Водещи новиниКултура

Проф. Хитко Вачев разкри тайните на католическото храмово строителство у нас

Археологът събра в книга мащабните си изследвания

 

Проф. Хитко Вачев е единственият изследовател у нас на католическото храмово строителство по българските земи.

АРХЕОЛОГЪТ ПРОФ. ХИТКО ВАЧЕВ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ У НАС НА КАТОЛИЧЕСКОТО ХРАМОВО СТРОИТЕЛСТВО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. Ученият е събрал установените факти в книгата „Католически църкви и некрополи в българските земи през XVXVII век“, която излезе преди броени дни от печат.

В продължение на десетилетия основният приоритет на археологическите му проучвания била материалната култура на българите от периода XVXVIII век.

„Изследването на католическото храмово строителство е сравнително ново направление в родната археология. В българската историческа и археологическа литература до настоящия момент имаше няколко статии, в които се споменаваше за храмовото строителство на католиците в България. Но досега нямаше обобщаващо съчинение, което да предаде цялата картина, мащабите на всичко онова, което наричаме католическо християнско строителство и архитектура“, споделя проф.Вачев.

Той направил изследване на базата на запазени писмени източници за църквите, които са използвани от павликяните в Централна Северна България. Павликяните в края на XVI и XVII век са били обект на внимание от страна на католическата църква. Така населението от над 20 селища в района между Свищов и Никопол приема католическата вяра. „Проучих подробно докладите, изпратени до Рим от католическите архиепископи, и други висши църковни дейци, много хроники, както и изключително разнообразен документален материал. Така успях да изградя реална картина на всичко онова, което е направено, за да могат католиците да упражняват пълноценно своите религиозни ритуали и вярвания. Голяма част от проучването се позовава на документите, оставени от архиепископ Петър Богдан. Той е първият българин, написал „История на България“, която неотдавна бе открита в град Модена, Италия“, разказва проф. Вачев.

Той обяснява, че в България още през XIV век е имало общност, която изповядва католицизма. Това е районът на Северозападна България и около днешния град Чипровци и няколко околни селища. „Населението там приема католицизма, като се приемат две основни направления. Според тези хипотези католицизмът идва по нашите земи по времето на Средновековната българска държава чрез рударите, които експлоатират рудните находища, и постепенно населението на тези селища възприема католическата вяра. Съществува и друга теза – според сведенията в книгата „Летопис на българската францисканска провинция“ францискански монаси с помощта на маджарския гарнизон в рамките на десетина дни покатоличват 1/3 от населението в този район“, споделя археологът.

Ученият е установил, че друга католическа общност, която се появява, са дубровнишките търговци. Дубровник се е ползвал с определени привилегии в рамките на Османската империя и няколко български града – Търново, София, Провадия, Русе, Никопол. Там се създали търговски колонии и всяка от тях е имала собствена управа.

„Важното е, че всяка търговска колония на дубровничаните, които са в българските земи, си извоюва правото да имат и собствен храм. Изповядването на всяка вяра е неразривно свързано с изграждането на съответните култови постройки за извършването на ритуали. Благодарение на характера на своята дейност, църковната архитектура е тясно свързана с общественото битие и интегрира в себе си голяма част от постиженията в обществения живот“, подчертава проф. Хитко Вачев.

Тласък за написването на книгата му дала възможността да е изследовател на единствения проучен по археологически път католически дубровнишките храм и това е църквата „Успение на Света Богородица“ във Велико Търново.

Ученият е събрал установените факти в книгата „Католически църкви и некрополи в българските земи през XV-XVII век“.

Археологът е категоричен, че условията за развитие на католическото храмово строителство са били много трудни, защото този процес се е развивал в границите на Османската империя, където официалната религия е мюсюлманската. Независимо от трудностите обаче католическото църковно строителство е мащабен процес. Той се обуславя от няколко фактора. Една от най-важните заслуги за изграждането на църкви и манастири е финансирането от страна на Свещената конгрегация за разпространение на вярата в Рим. Тя изпраща пари, както и художници, които са украсявали интериорите на храмовете.

Книгата на проф. Вачев е разделена на няколко глави. Едната е посветена на строителството. Проблемът с градежа е твърде интересен, защото католиците християни търпят същите ограничения, които налага Османската империя по отношение издигането на религиозни постройки. Въпреки това в Северозападна България в района на Чипровци са построени 4 католически храма, а около тях са формирани манастири.

„Намерих подробно описание на всички тези постройки – как са изглеждали, архитектурните им особености, изяснени са влиянията, които неизбежно се появяват между православна и католическа архитектура. Изяснен е и един изключително важен въпрос – как е ставало финансирането. От документите, които изследвах, се оказа, че Папската курия в лицето на една специална организация, която се нарича Конгрегация за разпространение на вярата, е отпускала значителни средства на българските католици, за да изградят своите храмове“, казва проф. Вачев.

Той дори е издирил индивидуалните ктитори, които са дали средства за построяването и оформлението на религиозните сгради, тъй като манастирите в Северозападна България са разполагали с недвижима собственост – ниви, воденици и др. От тях са получавали средства, с които са изградили функционираща мрежа от католически постройки.

Любопитен факт е, че по външния си вид църквите не са се различавали от околните постройки. Докато в интериора всичко е в съответствие с ритуалнообредните и богослужебни изисквания на католицизма. Масивно изградените църкви в Северозападна България вътре са били изпълнени със стенописи.

Освен за църкви в книгата става дума и за некрополи. Разгледани са надгробни паметници, съоръжения и ритуали. Проф. Вачев е установил, че практикуваните обреди и обичаи в дубровнишките колонии са в съответствие с изискванията на католическия погребален канон.

Изданието е предназначено както за специалисти, така и за широк кръг от читатели, сред които са и съвременните католици, които живеят на компактни групи в София, Пловдив, Варна, Свищов. Авторът предвижда да направи официално представяне на книгата през есента, като покани представители на католическата църква.
Веселина АНГЕЛОВА

Сн. личен архив

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *