Преди 89 г. страшен ураган опустошава В. Търново, над 1000 сгради са пострадали

Свидетели сме на температурни рекорди и суша, които морят хора, животни и посеви. Не е утешение, но и преди години старостоличани били подвластни на капризите на времето.

В горещия и задушен петъчен ден на 5 август 1932 г. животът във Велико Търново следвал обичайния си ритъм. Неочаквано между 1 и 2 часа следобед небето така потъмняло, че мъжете, четящи вестници в кафенетата, придобили усещането за нощ, а посетителите в кръчмите решили, че са прекалили с чашките. Спокойната следобедна дрямка на болярите била прекъсната от яростна стихия, наподобяваща по ужас жестокото земетресение от 1913 година. От смръщеното небе започнал да се излива пороен и опустошителен дъжд, а по-късно и град с големината на орехи. Задухал силен вятър, който помитал всичко наоколо. „Хората за миг обезумяха и се чудеха що да правят и как да се спасят. В западната и южната част на града халата нахлу в къщите, дюкяните, банките, училищата, държавните учреждения. Стъклата затрещяха, дъждът проникна в помещенията през потрошените покриви, за да довърши по-добре разрушителното си дело. Сградите плувнаха във вода, дървета, асми и покриви се оказаха слаби и полегнаха на разни страни. Видно бе, че градът е нападнат от нещо силно, страшно и жестоко”, разказват по-късно преживелите ужасния ураган.

Когато всички жители били убедени, че гибелта им е неминуема, вятърът и дъждът постепенно започнали да утихват. Изплашените до смърт търновци плахо заизлизали от домовете си и останали поразени от гледката. Цялата западна и южна част на града от Картала до Мармарлия била почти непроходима. Улиците били покрити с вода, натрошени стъкла, изпочупени керемиди, цигли, тухли, цели напълно разрушени и паднали покриви, повалени дървета, асми, счупени саксии с унищожени цветя, мъртви птици и други животни. Прозорците на над 1000 сгради били смлени на сол, а почти всички училища, търговската банка, пощенската палата, железничарският пансион, туристическата хижа на крепостта Царевец и голяма част от казармените помещения били жестоко опустошени. Ураганът безпощадно унищожил разположените в околностите на града летни вили, колиби, лозя, посеви. В спомените на съвременниците четем: „Картината на убитите лозя е твърде печална: стърчат само голи вейки, от които не може да се познае, че на това място е имало лозе – красота и сладка надежда за своя трудолюбив стопанин”. Природното бедствие не подминало и селищата Леденик, Шемшево, Беляковец, Арбанаси, Горнооряховско и Шуменско, където според очевидци „оставя своя жален спомен” и посява „плач и ридание”.

Страшната природна стихия пощадила единствено Дервентската махала.

Известният учител, общественик и краевед Йордан Кулелиев споделил, че разразилият се ураган нанесъл огромни щети на почти всички жители, унищожавайки техните домове, лозя, градини и други посеви. Същевременно той изразил убедеността си, че и след това безмилостно природно бедствие великотърновци, както и след голямото земетресение през 1913 г. ще намерят морални и материални сили да превъзмогнат „разрушенията, причинени от неумолимата и непобедима стихия”. А възстановяването на щетите се оказало непосилно за повечето жители, тъй като малцина били застраховали имуществото си. Според възможностите си общината положила грижи за подпомагането на най-пострадалите старостоличани, като и за възстановяването на обществените постройки и улици.

Няма запазени снимки от опустошенията. Само архивните документи, публикациите в местната преса и спомените на великотърновци свидетелстват за трагедията.

Пет години след природното бедствие учителят от Шумен Григор Петров, гостувал на свои близки в деня на наводнението, отново посетил Велико Търново и по-късно споделил в шуменската преса: „Градът отново е слънчев, приветлив и усмихнат. И следа няма от ужаса на 5 август 1932 година. А тогава, като гледах пороищата и огромните загуби, аз не вярвах, че това е възможно. Браво на търновци, те за сетен път доказаха, че са потомци на царе и нищо не ги плаши”.

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *