Изследват елитен квартал от XIII – XIV век на крепостта Трапезица във Велико Търново

Очакват се интересни разкрития, свързани с жилищата на квартала и сградите с производствено-търговски функции

 

ТРИМА ИЗТЪКНАТИ АРХЕОЛОЗИ И ПРЕЗ ПРЕДСТОЯЩИЯ СЕЗОН ЩЕ РАЗГАДАВАТ ТАЙНИТЕ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ ТРАПЕЗИЦА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Разкопките ще стартират до дни, след като Министерството на културата отпусна общо 105 000 лева за дейността на три екипа с ръководители проф. Константин Тотев, доц. Мирко Робов и доц. Деян Рабовянов.

Доц. Рабовянов ще продължи изследването на южния сектор с единствения цялостно разкрит квартал, което е сериозен принос за изясняване характера на градоустройството на древната крепост.

„Ще бъде задълбочено проучването на участъка западно от църква N 22, както и на некропола. Очаквам интересни разкрития, свързани с жилищата на квартала и сградите с производствено-търговски функции. Има податки, които сочат, че там е действала и ювелирна работилница“, коментира доц. Рабовянов.

Като изключително интересен се очертава източният сектор на хълма Трапезица, който придобива характеристика на елитен район на столичната крепост.

„Там не се установява жилищно строителство, нито некрополи, производствени съоръжения и търговски сгради. Комуникационната мрежа е много различна от останалата част на крепостта“, споделя доц. Мирко Робов, който проучва въпросния район на калето.

Археологът допълва, че във времето са установени два големи затворени комплекса. Северният, който затваря площ от около 3 декара, има светски характер. Бил е обитаван от високопоставен член на столичната аристокрация.

„Установена е сградата на собственика с прилепена към нея и сервизна част. От нея отвежда алея през представително оформена порта. Алеята е пряк излаз към основната улица в крепостта“, разяснява доц. Мирко Робов.

По думите на проучвателя през миналия сезон южно от този ансамбъл, около църква N 4, е бил установен нов затворен комплекс, като устройствената му схема наподобява тази на столичните манастири.

„Някои елементи обаче го отдалечават от градските манастири и го определят като архиерейска резиденция“, уточнява доц. Робов.

Изследователят прави извод, че въпросният сектор е бил резидиран от високопоставени светски и духовни лица. Археологът допълва, че предстои пълното изясняване и допълване на плана на църква N 4 с евентуално странични галерии.

„Двата комплекса са издигнати върху терен, където са работили железари от края на XII до 30-те години на XIII век. От този период датира градежа на въпросните комплекси, които са просъществували до падането на Търново под османско владичество и когато е ликвидиран столичният елит“, подчертава доц. Мирко Робов.

Третият сектор на крепостта Трапезица ще бъде изследван от екип с ръководител проф. Константин Тотев. Това е районът около църква N 23, където при предходните разкопки бяха открити уникални и изключително добре запазени стенописи, както и множество находки с висока експозиционна стойност. Сред тях имаше позлатен кръст, ценни монети, накити и др.

Веселина АНГЕЛОВА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *