Доматите, зрели на слънце – само в личната градина, продават ни предимно оранжерийно производство или вносни

С левче поне скачат по пътя между градината и трапезата

 

Напът да останат в историята, са вкусните български домати родни сортове – без чуканчета, ароматни и с тънка ципа. Пазарите, включително и великотърновският, са залети от вносни сортове – „дървени“, често с неопределен вкус, но държеливи. „Сеят ги за пазара, не за ядене“, коментира продавачка и това като че напълно обобщава политиката в производството на местните земеделци през последните години. Като се прибави и вносът, неслучайно хората първо се оглеждат за сергия, където пише „домашно производство“, но и там няма 100% гаранция, че рекламата не е подвеждаща.

 

ДОРИ ПО ЦЕНИТЕ ВЕЧЕ ТРУДНО СЕ РАЗБИРА КОИ ДОМАТИ СА БЪЛГАРСКИ, КОИ ВНОС

 

Цените от 1 лв. за килограм в разгара на сезона са рядкост, повечето са в диапазона от 2,50 лв. до 3,50 лв. и твърде високи за обикновения потребител. Допреди дни все още най-едрите домати се продаваха и на 4 лв. за килограм. Ценообразуването, като се вгледа човек по сергиите, остава енигма. Поне тази година принципът е на по-ниски цени да се продават по-дребните домати, независимо от сорта. Цените на едро също варират, затова е трудно да се ориентираме за надценките на търговците. Между 1 лв. и 1,40 лв. на едро ги продава например Стелияна Димитрова от Джулюница в зависимост от това колко се е затрупала стоката. Надценката, която са сложили търговците, била по думите й 30 – 40 стотинки. „Ако искаме да берем домати, няма как да ги продаваме по-евтино. Цената при нас изобщо не е висока, при условие че преди 10 дена бяха паднали до 0,60 лв. Навсякъде имаше един грозен домат, не знам откъде беше, казваха, че е български, но аз не го вярвам. Всичко вече е скъпо. А и тази година природата е фактор“, коментира за в. „Борба“ тя.

Стелияна е от малките зеленчукопроизводители в селото. Оранжериите – нейните и на сина й, с когото работи, са общо 6,5 декара. Доматите са два декара, останалото – краставици и пипер. Работят с любов, но и те опират до външна работна ръка, която все по-трудно се намира.

Жената също сее вносни сортове домати, купува семената от аптека в Горна Оряховица. Не издава кои са сортовете, като споделя и че никой зеленчукопроизводител няма да ги издаде. „Казват „Магия“, „Идеал“, но не е така. Сеем чужди сортове, защото нашите не са устойчиви на фактора природа, затова е цялата работа. Добивът е по-малък, обработката е трудна, нямат защита срещу мана. Има и много вносен домат, който минава за български“, коментира Стелияна. Тя спомена още, че доматът не се пласира както преди. Вярно е, както е вярно и това, че потребителите се отдръпнаха точно заради вносните сортове. Често купувачите стават жертви и на спекулации. Стелияна разказа случка отпреди четири дена, в която познат я срещнал и се похвалил, че видял доматите й в Габрово. А жената никога не ги е продавала там. Търговецът обаче цитирал нейното име. И друго: самата тя видяла на сергия на великотърновския пазар през януари да пише „домати от Джулюница“, а по това време тя и колегите й от селото едва засаждали готовия разсад.

Стелияна Димитрова се е спряла на два вида вносни сортове, защото са високодобивни и в нейната градина се развиват добре. Продава продукцията предимно на едро, на едни и същи търговци. За сергиите няма време. Като цяло не е забогатяла от зеленчукопроизводството, просто си изкарва прехраната.

Поначало на великотърновския пазар производители по-рядко продават директно продукцията си, повечето са прекупвачи, което го прави един от най-скъпите в страната. Въпреки наличието на местни големи зеленчукопроизводители от Джулюница и Поликраище. Само че тяхното производство е съсредоточено в оранжериите, което изключва старите български сортове, с които се бяхме прочули по света.

В цялата Великотърновска област доматите, които се отглеждат на открито, са само 150 декара, а краставиците – 19 декара, по данни от Областната служба „Земеделие“.

Ана РАЙКОВСКА

3 thoughts on “Доматите, зрели на слънце – само в личната градина, продават ни предимно оранжерийно производство или вносни

  • 21.07.2021 в 10:00
    Permalink

    Ами нали трябва да напълнят болниците. Островната храна организма не я припознава и става на рак.

    Отговор
  • 21.07.2021 в 14:17
    Permalink

    Търновският пазар е един от най-скъпите в страната. Продавачите са прекупвачи. Два пъти седмично бусовете пътуват до Плодовитовоу до борсата до Пловдив и на другия ден ядем „домати от Джулюница“ и „пипер от Мерданя“. Да, има 2-3 производители, но масово са прекупвачи. Ето и куриоз: понеже доставката от Пловдивско не е евтина, има няколко продавачки, предимно от горната, северната алея на пазара, които сутрин, с отварянето на Кауфланд минават и пълнят количките със стока в промоция и после ни я предлагат на пазара като „пъпеши и домати от село“. Като видите в 8 ч. пълна количка плодове и зеленчуци в Кауфланд, после е много вероятно същата физиономия да я видите и на пазара.

    Отговор
  • 22.07.2021 в 8:29
    Permalink

    Търновският пазар е необяснимо скъп. Дори софийските му отстъпват по цени,но там заплатите са други. Вземете и проследете пътя на кайсията. Трети ден обикалям пазара да намеря цена под 2,50 лв.- няма. Всички сергии предлагат тази цена. Това не ви ли намирисва на картел,а може би на рекет? Проучете защо е така,сега сме в ново време ,на истината.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *