Избираме гадже с ДНК тест

Колко жаби трябва да целунем, преди да открием принца? Колко щастливи двойки и семейства с дългогодишен стаж познавате? А колко хора около вас са разведени и/или самотни?

Мнозина в днешни дни твърдят, че им е трудно да създадат трайни и хармонични връзки с противоположния пол. Щастливи двойки, които са заедно от дълги години, обаче има и те смятат, че хармоничното съжителство не е никак трудно.

Антрополозите ще ви кажат, че нетрайността на връзките в днешни дни се дължи, от една страна, на повишените изисквания и от двете страни, а от друга – на икономическата независимост на жените – те могат да си позволят сами да издържат себе си и имат много по-голяма свобода да избират. А и вече да си „стара мома“ или разведена не е срамно.

Нито антрополозите, нито психолозите обаче ще отрекат, че

все още е жив естественият стремеж на човека да открие партньор, с когото „да живее щастливо до края на дните си“, както ни обещават в приказките с хепиенд.

Мнозина сякаш сменят гаджетата си „като носни кърпички“. Понякога, дори и да изглежда, че новият ти партньор отговаря на всичките изисквания, които си формулирал предварително, пак нещо куца и не се получава… И често започваш да си мислиш, че у теб нещо не е наред.

Много хора са убедени, че всеки си има сродна душа или душа-близнак и да я срещнеш е въпрос на карма и късмет, който невинаги ни спохожда.

Оказва се обаче, че макар и да сме най-висшата форма на живот във видимата реалност, хората

не сме по-добри от животните при избора си на партньор, даже напротив. Учените например доказаха, че животните избират партньор с много различна имунна система, което гарантира здраво потомство, устойчиво на повече атаки от заобикалящата реалност, докато ние често търсим по съвсем различни критерии.

Добрата новина е, че науката може да помогне и на хората при избора на партньор с помощта на генетични тестове. Проучвания показаха, че химията, която съществува между мъж и жена с хармонична връзка, е резултат от нещо, закодирано в гените им. И, разбира се, това породи цял нов бизнес (за съжаление все още неразвит в България), да го наречем

ДНК сватосване.

Попадали ли сте на известния експеримент „потна тениска“? През 1995 г. група учени от Университета в Берн, Швейцария, помолили жени, които не използвали в момента хапчета за контрацепция, да миришат мъжки тениски. Преди това мъжете в продължение на три дни носили блузите нонстоп, спали с тях, без да ползват дезодорант.

Оказало се, че жените избират мириса на мъже с различна от тяхната имунна система. Анализирана била тази част от ДНК, която кодира HLA (човешки левкоцитни антигени) молекули и било установено, че жените предпочитат мириса на мъже, чиито HLA молекули са максимално pазлични от техните собствени. Което май е доказателство за

старата максима, че противоположностите се привличат.

Усещането и определянето на HLA гените е нещо, което телата ни правят автоматично и подсъзнателно. Т.е. у нас е заложено инстинктивно да избираме този партньор, с когото бихме създали деца с максимално голяма защита от атаките на външната среда. Но пък социалните натрупвания и предразсъдъци често ни водят в грешна посока.

Гените HLA и HLA молекулите на имунната система играят централна роля в контрола на активирането на имунния отговор. Колкото по-различни HLA гени има един човек, толкова по-разнообразни имунни отговори ще дава тялото му на външните атаки. Което е важно за еволюцията и оцеляването на вида.

Оттук до бизнеса с научното сватосване пътят е кратък.

През 2003 г. д-р Тамара Браун, създател на швейцарската лаборатория GenePartner, решава да проучи дали има конкретни модели на HLA гени, които се „привличат“ още повече. В сътрудничество с Швейцарския институт за поведенческа генетика те тестват 270 дългогодишни двойки за техните HLA гени. Същевременно двойките попълват дълбочинни интервюта, в които отговарят на въпроси за най-различни аспекти от съвместния си живот. Резултатите са поразителни и водят до разработването на формула, която комбинира HLA фактора, както и още няколко, проучени от Института за поведенческа генетика. Всъщност точния механизъм GenePartner пази в тайна. Защото бизнесът очевидно процъфтява.

Формулата измерва генетичната съвместимост между мъж и жена и прави, твърдят изследователите, точна прогноза за предпоставките за дългосрочна и хармонична романтична връзка.

Голямото разнообразие в специфичните компоненти на имунната система осигурява по-голяма съпротива срещу различни заболявания. Нашите тела автоматично усещат колко различна е имунната система на хората около нас и подсъзнателно ги класифицират спрямо нашата собствена. Затова с някои хора имаме това рядко усещане на съвършена химия…

В GenePartner твърдят, че с генетичните тестове могат наистина

да предскажат повишената вероятност за създаване на трайна и успешна връзка, съпътствана от по-удовлетворяващ от средния сексуален живот. Проучванията им са показали и че нивата на раждаемост на здрави деца в генетично подходящи двойки са по-високи.

Срещу малко слюнка и 249 долара, изпратени на компанията, получавате процентна прогноза по няколко показателя: цялостна съвместимост, ниво на привличане, симетрия на привличане, вид интерес един към друг (някои хора може да ни станат чудесни приятели, в други да се влюбим лудо), вероятност за успешна бременност.

Д-р Тамара Браун, която е завършила молекулярна генетика и има докторска степен по невробиология, смята, че ДНК тестовете ни помагат да ограничим „ловуването“ и „целуването на жаби“. И след като в днешно време

голяма част от запознанствата и флиртовете първо се случват в интернет, ДНК сватосването е намерило идеалната си платформа във виртуалното пространство. Проучвания са показали, че британките, търсещи партньор в сайтове за запознанства, се срещат средно с 23-ма мъже, преди да се решат на втора среща с някого. А защо да не си спестят част от тези срещи? Швейцарците се застраховат с твърдението, че те не предсказват дали двама души непременно ще се влюбят, но казват с кого има шанс това да се случи.

GenePartner работи с редица сайтове за запознанства, включително и с Facebook. Защото е далеч по-лесно да направите тест само за себе си и да сложите резултатите си в профилите си в социалната мрежа и сайтовете за запознанства, отколкото да намерите извадка от подходящи по възраст и местоживеене хора от противоположния пол, които да убедите да се тестват заради вас. Личният ви тест струва 99 долара, нужни са ви само тампон и малко слюнка, а ако доведете приятел, печелите отстъпка.

И за да си спестите времето и разочарованията, може да излизате на срещи само с хора,  които би трябвало да предизвикат „пеперуди в стомаха“ ви според научната генетична прогноза. И така всяка „сляпа“ среща става по-малко плашеща.

Наскоро британското издание на Marie Claire поръча за една от своите авторки 5 теста за съвместимост със случайно избрани непознати мъже на подходяща възраст. Авторката Луси-Ан Холмс казва, че на пръв поглед, по снимките и кратките описания, категорично си е харесала един от тях. С него обаче получава най-ниския процент съвместимост – 30%, и коментар: „Това е генетична съвместимост, която рядко се среща в успешни връзки. Основното притеснение е, че в тази връзка страстта ще е малко, а зачеването на дете ще е по-трудно, ако решат да го направят“.

Най-високият резултат е 90%, а коментарът: „Тази генетична комбинация показва изключително благоприятни модели във всички области. Двамата ще бъдат еднакво и силно привлечени един от друг. В резултат на това те биха могли да имат висока степен на интимност и в този смисъл да намалят риска от изневяра. И едно предупреждение: тъй като има твърде много химия между двамата, съществува опасност от други, небиологични несъвместимости, които да са останали незабелязани (като социалната среда и как взаимодействат с нея), които могат да развалят връзката, ако не бъдат взети под внимание. Шансовете за спонтанен аборт са малки“.

Луси и Стюарт се срещат.

Луси: „След като получих толкова висок резултат за съвместимост, не знаех какво да очаквам: може би пеперуди, танцуващи хоро в стомаха ми, или Купидон, свирещ на цигулка? От снимките и краткото описание вече знаех, че Стюарт не е моят тип. Въобще. Той има сладко лице, твърде добре изглежда. Аз обикновено си падам по енергични мъже с много коса и висок глас. Притеснявах се, че той е и твърде праволинеен за мен… Както се оказа, бях шокирана колко много ми хареса“. Луси свидетелства

колко много общи неща във вкусовете си са намерили двамата, колко лесно е тръгнал разговорът – по начин, по който говориш само с близки приятели. „Накратко, аз наистина го харесах. Бях привлечена от цялата му личност, не просто от лицето или тялото.“ Вечерта завършва с целувка по бузата и нова среща за закуска следващата сутрин.

Стюарт: „Никога преди не бях ходил на „сляпа“ среща. Това не съм аз и, да си призная, мисълта ме изпълваше със страх. Но се оказа, че има силна връзка помежду ни. Луси е много добре изглеждаща млада дама и ние открихме страшно много общи неща… Вероятно се получи, защото прие поканата ми за кафе и закуска на следващата сутрин“.

Източник: Обекти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *