Елена Гунчева от „Възраждане“: „Транспортът е един нерешен проблем в общините“

В България личният автомобил стана ежедневна необходимост. Най-вече защото държавата и общините не осигуряват надежден и сигурен транспорт. След дивото приватизиране на държавните и общински превозвачи в много от големите градове общественият транспорт се възложи на частни превозвачи.

И изведнъж проблемите станаха много, а решаването им изключително зависи от нормативната уредба. Начинът на възлагане на линиите на градския и междуселищния транспорт и последващите проблеми са породени от икономическата рентабилност, поради която линиите се разделят между превозвачите, като се комбинират печеливши с непечеливши линии. Поставят се условия, които, макар и маркирани в законодателството, се задават от съответните общински съвети. Известно е, че от транспорта се печели. Не от билети и карти, а от компенсациите и субсидиите, давани от държавата и общините на превозвачите в размер на милиони левове всяка година.

Какви са най-честите проблеми при обществения транспорт: автобусите не отговарят на условията по закон и по условията на конкурса. Практика е превозвачи да участват с едни и същи автобуси в няколко конкурса. Както и когато има задължително условие за климатик в автобуса, същият не се пуска, за да не увеличава разходите на превозвача. Всички хора с увреждания, както и майки с колички знаят, че трябва да има платформа, чрез която да могат да се качат с количките в автобуса. Но и това остава само на хартия, в конкурсната документация. На практика тези платформи не се използват, а шофьорите масово отказват да съдействат. Тоест, голяма част от условията, при които са възложени превозите, не се изпълняват. Масова практика са закъсненията в курсовете, пропускане на спирки и дори липса на транспорт по определени маршрути.

Спешни са промените в законодателството относно обществените превози. Това, което 46-ото народно събрание може да направи, е да промени така законите, че да има единни изисквания към всички превозвачи, включително към контрола и санкциите по договорите за превоз, както и сериозни санкции за неизпълнението на договорите, предвидени в закон, които да могат да бъдат налагани и от съответната община, като кметът да носи персонална отговорност за контрола по изпълнението на превозите. В момента възложител по поръчките е общината, а контролът се осъществява от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, което прави контролът неефективен.

Трябва да се създаде и възможност общините да участват, макар и с миноритарен дял, в дружествата, които осъществяват обществен превоз, или изцяло да поемат транспорта в съответната община. И тъй като лишаването на гражданите от обществен превоз или некачественият превоз са от важно обществено значение, трябва контролът да бъде на най-високо ниво, като бъде задължителен за общините и съответните органи, които често се правят за неразбрали за нарушенията.

Всъщност в транспорта има много пари. Нашите пари, от компенсации и субсидии, които едни превозвачи си разпределят, за да получаваме ние качествена услуга. Ако те бъдат насочени правилно, ще се осигури надежден и евтин транспорт, както и сигурност на превозите. А не през няколко години да се правят конкурси и да се сменят превозвачите. Въпрос на политическа воля е решаването на този важен за всички нас проблем.

В транспорта има и други неуредени неща. Транспортните проекти в големите градове в голямата си част са неуспешни и/или неприложими. Общините плащат стотици хиляди, дори милиони за изготвяне на проекти и схема, които на практика не съответстват на нуждите на съответната община. Контрол върху това няма. Различните системи за таксуване, електронни табла и прочее, макар и добри като замисъл, на практика увеличават, а не разрешват проблемите.

Затова е важно за тези проблеми да се говори и да има обществено обсъждане. И гражданите трябва да кажат какви изисквания имат към транспорта. Защато политиците обикновено в градския транспорт няма да ги видите. Но пък именно политическата воля е тази, която може да промени това абсурдно положение.

Нека хората да говорят за проблемите, непрестанно да сигнализират и да настояват пред политиците тези проблеми да бъдат решени. Защото всъщност суверенът е народът.

Ако получа доверието на българските граждани, едно от първите неща, за които ще настоявам в 46-ото народно събрание, са единни критерии за градския транспорт, които да подобрят неговото качество и да бъдат изпълнявани на практика, а средствата да бъдат изразходвани по предназначение.

България има нужда от Възраждане!

Възраждане“ е с номер 11 в интегралната бюлетина!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.