Боровете във Великотърновско съхнат безвъзвратно, ще ги заменят с широколистни видове

Иглолистните нямат шанс да оцелеят заради ниската надморска височина и промяната в климата, атакуват ги корояди

БОРОВИТЕ ДЪРВЕТА ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКО ЗАГИВАТ ЗАРАДИ БЕЗВЪЗВРАТНО СЪХНЕНЕ. Проблемът се забелязва най-много в района на кварталите „Света гора“ и „Колю Фичето“, около Скалния венец и в Арбанаси. Според агронома и председател на Асоциацията за растителна защита Роман Рачков, тези видове нямат шанс за оцеляване, каквито и растителнозащитни мерки да предприеме общината. По думите му е било стратегическа грешка иглолистните да бъдат залесени навремето в района, защото те виреят при по-висока надморска височина. Екологът твърди, че началото на края на боровете е започнало преди повече 10 години, а ситуацията съвсем скоро ще достигне критична точка. Убеден е, че трябва да се предприеме инициатива за подменяне на изсъхналите видове с такива, които са устойчиви в градска среда.

Рачков обяснява, че за мора на дърветата могат да се посочат комплексни фактори, които утежняват вредата от ниската надморска височина – корояди, гъбни заболявания, промяна в климата, силни ветрове и т.н. Препоръчва експертен анализ, който да предприеме местната власт, за да установи къде са най-критичните точки и изсъхналите и опасни борове да бъдат премахнати. Преди да се предприеме сечта обаче, администрацията трябва да проведе широка информационна кампания, за да не се стигне до разгневяване на обществото срещу акцията. Подчертава, че най-удачно би било да се направи поетапно заменяне на проблемите дървета, за да не се усети толкова липсата им предвид факта, че са нужни години, за да пораснат фиданките.

По думите на началника на отдел „Околна среда“ в общината Зорница Кънчева-Миладинова, местоположението на старата столица, което е под 1000 метра надморска височина, не предполага засаждане на иглолистни. В миналото обаче са залесявани изкуствено, тъй като бързо успяват да образуват гори, макар и да влошават качествата на почвата.

„Тези видове са податливи на нападения от паразити –  най-вече корояди и т.н., на болести и по естествен път ще загинат. Така ще отстъпят място за други видове, като габър и дъб“, посочва тя.

Преди време началникът на Регионалната дирекция по горите инж. Николай Николов информира, че на територията на ведомството вече не се прави залесяване с борове, което е доказателство, че проблемът няма да продължи десетки години напред.

РАЧКОВ И ЕКОЛОЗИ ОТ СТАРАТА СТОЛИЦА ИЗТЪКВАТ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ДЛЪЖНОСТ ОБЩИНСКИ АГРОНОМ, който да отговаря на зелените системи в общината и отделяне на повече средства за поддръжка на растителността в града и малките населени места. Според тях е редно да се засадят по-непретенциозни дървета, които могат да оцелеят при наличните обстоятелства.

Допълват, че е редно да се полагат редовни грижи и за кестените, които преди 2 години търпяха сериозни щети от листоминиращ молец. По проблема бе реализиран проект, свързан с прилагане на лесозащитни мероприятия по някои от широколистните. Днес може да се забележи разликата между третираните и необработените дървета, съответно в района на Нова болница и около Строителния техникум.

Галина ГЕОРГИЕВА