Димитър Николов: „Държавата не бива да е заложник на политически егоцентризъм“

Димитър Николов бе народен представител в 45-ото народно събрание от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Към настоящия момент е кандидат на коалицията, като е подкрепен и от двете политически формации в нея. Димитър Николов е личната номинация на СДС.

– Г-н Николов, при предишния ни разговор споделихте, че през миналата кампания ви е липсвал смисленият разговор за България. Случи ли се той сега, в рамките на настоящата кампания?

– Ще започна отзад напред. В последния парламент крясъците от площадите през миналото лято се пренесоха в пленарна зала и заглушиха гласа на разума. За съжаление, и в тази кампания ми липсваше смисленият разговор. Той нямаше как да се състои. Крайно несериозно е например две от политическите сили, които апелират за промяна, вместо да организират един смислен дебат за Велико Търново, за Северна България, за региона, да си устройват демонстративен, нагласен мач по пейнтбол. Някак си не подхожда на кампанията и на положението, в което се намира България, да си играем на стражари и апаши. Това издава недоизживяно детство, творческа импотентност или политическа инфантилност.

– Свидетели сме на безпрецедентно партньорство у нас между леви и десни. Наблюдаваме го и в кабинета, и в политическото говорене на уж опоненти. Според вас само общият враг ГЕРБ ли ги обединява?

– Това е липса на каквато и да е хигиена и е знак за всеядност – властта на всяка цена. Свидетели сме на сценария на подмяната. Всички партии, които се заявиха за промяна, в крайна сметка употребиха 45-ото народно събрание, за да се промъкнат през служебния вход в управлението, и в момента виждаме как консумират, упражняват и разпределят власт.

– Съществува ли реална заплаха за демокрацията у нас и има ли посока за отклоняване от евро-атлантическия и европейския път на България?

– По време на цялата кампания казвам точно това – оставам с впечатление, че има опити за реабилитация на комунизма, отклоняване от европейския път, а защо не и завой към Кремъл. Но нашият път е начертан и ние трябва да продължим по него. Необходима е здрава воля – да подредим приоритетите, да загърбим различията, да намерим повече причини, които ни събират, отколкото такива, които ни разделят. Позволявам си да цитирам моя колега и добър приятел Любен Дилов-син, който казва, че ако се мултиплицира поведението и ефектът от 45-ото народно събрание, наесен можем да очакваме хората да излязат на площадите и да подпукат всички, които участваме в общественополитическите процеси.

– По време на кампанията се срещнахте с много хора. Има ли разлика в нагласите сега в сравнение с изборите през април?

– Хората са изтощени и изморени от политическо говорене. Както и социологията показа, на гражданите не им се ходеше на 11 юли на избори. За съжаление, отново се оказа, че ние, политиците, сме встрани от дневния ред на хората. Те очакват от нас да седнем и да започнем да работим. В крайна сметка голямата политика е тази, която се прави в интерес на обикновените граждани.

Организирах пътуваща приемна, защото не намирам за нормално гражданите да се информират за политическите процеси и да се запознават с участниците в тези избори през техните плакати и билбордове. За мен са важни срещите очи в очи с хората, защото ние сме реални хора, коментирме реални проблеми и можем да поемем реални ангажименти. Според мен обаче сме в ситуация на политически COVID – голяма част от участниците никой не ги е виждал, но поразяват всеки трети.

– Вие сте дългогодишен журналист и издател, живеещ в безкраен, за съжаление, преход. Какви са професионалните и житейските уроци, които научихте през последните 30 г.?

– За съжаление, българинът продължава да предпочита да бъде красиво излъган, отколкото да чуе реалната истина такава, каквато е. И също за съжаление, българинът не носи отговорност за казаното, това го виждаме и по време на кампанията. Нямаме воля да създадем устойчив регламент за свободата на словото, а свободата на словото изисква отговорност.

– Факт е, че обществото ни е тежко разделено и вина за това имат политиците. Ще успеем ли да запълним тази пропаст?

– Това, което ме мотивира да се включа и в тази кампания, е, че България и обществото повече от всякога се нуждаят от спокойствие, сигурност и стабилност. Виждаме, че властта се упражнява с насаждането на страх, реваншизъм, разделение и откровени репресии. Проведох много срещи с бизнеса, с рабодотелите – стълбовете, които крепят нашата и без това крехка социална система. Бизнесът иска сигурност, предвидимост и хоризонт пред себе си. Силно се надявам, че на 11 юли ще овладеем този хаос, ще сложим ред и ще възстановим нормалността както в държавата, така и в отношенията между хората. В говоренето между политиците също.

– Оптимист ли сте за бъдещето на следващия парламент? Според социолозите пак ще бъдем поставени в патова ситуация. Ще има ли този път достатъчно политическа воля за съставяне на правителство?

– Надявам се гласът на разума да надделее. Противното означава мрачен сценарий за България, реална заплаха за демокрацията, тласкане на държавата към авторитарно управление и компрометиране на парламентаризма. Все пак надявам се, че всички политически сили, които ще бъдат представени в следващия парламент, ще сме си научили урока от 45-ото народно събрание и ще произведем едно национално отговорно правителство, което да бъде в полза на гражданите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.