Проф. Костадин Ангелов, водач на листата на ГЕРБ-СДС: „Здравеопазването няма цвят, партия или мандат“

-Проф. Ангелов, ваксинационната кампания очевидно e пред провал. Страната ни е сред първенците по отказ от ваксина. На нагласите на хората ли се дължи спадът в темпа на имунизацията, или на това, че броят на заболели от COVID-19 намалява всеки ден?

-Нагласите на хората се формират. Те зависят в огромна степен от това какво ще кажат експертите и политиците – в случая за COVID-19. Факт е, че днес имаме утихване на заразяването у нас, но вижте какво се случва в други страни. Броят на заболели днес не бива да ни успокоява, защото кризата не е отминала. За съжаление, сегашните управляващи в лицето и на министър Кацаров се опитват да управляват кризата с поведението на щраус – главата дълбоко в пясъка, а другите части на тялото незащитени. Да управляваш криза, означава да съобразиш рисковете, за да можеш да я предотвратиш. Ваксинацията тръгна много успешно и ако не се бяха преформатирали нагласите, защото към края на март тази година 62% от сънародниците ни бяха на мнение, че пътят към нормалния живот е ваксината, към края на август щяхме да имаме колективен имунитет.

-Допринесе ли за антиваксърските настроения противоречивото говорене на служебния министър на тема епидемия и имунизация? И стимул или принуда биха били ефективни у нас, за да се имунизират повече хора?

-Разнопосочни са сигналите, които служебният министър дава на хората. След като съобщи – „имал съм съмнение към ваксините срещу коронавируса”, днес казва „ваксинирайте се“. Все едно един родител да каже на детето си „не пуши, много е вредно”, докато държи запалена цигара в устата си. Министър Кацаров в момента се държи като професионален политик и в никакъв случай като лекар. А по отношение на стимули или принуда аз съм заклет привърженик на убеждаването. Дълбоко вярвам в правото на всеки да има избор. Огромно удовлетворение за мен е фактът, че успяхме да обърнем общественото мнение, хората ни се довериха и направихме толкова голям напредък във ваксинирането. Ако това не беше станало днес, едва ли щяхме да имаме такова спокойно лято.

-Да, но прогнозите са за нова вълна, и то още преди есента. В предишното ни интервю през месец април ви попитах ще се справим ли?, отговорихте ми „Да, защото хората ни повярваха“. А сега, професор Ангелов, ще се справим ли?

С това управление и с този министър директно ви казвам – на никакви превантивни мерки не можем да разчитаме. Сега това, което мога да оценя, са само мерките и подготовката, които предишният екип направи и създаде. Днес ще ви го кажа простичко – прецакаха ни, прецакаха ваксинацията. Искрено се надявам, че тези необмислени действия, които доведоха до това, не са целенасочени. Но днес подаряваме ваксини, бракуваме други и се отказваме от бъдещи поръчки. В същото време хора от чужбина идват в България да се имунизират, защото сме осигурили всички видове ваксини и хората могат да избират от всички одобрени от ЕС препарати. Правителството няма отношение въобще към ваксинирането, държим се, сякаш живеем в друг свят, а не в този, разтресен от пандемия. Сега можем само да се надяваме и да се молим да ни подмине идващата вълна на индийския щам. Изобщо, да разчитаме на случайности, а не на целенасочени действия.

-Бихте ли направил компромис и да подкрепите някой от опонентите си лекари от другите политически сили по отношение на пандемията и ако да, в името на какво?

-В името на това – да се спаси, дори и само един човешки живот. Мога да работя с абсолютно всеки, който при решаване на проблемите в здравеопазването поставя на първо място професионализма си на лекар пред политическите си страсти или човешките си комплекси и грешки. Но никога няма да подкрепя безотговорността пред живота на хората. И преди съм казвал – здравеопазването няма цвят, партия или мандат.

-Запознат сте със състоянието на общинските болници в страната. Удачно ли е предложението за промяна в медицинските стандарти и ще донесе ли това отдавна чаканото облекчение за лечебните заведения, особено за тези в по-малките населени места?

Не, точно обратното. Общинските болници са обречени да загинат. Изменението на медицинските стандарти е в полза изцяло на частните болници. Давам ви простичък пример – промяната ще позволи гинеколог да прави сърдечна операция. Ликвидира се качеството на предлаганата здравна услуга. Компрометира се нивото на обучение на специализантите. Предлаганата промяна е радикална и според експерти тя е лобистка. Тя не може, а и не трябва да се прави от служебен министър. Необходимо е експертно обсъждане и консенсус. По-важното днес е да бъде завършена здравната реформа. Конкретно за Велико Търново това означава и завършване на новия корпус на болницата, оборудването й с липсващата съвременна апаратура и привличането на млади специалисти, за да знаят жителите на областта, че тук ще получат качествена и навременна медицинска помощ, каквато получават болните във Варна и Пловдив. Просто е и е постижимо. Иска се воля и познаване на системата отвътре. Още малко усилия са нужни, за да завършим и модернизирането на Спешната помощ. Хората го очакват, а това гарантира достъпността до медицинска грижа денонощно и навсякъде.

-Освен да имаме модерна болница, кои са другите основни приоритети на коалицията за Великотърновска област?

-Основният е изграждането на АМ „Хемус“. За Велико Търново като град е много важно е да бъдат направени двата входа – южният, където много хора губят живота си, и северният, където се образува тапата с пътуващите от и към Горна Оряховица. Много важен за региона е интермодалният терминал на Горна Оряховица, който е фокусиран върху развитието на инфраструктурата. От изключително значение е и пътят Велико Търново – Русе. Това са големи инфраструктурни проекти, които ще доведат нови инвестиции в региона, ще бъдат открити нови работни места, ще се увеличат заплатите на хората, ще се увеличи потреблението. Всичко това ще подобри качеството на живот. Много е важно политиците да мислят стратегически и да дават такива решения, които да доведат до промяната на отделни други политики. Когато тези инфраструктурни проекти се случат, те ще рефлектират в здравеопазване, в образование, в култура, в социални дейности.

-Лекар, преподавател или политик?

-На първо място, любящ съпруг и баща. Преподавател, за да предам знания и опит, да запаля искрата на любовта към медицината на един млад талант, да му помогна да се развие и да ме надмине. Лекар (аз съм хирург), за да се боря за живота на всеки пациент. Политик – за да имам възможността да направя така, че да спася хиляди.