Над 600 находки, сред които масивни златни наушници, пръстен и гърне с три яйца, откри тази година археологът Деян Рабовянов на Трапезица

Хълмът е бил обитаван последно от турските завоеватели през 15 век, след което запустява

Приключиха разкопките за 2021 г. на екипа на археолога Деян Рабовянов от великотърновския филиал на НАИМ в южния сектор на Трапезица. Работният терен е бил на площ от 250 кв. м, в която са разкрити 4 сгради, средновековни ями от столичния период, по-ранни вкопани жилища и стопански съоражения. Продължило е и проучването на некропола на църква № 22. Нови 15 гроба са открити, с което общият им брой става 160.

За тазгодишните разкопки Министерството на културата отпусна 35 хиляди лева. Този сезон беше 12-ият, в който се проучва крепостта, и е част от дългосрочна програма на НАИМ за изследване на старата столица. И тази година Деян Рабовянов работи в участъка северно от югозападната порта на Трапезица, където се свързват две от главните улици. Това е жилищен квартал, разкрит от археолога през 2019 г., който се оказал гъсто населен и е пряко свързан с църква № 22, открита от него и проучвана между 2017 г. и 2019 г. След края на теренната работа Деян Рабовянов разказа за откритията си и обобщи резултатите от разкопките.

Трапезица за последно е била обитавана през 15-и век от турците и след това остава пуста

„Оказа се, че точно в тази част на Трапезица, до югозападната порта, населението е продължило да обитава квартала до 15 век. А е известно, че хълмът е напуснат след завладяването на Търново от османците през 1393 г. Предположенията са, че този квартал последно е бил населен от заевоваетелите. Както Царевец е бил изчистен от християнското население, за да може да контролират крепостта, навярно така са постъпили и с Трапезица. Крепостта обаче е била напусната в края на 15-и век, по-точно след 1450 – 1460 г.“, сподели един от най-изненадващите резултати археологът.

След това градът се измества в района на Хуманитарната гимназия, където са конакът и джамията, а Царевец остава един периферен квартал. За Трапезица е интересно, че никъде досега не са открити следи от пожари и крепостта най-вероятно се е предала след тримесечна обсада.

Над 600 са находките тази година

Открито е огромно количество керамика, която тепърва ще се обработва, както и над 430 монети, които са основно медни, но има и малко сребърни. Част от тях са с изображения на Иван Александър с Михаил Асен и на Иван Шишман. Най-впечатляващи са откритите златни накити. Те са с висока художествена стойност и доста тежки.

ДВА МАСИВНИ НАУШНИКА, всеки от по 50 грама злато, са намерени укрити в жилища от 15-и век. По-големият, украсен със скъпоценни камъни, е открит във фуга на зида между два камъка, най-верятно укрит от собственика. Той е типичен за 14-и век, за което се съди по данни от съкровището в с. Драгижево и от ктиторски портрет от Долна Каменица, Сърбия, която тогава е била част от България. Другият наушник е намерен в сграда, отстояща на 20 метра. Скъпоценните предмети са се закачали отстрани на дрехата. „Открихме ги в жилища от 15 век и логичният въпрос беше какво правят там… Поне засега считам, че правейки алюзия с Царевец и с това, че близката църква № 22 и нейният християнски некропол не са използвани през 15-и век, логиката е, че са били вече притежание на турските завоеватели“, смята Деян Рабовянов.

Заради теглото и ювелирната изработка се предполага, че двата наушника са били на болярки, няма податки да са притежавани от царска особа. Открит е и златен пръстен с перла в близост до единия наушник. Най-куриозната находка е гърне с три яйца в него, пример за средновековна магия или подобни ритуали. Сложено било под пода на жилището, вероятно в момента, когато то се е строяло, и се предполага, че е за добро.

Тази година Деян Рабовянов е проучвал и жилище от къснобронзовата епоха, което е сравнително рядко явление да се намери запазено в Северна България.

ПОЛЗАТА ОТ РАЗКОПКИТЕ Е, ЧЕ СЕ РАЗКРИВА ПЪЛНА ЧАСТ ОТ ГРАДА КАТО В РАЗРЕЗ – крепостни съоръжения, улици, жилищни сгради, църква и некропол, цялата градска инфраструктура е представена, обобщи Деян Рабовянов. Разкритите сгради са покрити или частично засипани, за да се запазят до изчакване на архитектурна реставрация, за която обаче са нужни много средства.

Общо 70 декара е площта на Трапезица, от които са проучени едва 3 декара.

Ана РАЙКОВСКА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *