ТПК „Трапезица” оцелява с поръчки от време на време, работниците са на повикване

Икономическата криза от миналата година, последвала здравната, удари не само цели браншове в местната икономика, но и всички фирми, чиято дейност пряко зависи от вноса на материали. Сред тях е и ТПК „Трапезица”, която през последните 10 – 15 години оцелява основно чрез поръчки за износ при работа на ишлеме. „Всичките ни клиенти зареждаха от Англия и когато затвориха достъпа за внос, нашите поръчки просто спряха. Тази година се опитахме да ги подновим, но не ни вдигнаха цените, по които да работим. Така не можем да подсигурим заплащането на работниците и отказахме поръчката. Не може нашите хора да работят за 300 лв. на месец, няма как да стане”, коментира за в. „Борба” председателката и главен счетоводител на кооперацията Пенка Колева. Евтиният труд в Китай и Индия, заради който възложителите често се ориентират натам, допълнително ожесточава конкуренцията и прави оцеляването на малките фирми все по-трудно.

Друг неочакван удар понесло ТПК-то през март тази година. „Много разчитахме на една голяма поръчка. Кандидатствахме като подизпълнител на клиент, спечелил обществена поръчка от Министерството на отбраната. Нашите мостри, които представихме, бяха най-качествени, но интересът на собственика наклони към фирма от Турция заради по-ниските цени. Не е незаконно, но е най-малкото неморално държавни пари да изтичат в друга страна, вместо да се подкрепи родното производство. А поръчката беше голяма, за 20 000 броя елементи към бронежилетки и щеше да осигури шестмесечен договор на кооперацията. Щяхме да върнем за по-дълго 5 – 6 души на работа”, разказва Пенка Колева.

От май 2020 г. 20-имата работници в цеха на ТПК „Трапезица” са на борсата, част от тях вече са си намерили работа при частници, а останалите са на повикване при еднократни поръчки на фирми за ден-два. Работилницата към кооперацията, на която много търновци разчитаха през годините за качествен ремонт на чанти, колани и други артикули от кожа и брезент, също е затворена. Една от причините отново е ковид пандемията, а другата е, че не е достатъчно рентабилна и носи малко приходи. Работата е трудоемка, а няма как да вземеш 10 лева за смяна на цип на чанта, колкото си струва, когато си дал за нея в магазина 20 лева, коментират от ръководството на ТПК-то. Затова категорично отказват да ремонтират китайски изделия. И макар работилницата да е затворена, в цеха се навъртат една-две жени и не връщат никого, ако това, което носят гражданите, си заслужава да бъде ремонтирано.

Основният предмет на дейност на ТПК „Трапезица” е изработка на чанти, ловни принадлежности, раници и др. изделия от кожа и брезент, като ушитото се изнасяше за Англия, Италия, Франция и др. В момента работата не е напълно спряна, но се изпълняват поръчки само на фирми, и то от време на време. По време на жътвата шили покривала от брезент за камионите, а в момента – платнища за навеси за клиент. Регулярно си вървят поръчките за мяхове за локомотиви от естествена кожа. Всички жп поделения си дават поръчките във великотърновската кооперация, защото са национален производител. Всичко това обаче не оправя финансовото й положение, защото поръчките са малко. Разчита се основно на наеми, които вземат от отдадени имоти. За закърпване на положението скоро на пазара ще бъдат пуснати чанти и мъжки колани собствена марка.

Голям е проблемът и с кадрите. Преобладават тези на пенсионна възраст, а повечето млади не се хващат да учат занаят. Затова в ТПК „Трапезица” треперят над младо момиче и един технолог, техни ценни кадри, които си върнали от Борсата по труда по програма „Заетост за теб” за шест месеца. Искат да ги задържат, защото въпреки изключителните трудности ръководството на кооперацията има планове за бъдещето. Ако намеренията им се осъществят, това ще ги закрепи, ако ли не – спират окончателно.

42-ма са член-кооператорите на ТПК „Трапезица”.

Ана РАЙКОВСКА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *