Доц. д-р Миглена Георгиева пред „Борба“: „Има ръст на тежките хронични заболявания при децата“

Специалистката по педиатрия призова за задължителна употреба на пробиотици, когато се налага прием на антибиотици

ЗАЧЕСТЯВАТ СЛУЧАИТЕ НА ДЕЦА, КОИТО БИВАТ ДИАГНОСТИЦИРАНИ СЪС СЕРИОЗНИ ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, заяви доц. д-р Миглена Георгиева от Университетската болница „Св. Марина“ във Варна, която е началник на Втора детска клиника по пулмология, гастроентерология и неврология. Опитната специалистка бе гост на Националната педиатрична конференция в Арбанаси и сподели пред „Борба“, че в практиката си в последните години се налага да лекува малчугани с тумори по кожата и вътрешните органи, язва, болест на Крон и много други, които са присъщи основно за възрастни хора. Обяснява си това с факта, че навсякъде вече има замърсяване, което се отразява върху децата, големия прием на антибиотици и наследственост.

Доц. д-р Георгиева посочи, че за съжаление, България попада сред страните в Европейския съюз, в които педиатрите масово предписват антибиотици за лечение на малките си пациенти, дори ако оплакванията не са толкова тревожни. Твърди това на база на 30 години, посветени на медицината, и е категорична, че тенденцията продължава с пълна сила.

„ВСЕ ОЩЕ АНТИБИОТИЦИТЕ СА НАЙ-ИЗПИСВАНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ В ПЕДИАТРИЧНАТА ПРАКТИКА. С тях обаче се стига до унищожаване на флората на червата, затова е много важно да се предписва паралелно с антибиотика и пробиотик, който да се включи в борбата на организма с лошите чревни бактерии и в същото време да запази добрите. Флората на червата е много важна, защото по този начин се поддържа здравето на индивида“, обясни началникът на Втора детска клиника.

Тя подчерта, че антибиотикът може да предизвика диария от първия прием до няколко месеца след приключване на лечението. По думите й са възможни и множество други странични ефекти, като алергични реакции, засягащи храносмилателния тракт, които пък да доведат до подуване, голямо количество трудно отделяни газове, запек, дехидратация, раздразнителност, умора, намалена концентрация.

Доц. д-р Георгиева изтъкна, че пробиотиците трябва задължително да бъдат изписвани от лекар, а не да се избират по усмотрение на родителите.

„Всеки пробиотик има различно действие. Трябва да се определи щамът, жизнеспособността на бактериите – това е способността на пробиотика да оцелее в храносмилателния тракт до колонизирането му в червата“, поясни специалистката.

Тя допълни, че след антибиотична терапия микробиомът се нуждае от дълго време, за да се възстанови в пълна степен, а в някои случаи цели щамове от добри бактерии могат да бъдат унищожени напълно. Това води до нарушения в регулацията на множество процеси в организма и е възможно да предизвика появата на болести, свързани със стомашно-чревния тракт, но и не само. Ситуацията се усложнява драстично, когато в рамките на съвсем кратък период отново се стигне до прием на антибиотик.

Доц. д-р Георгиева сподели, че е възможно приемане на пробиотици за период 10 – 15 дни като профилактика срещу вируси.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката