Тепавицата в Русаля – една от малкото работещи у нас, връща спомени от миналото

Ламинатите и теракотът вкъщи намалиха рязко работата на съоръжението, но край него все още кипи живот

 

Сряда е, 9:30 часа сутринта, а първите черги и килими вече са по простирите на тепавицата в Русаля, която е една от малкото останали у нас. Седнали край масата на дървени пънове, Хрисимира и Йордан Кондови от Велико Търново закусват на сянка и чакат изпраното да изсъхне. Идват от години редовно и са доволни от качеството на услугата. „Плащаме си за удоволствието. Ей ги сандвичите, кафето, чистият въздух… Вместо да седим вкъщи на горещината, съчетаваме полезното с приятното. А и на този вятър килимите почти са готови за прибиране“, коментира Йордан. Повлекли са крак, защото в перилата с голяма скорост се върти прането на следващите клиенти. Навалица чак няма, просто тепавицата, една от двете във Великотърновска област, работи само в сряда, събота и неделя, за да се съберат повече клиенти. „Ламинатите и теракотът ни изядоха работата. Не е както преди години, когато не можехме да насмогнем. Хората махнаха губери и килими и работата понамаля. Те и хората намаляха. Затова се обаждат предварително ще дойдат, или не, и ги обслужваме“, коментира Иван Стоянов, който помага в тепавицата вече втора година. В нея се работи без химикали, с прихваната вода от Пещерската река в Русаля, стигаща и до 17 градуса в слънчеви дни. „Пере кислородният озон, който се активизира от голямата скорост на водната струя. Тя буквално отлепя мръсотията. Въртим различно, зависи колко са мръсни, може и 20 минути. Изкуствените материи трудно се перат, най-много да се отмие прахът. Най-чисти излизат губерите, одеялата, чергите, килимите от вълна и памук. Тогава бухват и стават красиви“, обяснява Иван. Всъщност прането се пере в две перила и каци. Малката събира 27 – 30 килограма, а голямата – около 40 кг. Не е малко, ама ако е голям килимът, може да влезе сам, обяснява Иван Стоянов. След това всичко минава на голямата центрофуга, излиза изцедено и се просва да съхне на открито.

Плаща се по 0,70 лв. на килограм сухо тегло и от две години е така. Всъщност цената на услугата се съобразява с тази на тока, който е най-големият разход. Допълнителни разходи и труд има по отвеждането на водата от дерето към тепавицата, особено когато природата покаже силата си.

Тази година заради проливните дъждове през май и юни, които размътиха за дълго водата, тепавицата отворила едва преди двайсетина дни. Колко ще работи, зависи от времето. Нищо че 2020 г. беше сушава, почти не са спирали работа. „Подпирали“ водата и така я карали.

Тепавицата в Русаля  наистина е голямо удобство, нищо че все повече граждани използват и автомивките, ако нямат време да отидат на село. Тя е наследница на държавната тепавица на „Свежест“ – Велико Търново, и след като предприятието спира да функционира, работи като частна от 1996 г. Собственик е фирма „Датрекс“ на Данка Александрова. Стопанисва я обаче реално кметът на Русаля Сашко Начев, който, като специалист по текстил, я ползвал преди много години за нуждите на цеха си за производство на вълнени одеяла и губери в Лесичери. Тъй като производството не може да приключи, без да мине продукцията през тепавицата, отначало я ползвал под наем. „Който не е ползвал тепавицата да си изпере килимите например, все още не вярва, че може това да стане без препарати. Ама като види, се убеждава, че е така. Само дето няма аромат, защото няма и препарати“, казва кметът.

За съжаление, тепавиците са на изчезване, както и много други занаяти. Тази в Русаля навремето е обслужвала не само частните лица, но и текстилния цех в Самоводене. Замирането на една промишленост води до гибелта на друга или на определени услуги. Затова, който има нужда, да се възползва от Русалската тепавица, докато все още я има. Пък и на чист въздух е хубаво.

Ана РАЙКОВСКА

One thought on “Тепавицата в Русаля – една от малкото работещи у нас, връща спомени от миналото

  • 24.07.2021 в 0:46
    Permalink

    Най-добрата тепавица! Години наред перяхме там… Сутрин ставах в 5 ч. – изпържвах два тигана кюфтета, вземахме известно количество бири и с две коли пълни с губери, китеници, килими и черги, хайде на тепавица в с. Русаля! Цял ден забавление за нас и децата… Ехххх спомени!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *