал – лейтенант Никола Марков и зет си генерал – майор Рашко Атанасов.

Близките на генерал-майор Рашко Атанасов въздъхват облекчено, когато узнават, че бележитият великотърновец, депутат в XXV ОНС (1940-1944 г.), се разминава с най-тежкото наказание. Когато на другия ден те отиват да го посетят в затвора, с ужас узнават, че е разстрелян. По-късно разбират, че някой бил добавил на ръка името му към списъка със смъртните присъди. И до сега нито един наследник от прочутата фамилия на известния военен, държавен мъж и общественик не знае кой и защо е извършил престъпния акт. Сякаш по зла ирония на съдбата се намесва лошият късмет, съпътствал цял живот тъста на генерала Марко Тотев. Реабилитацията на Рашко Атанасов от 12 април 1996 г. е началната, но не и единствената стъпка за възраждането на неговата памет и дело. Доказателство за това е обявяването му за „Почетен гражданин на Велико Търново” наред с още 36 достойни търновски генерали, сред които е и генерал-лейтенант Никола Михайлов Михов.

На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда бившия регент на страната (9.09.1943 – 9.09. 1944 г.) и министър на войната (11.04.1942 – 14.09.1943 г.) Никола Михов на смърт, както и да заплати в полза на държавното съкровище 5 млн. лева глоба, като присъжда в полза на същото целия му имот с лишение от правата по чл. 30 от Наказателния закон. На първи срещу втори февруари 1945 г. Никола Михайлов Михов е екзекутиран заедно с над двадесет видни българи, сред които принц Кирил Преславски, проф. Богдав Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Петър Габровски, д-р Александър Станишев и други. С нахлуването на съветските войски в България на 8.09.1944 г. нашият съгражданин има прекрасната възможност да напусне страната с полагащите се на регентите бойни самолети. Твърдо вярвайки обаче, че през целия си живот е служил ”честно, безкористно и единствено само на Отечеството”, той отказва да замине в чужбина и запазва честта си на български държавник и висш военен.

Генерал – майор Никола Недев

Посмъртната му реабилитация от Върховния съд (26.08.1996 г.) е последвана от вписването на името му в Арката на генералите през 2003 година и обявяването му за „Почетен гражданин на Велико Търново” през 2021 година. “Изваждането” на живота и дейността на Никола Михов от забраната и забравата на отминалите години спомага да се открои образът на едни истински българин, който, като мнозина други наши съграждани, става едновременно и герой, и жертва на смутните ни времена.

Присъждането на званието „Почетен гражданин на Велико Търново” на 37–те генерали свидетелства не само за зрелостта в преценката на миналото ни, но и за съхраняването на българската ни чест и търновското ни достойнство.

 

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

 

One thought on “В деня на воинската храброст да си спомним търновските генерали – новите почетни граждани на Велико Търново

  • 06.05.2021 в 9:41
    Permalink

    Достойно четиво за достоен празник!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *