24 май – Търновград днес… преди години

 

***

Счита се, че за първи път денят на светите равноапостоли Кирил и Методий се празнува на 11 май (стар стил) през 1851 г. в Пловдив по повод необходимостта на тамошното епархийско училище да има свой патрон. За първи път във Великотърновски регион денят на светите братя празнуват през 1858 г. в Свищов. Следва тържествено честване и в Горна Оряховица.

Първият “рожден ден” на празника в столицата на Асеневци датира от началото на втората половина на XIX век. Инициативата принадлежи на изтъкнатия учител, книжовник, общественик и бъдещ държавник Петко Р. Славейков.

През Възраждането на 11 май във всички местни училища на видно място се поставят литографиите на двамата братя, украсяват се с цветя и зеленина, подготвят се утра, посветени на славянските първоучители. Учениците от града присъстват на тържествена служба с водосвет в митрополитската църква. Денят завършва с народни хора и обща за цялото гражданство трапеза. Така до Освобождението старата столица се приобщава към 135-те селища във и извън България, чествали тържествено паметта на равноапостолите.

През 30-те и 40-те години на ХХ в. празникът на светите братя заедно с Деня, Седмицата, или Месеца на книгата и Деня на народните будители съставлява духовното ядро в празничния календар на града.

 

Л Ю Б О П И Т Н О

* Първата каменна пластика в България (1867 г.), посветена на св. св. Кирил и Методий, се намира на територията на Великотърновска област, близо до историческия Килифаревски манастир.

* Един от най-популярните и обичани символи на Кирило-Методиевия празник – любимата на поколения българи песен “Върви, народе възродени”, превърнала се в химн, има “кръвна” връзка с нашия регион. Автор на текста е известният поет, сатирик, културен и просветен деец Стоян Михайловски от Елена, който е и племенник на търновския митрополит Иларион Макариополски. На 15 май 1892 г. видният еленчанин, тогава учител в Русе, написва творбата, озаглавена ”Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи”. Тя се състои от 14 куплета, от които днес ние изпълняваме най-често първите шест. Самата песен прозвучава за първи път на 11 май 1900 година. Неин композитор е Панайот Пипков.

* След 1969 г. 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се утвърждава като тържество на славянската писменост, българската просвета и култура.

* И до наши дни с кирилица си служат православните славянски народности, а писменост, изградена на нейна основа, използват и около 50 неславянски народа (общо приблизително около 200 милиона души). И всички те, благодарение на първоучителите св. св. Кирил и Методий, създават ценности, родени от мисловността, знанието, богатата емоционалност и неоспоримите дарования на своите интелектуални първенци във всички области на науката и изкуството. Кирилицата е приета и за една от азбуките на Европейския съюз.

***

1928 г.

На-непринудено и с най-широко участие на учащата се младеж и на гражданството в града ни се е празднувало и се празднува паметта на св. Кирил и Методий. Този твърде радостен факт има своето обяснение в много видими и невидими причини. Не е достатъчно само обстоятелството, че в града ни има три гимназии, едно стопанско училище, две прогимназии, пет първоначални училища, има значи една двухилядна учаща се младеж, която може със своята радост, със своя устрем да увлече и всичко около си и му придаде своите мисли и чувства по случай праздника на народните просветители. Не е достатъчен и фактът, че във В. Търново като окръжен град от 40 и повече години имаме пълни мъжка и девическа гимназии, през режима на които са преминали множество граждани и гражданки в съзнанието на които най-незаличимо са останали образите и делото на двамата братя и техните ученици: св. Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава”.

 общински вестник “Велико Търново”, № 8, май 1928 г.

1929 т.

Праздникът на Св. Братя Кирил и Методий се отпразднува тържествено. Сутринта се отслужи в църквата “Св. Кирил и Методий” божествена литургия от Негово Високо Преосвещенство Митрополита г. Филипа и духовенството. През време на службата пееше за първи път хорът на мъжката гимназия. След църковен отпус образува се духовна процесия, към която се присъедини гражданството, ученичките и учениците от гимназиите, прогимназиите, организациите и дружествата – със своите знамена и музики.

В 10 часа на площад “Цар Асен I” при импозантна обстановка, пред историческите паметници “Царевец” и “Трапезица” – се отслужи тържествен молебен. Целият град беше се стекъл тук, за да отдаде почит на паметта на двамата Солунски братя, които първи разбраха, че за да може българското племе да се запази като народ, трябва да има преди всичко своя азбука, своя грамотност. Учителят от търговската гимназия г. Ганчо Марковски произнесе макар и стегната, но съдържателна и въодушевена реч, с която описа живота на светите братя Кирил и Методий, както и големите им заслуги към българите. След това се произведе парад на войските, които горещо се акламираха от народа. Първи минаха церемониален марш опълченците и доброволците, после – зап. офицери и подофицери, войската, трудоваците, мъжката гимназия, търговската гимназия, девическата гимназия, стопанското училище, д-во “Юнак”, колоездачите, Морския сговор, ловното дружество, Родна защита, туристическото дружество, д-во “Етър”, I и II прогимназии, основните училища… След парада устрои се манифестация до Марино поле, която се завърши там с кръшни народни хора. Вечерта, същия ден, до късно ехтяха музики и песни в подножието на “Орела” срещу Света гора, дето пак беше се стекъл целият град”.

 общински вестник “Велико Търново”, № 6, 27 май 1929 г

Цар Борис III поздравява запасното войнство. Велико Търново, 24 май 1933 г.

1933 г.

На 24 май 1933 година Н. В. Цар Борис III заедно с Н. В. Царица Йоанна посетиха града ни и взеха участие при отпразднуване деня на св. св. Кирила и Методия и полагане основния камък на новостроящия се Военен дом, читалище и музей. Причинените чувства на радост и възторзи, както и поднесените всеобщи симпатии и адмирация към височайшите гости, бяха твърде големи. Макар Техни Величества да престояха два дни в града, и да удостоиха със своето внимание много лица и места, търновци се разделиха с тях с мисълта и пожеланието за скорошно виждане… Негово величество виждаше и чувствуваше трепета и желанието на Великотърновци и в своята реч на обяда, даден във Военния дом, в отговор на приветствената реч на началника на гарнизона г- полковник х. Петков между другото каза и знаменателните думи: „Аз всякога не мога да бъда тук, но мислено винаги съм бил във В. Търново и съм черпил поука от миналото на града”.

 общински вестник “Велико Търново”, № 7, 30 май 1935 г.

Празнуването на 24 май през 1935 година с участието на цар Борис III.

1935 г.

Н. Величество Цар Борис III заедно с Н. Царско Височество Княз Кирил на 24 май, петък, посетиха старата столица и взеха участие в голямото всенародно праздненство , уредено в чест на двамата братя св. св. Кирил и Методий”. Участвуваха на молебена, извършен от Негово преосвещенство епископ Софроний на терасата пред Военния дом; прие парада, командуван от полковник х. Петков, прие манифестиращите учащи се от Търново и Г. Оряховица, родолюбивите организации и пр., посетиха църквата „Св. 40 мъченици”, участвуваха на обяда, даден във Военния дом при участието на г. г. офицерите от гарнизона и всички шефове на учрежденията и председателите на културните и родолюбиви организации. Тук Н. В. Царят биде приветствуван с вдъхновена реч от г-н полковника, на която и царят отговори с видимо вълнение… Царят се ръкува с всички участвуващи на обяда и с всекиго размени по някоя дума. След обяда височайшите гости посетиха Преображенския манастир, дома на началника на гарнизона, а вечерта си заминаха за София”.

 общински вестник “Велико Търново”, № 7, 30 май 1935 г.

1954 г.

Още преди 8 часа гражданите почнаха да се стичат към украсената трибуна пред Педагогическото училище. Главната улица се изпълни с народ. Точно в 9,30 часа местни партийни ръководители, много видни културни деятели и представители от другите политически и масови организации заеха местата си на трибуната. В това време тържествения химн за Кирил и Методий раздвижи колоната на учащите се. Като буен поток, с бодра маршова стъпка се понесоха стройните редици към трибуната. Старинният град се огласи от ведри песни, напълни се с детска и юношеска радост”.

 в. „Борба”, № 42, 26 май 1954 г.

1981 г.

“Денят на творчеството на България – третият от 13-те дни-акценти за ознаменуване на 13-вековния юбилей на родината съвпадна с най-българския от всички български празници – деня на славянските първоучители Кирил и Методий… В старопрестолния град слънчевото неделно утро събра при Драматично-музикалния театър “К. Кисимов” стотици празнично облечени хора… Колоните на празничната манифестация водеха учебните заведения, за които този ден беше патронен празник… Манифестацията завърши с гимнастическа продукция, изпълнена от възпитаници на средно спортно училище “Г. С. Раковски” и танцова композиция, в която участваха танцови състави от Великотърновския университет, от техникума по строителство “Г. Димитров, от Математическата гимназия и детско-юношеския ансамбъл “Българче”.

 в. „Борба”, № 62, 26 май 1981 г.

Баловете, част от празничното настроение. Вестник „Борба”, 26 май 1985 година.

1985 г.

Светлият ден на славянските първоапостоли Кирил и Методий – най-българският празник, както винаги, така и тази година, премина с неувяхващия химн „Върви, народе възродени”, с много цветя и празнично настроение по улиците на древния и вечно млад Търновград, под знака на 800-годишнината от въстанието на Асеновци. Празничните колони на учащите се, на културните институти, портретите на солунските братя, на партийните и държавни дейци, на хора на науката и изкуството, изпълниха с много настроение главната улица на Велико Търново.”

 в. „Борба”, № 65, 26 май 1985 г.

1994 г.

«Навръх 24 май нощен бар «Велико Търново» бе обвит от гъсти облаци миризлив дим. На светкавичното обявената тревога… се отзоваха два противопожарни автомобила, но се оказа, че няма нищо за гасене, защото не гореше самият нощен бар, а пушекът излизаше изпод терасата му. Няколко циганчета след успешен тараш на телефонни кабели се скрили на потайното място , за да изгорят покритието им, но брилятната охрана ги лиши от печалбата от пет-шест килограма мед».

в. „Борба”, № 92, 26 май 1994 г.

1996 г.

“Денят на светите братя Кирил и Методий и на българската просвета и култура вместо да извиси духа ни като народ, дал “на вси славяни книги да четат”, се превърна във Велико Търново в тъжно зрелище. Доживяхме и това – рускиня да направи програмата на за най-българския празник , празник на духа…”.

 в. „Борба”, № 101, 27 май 1996 г.

 

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

2 thoughts on “24 май – Търновград днес… преди години

  • 24.05.2021 в 9:53
    Permalink

    Много интересен и оригинален начин за отбелязванее на 24 май, много хубави снимки! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

    Отговор
  • 24.05.2021 в 11:15
    Permalink

    МНОГО ИНТЕРЕСНО! ДА ПРЕБЪДЕ ПРАЗНИКЪТ!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *