От каците с вода до супермодерния „Форд”, или как някога великотърновци се борили с летните жеги и пожари

Открай време Търново заема челните места в страната по жега, която преди години често пораждала и много пожари. За да има населението готовност да реагира своевременно и да защити живота и имота си, общината разпоредила по улиците на определени разстояния да се поставят пълни каци с вода и в случай на огнена стихия те да се използват до идването на пожарникарите.

Своеобразните публични градски „пожарогасители” предизвиквали небивал интерес сред многобройните чуждестранни туристи, които често ставали свидетели на „плискането на лицето и краката на много местни жители с надеждата да се разхладят, но затоплената от слънцето вода не способства за това…”. От своя страна Общината също не толерирала водните процедури на открито, дори със специална кметска заповед била въведена солена глоба за всички, които „неправомерно използват водата от каците за разхлаждане, а не за определената й задача да се ползва в случай на възникнал пожар”. А самите боляри пък често се шегували, че топлата вода по-скоро ставала за чай.

Случка от лятото на 1935 година доказва, че колкото и необичайна от съвременна гледна точка да е мярката, тя се оказва резултатна Преди 86 години в края на юли великотърновката Сийка Миланова, живееща на Главната улица, в близост до прочутата сладкарница „Виктория”, варяла в дома си сладко от кайсии. По невнимание при игра на невръстното й дете от печката с дърва паднали въглени и предизвикали пожар. Самата домакиня по време на това събитие „прескочила за малко и за бързо до мазата, за да смени леда, с който охлаждала динята”.

Димът и миризмата от подпалената черга били усетени от многобройните клиенти на сладкарницата, които веднага сигнализирали за комшийския проблем собственика на „Виктория” Кръстьо Тонев. Под неговото ръководство всички, които до тоя момент борели лятната жега, похапвайки сладолед, изоставили приятното занимание, грабнали предоставените им кофи, тенджери и други съдове и се насочили към каците с вода. Така те спасили дома от опожаряване. За благодарност семейството на Сийка Миланова, което притежавало колиба с лозе и овощна градина в околностите на Велико Търново, подарило на участниците в акцията кайсии и сливи, а също и сладки лакомства от сладкарница „Виктория”.

Виновникът за пожара бил наказан да не излиза от дома си и… да не яде сладолед. По ирония на съдбата след години той избрал за своя професия огнеборството и станал един от най-добрите пожарникари в Шумен, където се установил да живее след женитбата си.

Местната преса изобилства с информация за факта, че още през есента на същата 1935 г. местната пожарна команда била снабдена с нова кола система “Форд”, изработена по специална поръчка. Конструкцията й била съобразена със специфичните условия на местния терен. Машината струвала 572 000 лв. и била доставена от автомобилното представителство за България дружество “Комерциум”. Дългата 6,30 м и широка 2,10 м кола, чийто резервоар се пълнел с 2750 л вода за три минути, била щателно проверена и изпробвана в града и извън него от компетентна комисия. Участниците в нея констатирали, че автомобилът е в пълна изправност и отговаря на поемните условия. Филмовата къща “Сердика” документирала демонстрациите и ги разпространила като кинопреглед в цялата страна. Кадрите, запечатали работата на луксозната машина из тесните и криволичещи търновски улици и живописната околност на старата столица, направили силно впечатление.

На новия и супермодерен за времето си “Форд” се радвали не само членовете на местната пожарна команда. Подобни чувства вълнували и останалите търновци, тъй като автомобилът имал мощна помпа и приспособление за едновременна работа на 4 линии, всяка от които произвеждала по 45 м водна струя. Така колата служела и за… “поливачка“на улиците и градинките – дейност, особено необходима и полезна за гражданите и гостите на града в горещите летни дни. За впечатленията, които пожарникарската кола предизвиквала в качеството си на „поливачка” и „разхлаждачка”, узнаваме от спомените на Илия Сариев, писани през 1949 година.

„Когато докараха „Форда” на Пожарната команда, настана чудо. Колата беше лъскава, нова, доста проходима. Тя май беше и единствената подобна в България. Гледката на високите и силни струи, които обливаха понякога и минувачите и разположените на долните етажи магазини и работилници, беше неописуема и предизвикваше ту смях у тези, които не бяха пострадали от водата, ту люти закани от страна на потърпевшите… Когато обаче беше горещо и прашно, всички се радваха на резултата от поливането и разхлаждането… Помня още, че преди големи празници се измиваше и Площадът на победите, поливаха се градинките…”

Тодорка Недева

РИМ – Велико Търново