Фермери в Арбанаси орисаха за следващ агроминистър представител на „Има такъв народ“

 

Партийците на Слави Трифонов заявиха приоритетите си в сферата на земеделието и животновъдството пред хора от брашна

 

НАД 100 ДУШИ ОТ РЕГИОНА, ЗАЕТИ В СФЕРАТА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, УЧАСТВАХА В ЕКСПЕРТНА СРЕЩА В АРБАНАСИ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПАРТИЯ „ИМА ТАКЪВ НАРОД“. На събитието бяха представени агроприоритети в управленската програма на политическото формирование и беше потърсено мнението на работещите в бранша за евентуални решения на наболели проблеми в сектора. Присъстващите проведоха откровена дискусия с хората на Слави Трифонов и орисаха за следващ министър на земеделието кандидат-депутата адв. Пламен Абровски, който е ръководител на постоянната група, сформираща политиките в „Земеделие и рибарство“ на „Има такъв народ“. На срещата присъстваха още зам.-областният управител Станислав Николов, регионалният координатор на партията адв. Момчил Иванов, експертът по гори Цветомил Стефанов и други.

„Без да съм специалист в агросферата, знам, че проблемите са много и бяха задълбочени през последните години, в резултат на политиката на управляващата партия, която като че ли беше изоставила на произвола на съдбата всички хора, които се трудят в този бранш. Има много проблеми и в сферата на горите. Всички знаем какъв бич е тази незаконна сеч, която се извършва постоянно. Затова решихме да направим тази експертна среща, в която ние да кажем как виждаме решаването на тези проблеми и да чуем вашите виждания“, заяви в началото на събитието вторият в листата за Великотърновския 4 МИР адв. Момчил Иванов.

След това думата бе дадена на адв. Пламен Абровски, който почти през цялата си кариера се е занимавал със земеделско право. Работил е в министерство на земеделието, от 2009 до 2015 г. представлявал ведомството в постоянното представителство в Брюксел, където отговарял за директните плащания, програми за развитие на селските райони, държавните помощи и горския сектор. Работил е и в Българската Агенция по безопасност на храните, а преди 3 години напуснал държавната администрация.

„Много често ни обвиняват, че нямаме развити експертизи, а това не е вярно. Управленската ни програма я готвим от година и половина. ИДЕЯТА НИ Е НЕ Е ПРОСТО ДА СМЕНИМ „ГЕРБ“, А ДА ЗНАЕМ КАКВО ПРАВИМ СЛЕД ТОВА. България се намира на превратна точка по отношение на земеделието. Освен че сме на ръба на трети програмен период, където трябва да подготвим стратегическия план и начина, по който ще се сформират схемите и мерките за подпомагане, ние трябва да започнем да оценяваме ефекта от субсидиите. Задаваме си въпроса какво искахме и какво постигнахме като даваме средства“, коментира той.

Посочи, че единият от основните приоритети, около които е сформирана тяхната програма, касае създаването на условия за запазване и развитие на средния клас земеделски производители. Това са тези фермери, които имат добавена стойност, правят селските региони живи и заради които в крайна сметка Европа дава финансиране.

Вторият приоритет е забавяне на процеса по концентрация на производствен ресурс.

„ Заради неконтролируемото и безхаберно раздаване на субсидии за последните два програмни периода, в България много рязко се отвори ножицата и имаме много на брой малки производители и много малко на брой огромни производители. Нашата цел е да се опитаме да забавим концентрацията на производствен ресурс – не само по отношение на земя, но и на животни. Ние не искаме да правим големите малки, а да пренасочим средства и да направим малките – средни и устойчиви“, подчерта експертът.

Акцентира върху това, че държавата дава пари за всички отрасли в агросферата, но не търси целеполагане и никога до този момент, от както сме влезли в ЕС, не сме имали управляващ министър, който да гони индикатори за успеваемост. Категоричен е, че ако не се предприемат  промени, до 2030 г. най-вероятно ще имаме само и единствено феодализиран тип земеделие.

„Нашата програма, поради факта, че ЕК създава целеполагане, не е насочена толкова към схемите и мерките за подпомагане, а за връщането на фокуса на фермера към пазара. Заради липсата на целеполагане и даване на пари, българският фермер произвежда това, за което му дават субсидия. През 2016 България беше един от световните производители на тикви, 2017г. спряха подпомагането и вече почти не гледаха тикви у нас. Наложително е възстановяването на пазара, защото в един момент субсидиите, във вида, в който ги виждаме, ще престанат да съществуват“, увери адв. Арбовски.

Той допълни, че е необходимо и създаването на Закон за браншовите организации. Убеден е, че без сформиране на такава структура, която да е партньор на изпълнителната власт, агросекторът няма да го застигне благоденствие.

„Така и така ще налагаме данък върху белите петна, които са около 5 млн. дка. – едно левче от този данък да бъде записан в Закона, че ще се очислява и няма да минава през държавния бюджет, а ще влиза за бюджет на въпросната браншова камера. Когато държавата ви осигури финансиране за 5 млн.лв.  годишно за браншова организация – аз съм убеден, че такава структура ще се случи. Тогава ще има възможност и да се наеме администрация и експерти, а не да ходят при министъра различни земеделски производители, твърдящи, че са браншовици, а само за да си оправят собственото положение и проекти“, коментира експертът.

Даде за пример Австрия, в която земеделският министър всеки вторник има оперативка с браншовата камара.

ФЕРМЕРИТЕ ЗАЯВИХА ОДОБРЕНИЕТО КЪМ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ТАКЪВ ТИП СРЕЩИ С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА „ИМА ТАКЪВ НАРОД“.  Присъстващите споделиха разочарованието си от предишните управляващи правителства и призоваха хората на Слави Трифонов да се борят за засилване на връзката между селата и градовете и да помислят за всички възможни начини и механизми за възраждане на земеделието и животновъдството.

„Бог е дал на България най-плодородните земи и най-чистите води, и трябва да ги използваме разумно. Да произвеждаме, за да се спре ужасната статистика, че сме най-болната нация, защото  се храним с ГМО продукти и ментета от различни държави от ЕС“, коментираха част от стопаните.

Галина ГЕОРГИЕВА

снимки: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *