Годишна среща във ВТУ на ръководители и учители на български училища в чужбина:

„Ние сме съвременните будители и работата ни е възрожденска“

 

Основен проблем на школата зад граница е липсата на помагала за по-големите и за тези, които започват да учат български от нулата

 

Учители и ръководители от българските училища зад градиница се събраха на годишна среща във Великотърновския университет, за да споделят постиженията и проблемите си. Заместник-ректорът по международната дейност проф. Димитър Димитров изрази подкрепата си към всички тях:

„Акцентът е върху българското слово, да не забравят децата българския език и да са грамотни, и който иска в крайна сметка да си изкара една матура, когато завърши средното си образование. И, разбира се, българска история и българска география – което те няма как да учат в училищата в чужбина“.

Като основен проблем пред училищата се очертават учебниците и помагалата за учениците от по-горните класове и за децата, за които българският език се явява чужд. Проблемът с липсата на помагала за изучаване на български език като чужд е голям и Министерството на образованието в България трябва да вземе мерки, споделят ръководителите на българските школа в чужбина.

„Трудно се преподава. Почти 90% от децата в българските училища са от смесени бракове. В района, в който живея, нашите сънародници са успели хора. 50% са от ромски или турски произход, но всички се определят като българи. Работят и имат фирми. И държат децата им да знаят български език, разказва директорката на едно от училищата в Великобритания. – Когато вложиш сърцето и душата си, децата отговарят със същото.“

Големите български училища зад граница имат финансовата стабилност и подкрепа, но малките срещат множество трудности, разказва Диляна Бодурова от българското училище „Райна Княгиня“ в испанския град Бургос, където също се борят да съхранят българското.

„Трудности има и те са от различни сфери, най-често с административен характер – разрешения, помещения… Хубаво е, че Министерството на културата направи промени и позволи средствата да бъдат използвани и за помещения, и за консумативи -това ни даде възможност да имаме по-пълноценна организация“.

„Най-голямата трудност в работата ни е, че децата са от разнородни групи – идват с различни езици. Имаме семейства, които говорят на гръцки, имаме смесени, които говорят на английски, други са записани в руски училища. Представете си от деца от три различни групи да направиш една обща, еднородна група, която трябва да научи родния език“, споделя Тоня Христова, директор на българско училище в кипърския град Лимасол.

Голяма част от ръководителите на школата са принудени сами да правят непрестанни връзки с издателства и да търсят начини да получат учебните пособия в своите училища. „Трудно е, включвам цялото ми семейство в подготовката за началото на учебната година. Поръчвам учебниците, правя плащанията, а от там дъщеря ми, която живее в България, ги получава, проверява и след това изпраща към мен,“ обяснява Мая Николова, директорка и създателка на две от българските учебни инситуции във Великобритания.

Преподавателите няма да се откажат въпреки трудностите, голяма част от тях работят без заплащане или с минимално такова и единствената им цел е запазване и съхраняване на историята и езика на страната и народа ни. „Ние сме съвременните будители и работата ни е възрожденска“, казва учителката от Мадрид Василка Диманкова. – Искаме да събудим и да задържим българското у децата, да им вдъхнем патриотизъм, да ги научим на родолюбие и те да знаят къде са им корените и къде са родени, независимо какви паспорти имат“.

Дияна Ганева

Сн: ВТУ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *