Морското приключение на хората с детски души от Церова кория

47 потребители на социални услуги за хора с умствена изостаналост в с. Церова кория преживяват своята най-щастлива седмица от годината на плажовете в Албена

Те са „потребители на социални услуги за резидентна грижа за лица с умствена изостаналост“ в село Церова кория. За по-кратко ги наричат потребители. А за една приказна и щастлива седмица от годината те са просто почиващи в четиризвезден хотел в Албена. „И то на първа линия!“ – държат да подчертаят 50-ината обитатели на дома, Центъра за настаняване и Преходното жилище в търновското село, които преди няколко дни пристигнаха на морето за своята вече традиционна и толкова вълнуваща и чакана почивка.

Управителката на трите социални услуги в Церова кория Нина Русева

От 20 години насам приключението се повтаря всяка година, макар и по различно време и на различни места. През 2000 година управителката на трите социални услуги в Церова кория Нина Русева встъпва в длъжност и почти веднага се залавя с реализирането на тази идея. Доста кураж се иска да организираш дълго пътуване за 50 души с трудности в общуването, непредвидими в действията си и несвикнали с най-елементарни неща от ежедневието. „Нищо не бих могла да постигна без великолепния си екип. Работя с хора отговорни и инициативни. И всеки ден се учим. Първите пътувания и почивки бяха много по-трудни, случваха се малки неприятности, но всеки следващ път се справяме все по-добре и по-добре.“

През годините групата с променлив състав е обиколила всички съседни държави. Последните почивки обаче са все в Албена, в различни хотели, но винаги на първа линия. В ранния сезон курортът предлага незаменими удобства на потребителите от Церова кория, а и те вече познават всяко кътче.

Как се грижим за тях ли? Ами като за деца. Все едно че сме на пионерски лагер.

Потребителите са настанени по двама в стая и си имат отговорник. С нас пътуват сестра, педагог, санитари, социални работници, психолог. Заедно се храним, ходим на плаж, вечер на дълги разходки. Потребителите имат свобода, например може да не им се ходи на плаж, може да искат да си останат в стаята. Но това рядко се случва. Те самите се чувстват по-сигурни в групата, имат нужда от нея. Все пак са на ново място, в непривична обстановка, така че познатото ги успокоява…“ Нина Русева не крие задоволството, почти гордостта си от това, че малкото им общество навсякъде е прието радушно и без лоши погледи и стиснати устни. „Огромна роля за това има персоналът на хотел „Гергана“, втора година ни посрещат, толкова сме им благодарни за грижата, за отношението, за всичко!“

Във вихъра на танца. И диплом за колективно първо място на купонджиите от Церова кория.

Компанията от Церова кория се включва с ентусиазъм в игрите на аниматорите, в плажните забавления. Не само че направиха купон на плажа в конкурса по танци, но и получиха грамота за първо място, която още повече ги въодушеви. Забавляват се от сърце, радват се на всяко влизане в морето (точно като децата), събират мидички по брега, строят пясъчни замъци. Сред тях има няколко добри плувци, на които е разрешено свободно да плуват навътре.

Храненето в ресторанта, което при първите пътувания си е било екшън

вече е толкова добре организирано и отиграно, че никой от другите гости на хотела не се чувства раздразнен от присъствието на екзотичната компания. За нея се пазят няколко маси, които не са изолирани от останалите. Потребителите тихо заемат местата си, а отговорниците им носят подноси с предпочитаните ястия и напитки. Говорят си, смеят се. Радват се, че са тук.

„Това е най-важното. Да се почувстват хора като всички останали. Да видят, че могат да се справят и извън социалните домове.“ Нина Русева казва, че всичко, което правят в трите социални услуги, е насочено към това колкото се може по-добре потребителите да се справят с ежедневните рутинни дейности. Защото е имало случаи да приемат хора на по 30 – 40 години, които тепърва са се учили да ползват лъжица и вилица и дори… тоалетна.

„Разбира се, те са много различни, с различни нива на интелигентност, с повече или по-малко изразена умствена изостаналост, има глухонеми, с които контактът е по-труден… Някои потребители работят като хигиенисти на трудов договор по проекта на общината „Патронажна грижа Плюс“. Изключително съвестни и отговорни са! Жалко, че ако не са тези проекти, никой работодател не би ги наел. А те наистина могат и искат да работят. В Центъра от семеен тип направихме малко стопанство. Беше малко в началото, сега си произвеждаме почти всичко и задоволяваме нуждите от зеленчуци на трите социални услуги. Купихме си оранжерия – пак с изкарани от потребителите пари с направата на нашите вече емблематични сувенири и празнични украси, които много успешно продаваме.“

Какво е морето без пясъчни замъци…

Що се отнася до пътуванията, чакани трепетно през цялата година, трябва да се уточни, че около половината от потребителите не могат да участват в тях – те са с по-тежки заболявания, зависими са от чужда помощ и грижа. А „курортистите“ заплащат почивката си от пенсиите, които получават, затова могат да си позволят само едно такова пътуване в годината. Ръководството и служителите на трите социални услуги в Церова кория приемат с благодарност всяка помощ, която би могла да подобри и разнообрази живота на потребителите, да ги направи социално по-активни и… по-щастливи…

Както сега в Албена, където слънцето и морето канят на плаж. Остава само един ден, трябва да се вземе с пълни шепи от всичко и по много, за да стигне за една година. 11 часът е – време за сладолед.

„Ха-ха, тук винаги е време за сладолед“

Румен, Мика, Пламен, Огнян и Антоан, които често помагат на отговорниците, носят за всички пълни вафлени кофички. Със специално внимание към Мария, която е в колектива съвсем отскоро, само от две седмици, но вече се чувства част от него.

Ден преди тръгване – снимки за спомен

Тръгват си в петък. Ще има малко суматоха със събирането на багажа, докато подредят куфарите си, специално купени от ръководството за тези пътувания, с дрехи, получени от дарения, но и някои съвсем нови, за по-специални случаи. Ще бъдат малко тъжни и още като натоварят куфарите в автобуса, по детски ще започнат да питат: „А кога ще дойдем пак?“.

 

Таня ПЕНЧЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.