Димитър Николов: „Най-голямата школа са хората, които срещаш по пътя си“

Народният представител в 45-ото НС откровено за вярата, журналистиката и политиката

Роден в семейство на легенда на борбата, проходил на тепиха в зала „Никола Петров”, Димитър Николов естествено израства като физически здрав, палав и буен хлапак. Тренира, а успехите му в борбата му дават куража да мечтае за славата на баща си Стойчо Христов. Нелеп инцидент обаче преобръща живота на Митко, преди да навърши 16 години. При игра в междучасие топка рекошира в дъската и го удря в дясното око. Отлепяне и разкъсване на ретината е ужасната диагноза, която слага край на мечтата за спортни успехи. Следва поредица от тежки операции и месеци, прекарани в болница, заради които младежът завършва като частен ученик. Добрата новина за семейството му е, че синът им губи само частично зрението си. „Това момче ще си вади хляба с молив“, са пророческите думи на прочутия офталмолог проф. Константинов след последната операция.

ИЗПИТВАХ ГНЯВ, НО ПЪТЯТ КЪМ БОГ МИ ПОМОГНА ДА НАМЕРЯ ПОКОЙ В ДУШАТА СИ

Близо година Митко преживява криза, в която обвинява съдбата, че му е отнела истинския живот. Изпитвах гняв, непрекъснато се питах защо аз, защо се случи точно на мен. Но ми помогна мъдростта на възрастните хора, спомня си за това голямо изпитание Николов. Баба му Димитра, силно вярваща жена, му показва пътя към душевното изцеление. Започнал да посещава църквата в Поликраище и да беседва с отец Стефан Гецов. Откривал нови светове, но най-вече – открил пътя към себе си.

След като завършил училище, абитуриентът някак естествено кандидатствал в Богословския факултет на ВТУ. Една от най-високите приемни оценки му осигурила и стипендия. Още е горд от срещите си с големите учени, основали факултета, като проф. Николай Шиваров.

Вероятно щял да стане добър богослов, но съдбата имала други планове за Димитър. Всъщност не само проф. Константинов прогнозира, че младежът ще се прехранва с писане. Стойчо Христов също искал малкият му син да не става спортист, а спортен журналист. Той не е човек, който ще заблуждава състезателите си, себе си, дори децата си какви са истинските му възможности. Мечтата на баща ми беше да стана спортен журналист, спомня си Николов. Години по-късно обаче, след като вече има друго образование и съвсем друг житейски път, той все пак се връща да завърши започнатото в магистърска програма „Теология” на ВТУ.

ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕШ ДА ПИШЕШ, НЕ Е ЛОШО ДА СИ ЧЕЛ И СЛУШАЛ, ЗА ДА ИМАШ КАКВО ДА КАЖЕШ

Всъщност малкият имал всички дадености да реализира тази бащина мечта. Още ходел под масата, когато слушал и запомнял историите на олимпийски легенди, които гостували в дома му. Преди да се научи да чете, научил истории за големи постижения, и то ги научил буквално от кухнята. Имал и удивителна памет – помнел дати, рекорди, постижения. Като поотраснал, четял непрекъснато вестници, книги и въобще всичко, което му попаднело на спортна тема.

И часът му дошъл през 1993 г., когато Горна Оряховица била домакин на последния голям турнир в памет на Никола Петров. Бил през цялото време в залата. Направил интервюта с колоси като Боян Радев, Еньо Вълчев, Петър Киров и носителя на пояса тогава Стоян Добрев. С натрупания материал младежът, който още нямал 18 години, нахлул в редакцията на общинския вестник „Устрем”. Иван Момъков веднага открил потенциала в амбициозния младеж. Още първите си публикации подписал като Димитър Николов, за да наложи своето име и да избяга от сянката и успеха на баща си. Едва навършил пълнолетие, Димитър става кореспондент на най-успешния за времето си спортен ежедневник – „7 дни спорт”. Година по-късно младият автор става щатен журналист в „Устрем“, където школува перото си и се докосва до легенди като д-р Петър Дертлиев, акад. Николай Генчев, акад. Благовест Сендов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова…

НАЙ-ГОЛЯМАТА ШКОЛА СА ХОРАТА, КОИТО СРЕЩАШ ПО ПЪТЯ СИ

Част от екипа на „Радио Велико Търново“ и „Дарик радио резонанс“, главен редактор на „Дарик радио Велико Търново“, телевизия „Видеосат Раховец“ – това са медиите, които не само утвърждават Николов като журналист, но и го срещат с прекрасни колеги. От някои се учи, на други е шеф, но с всички е приятел и до днес. Един голям проект го свързва през 2007 година с Диляна Грозданова – една от големите дами на българската телевизия за всички времена. Димитър Николов приема предложението й да направят изключително модерния и дори революционен за времето си регионален телевизионен център на Тв 7 във Велико Търново. В този период съчетава длъжността на директор с работата на главния редактор и трупа не само журналистически, но и административен опит. Диляна Грозданова е сред най-големите професионалисти, с които съм работил. Настина ми е болно, че останаха съвсем малко такива хора в професията, споделя бившият телевизионен шеф. Въпреки че идеята за регионален ТВ център била перфектна, имала една малка слабост – не отчела ситуацията на провинциалния телевизионен пазар. Местните кабелни оператори спънали реализацията на проекта в първоначалния му замисъл и в пълния му обем. Скоро след това и самата Тв 7 била продадена, била сменена концепцията, а регионалните центрове не се включвали в нея. Година по-късно се ражда „Компакт медия“, която Димитър Николов превръща в най-голямата извънстолична медийна група. Освен „Седмицата“, „Устрем“, регионалния информационен портал RegNews, дружеството издава и най-стария все още съществуващ регионален вестник – бургаския „Черноморски фар”. Заради успеха на изданието, което новият собственик заварва в тежко финансово състояние, но успява да изправи на крака, и заради многото приятелства, които Николов създава покрай него, той нарича Бургас свой втори дом.

ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА Е ТАЗИ, КОЯТО РЕШАВА МАЛКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ХОРАТА

Виденовата зима и януарските барикади от 1997 година оформят десния мироглед на Димитър Николов. По това време той работи в „Дарик радио Резонанс“. Галопиращата тогава инфлация поставя на изпитание физическото оцеляване на журналиста и семейството му. С надницата си сутрин можех да купя килограм месо, а следобед ми стигаше само за пакет ориз, спомня си мрачните дни Димитър Николов, който по това време вече е баща. И тогава, и до ден днешен той е убеден, че СДС е дясната идея, която ще бъде вечна у нас, защото е свързана със свободния човек, с представата за модерна България. Да влезе в реалната политика обаче, Николов решава едва на 40-годишна възраст. След близо 25 години професионално развитие и опит да управлявам 6 издателски дружества с около 60 души персонал, вече имах самочувствието, че мога за приема участие в политиката, казва народният представител в 45-ото народно събрание. Той продължава да се удивлява как с политика се занимават хора, които нямат и 5 години трудова биография и никога не са вземали решения за каквото и да било, а някои не са управлявали дори и себе си. Първото удовлетворение от взетото решение е работата му като председател на постоянната комисия по спорт и младежки дейности в Общинския съвет на Горна Оряховица, в който е избран през 2015 година от листата на ГЕРБ, в която е представител на гражданската квота. Срещнал подкрепата на кмета Добромир Добрев, общинският съветник успява да реализира много от идеите си, а признание за успеха от съвместните им усилия е обявяването на Горна Оряховица за Европейски град на спорта за 2021 година. Преизбран за общински съветник, през следващия мандат Димитър Николов става и председател на Общинския съвет. Времето съвпада с периода на пандемията от COVID-19, ситуация, за която никой не е подготвен.

Тази година и половина беше тежка. Общинският съвет беше фрагментиран и различни групи остро се противопоставяха една на друга. Трябваше да се балансира и ключовата дума за този период беше диалог. Пандемията ни изправи пред непознати проблеми, които трябваше да решаваме в крачка и да бъдем пионери в нещо, което може би ще ни служи и в бъдеще. Така открихме как можем да запазим парламентаризма с посредничеството на съвременните технологии, но най-вече с волята на всички съветници. Горнооряховският Общински съвет не абдикира от своите задължения и аз съм горд, че отговорихме на обществените очаквания въпреки трудностите, казва Димитър Николов. През цялото време той се опитва да издигне престижа на Общинския съвет, като предложи на съгражданите си отворена политика с много срещи и събития, насочени към общността. Изисква и от колегите си общински съветници същото сериозно отношение дори към най-незначителните точки в дневния ред на местния парламент, защото те касаят някого, решават нечий проблем.

ГОТОВ СЪМ ДА СЕ ИЗВИНЯ НА ВСИЧКИ, ЧЕ ИМ ПРИЧИНЯВАМЕ ТОВА

Със самочувствието на човек, който може да бъде полезен с опита си в местната власт, с познанията си в сферата на медиите, масовите комуникации и културата Николов приема предложението да се включи в листата за народни представители на ГЕРБ – СДС. И въпреки че 45-ото народно събрание, в което Димитър Николов беше депутат, просъществува всичко на всичко един месец, той е от хората, които смятат, че не можеш да спреш по средата на пътя и след като си поел един ангажимент, трябва да дадеш най-доброто от себе си, за да го изпълниш.

Готов съм да се извиня на всички българи, че отново им предлагаме това, което те ясно заявиха, че не искат. Всички проучвания показваха, че хората не искат нови избори през юли. Но всички политически субекти в злощастното 45-о народно събрание освен ГЕРБ избягаха от отговорност. И се стигна до това, което повечето не искат – нови избори. Сигурен съм, че в момента хората имат нужда да отдъхнат от пандемичния стрес, да се насладят на лятото или ако щете, просто да гледат на спокойствие финалите на Европейското по футбол. Дано поне това е последното, а не поредното сриване надолу на българския парламентаризъм. Защото има опасения, че и новият парламент ще е с много кратък срок на годност и тихо вървим към авторитарен режим. Дано не е прав моят уважаван колега Даниел Митов, който определя служебния кабинет като сбъднатия кошмар на България.