Боряна Мочева, директор на ПГ по моден дизайн: „В Турция се грижат много за съхраняването на занаятите, има и приемственост”

Майсторката в рисуването върху коприна участва в Международен фестивал на занаятите в Истанбул

Боряна Мочева, която успешно съвместява административните си задължения на училищен директор със страстта си към занаятите, наскоро се завърна от Международния фестивал в истанбулския квартал Бююкчекмедже – Кервансарай. 22-рото му издание се проведе в културния център там от 27 до 31 юли. Въпреки ограниченията заради пандемията среща са си дали майстори занаятчии освен от домакина Турция също и от Полша, Унгария, Казахстан, Русия, Беларус, Северна Македония и др. И тъй като всяка година акцентът е върху определен занаят, тази година било кошничарството. Участието на българската група бе организирано от Дунавската задруга на народните художествени занаяти – Русе. Боряна Мочева, която за втори път се явява на фестивала, и съпругът й Красимир Сивов – майстор на Самоводската чаршия, бяха единствените представители на Велико Търново. Заредена с впечатления, занаятчийката – с право можем да я наречем така, ги сподели и за в. „Борба”.

На изложението тя се представила с шалове от рисувана коприна. Техниката, която прилага, е на директно рисуване върху плата, макар че в някои от шаловете е съчетавала тази техника с екопринт. Това е естествено багрене с цветове от природата, при което се използват цветя и растения, които, освен че придават цвета, когато се отпечатат, създават и красиви изображения. „Всичко, което е дала природата, може да се прилага – листа от евкалипт, гербер, къпина, перуника, а като отидеш в гората, там възможностите са безкрайни. Работата ми дава и позагубената покрай пандемията връзка с природата”, споделя майсторката. Техниката на екопринта научила именно при предишното си участие на фестивала в Турция.

Тази година попила и други знания и умения, като екопринт на кожа и това е следващото нещо, с което ще се занимава в близкото бъдеще. Принципът на работа е един и същ, разликата е във времетраенето. Има една технологична последователност, която, ако се спази, се получават наистина много интересни цветови решения, разказва Боряна Мочева. Така декорираните парчета кожа могат да се използват за направа на части от дреха, на чанти или други аксесоари.

Безценното за Боряна Мочева били срещите с много колеги, запознаването с нови майстори, с нови и непознати техники, обмяната на опит. Всички предложени творби имали обявени цени, но поради ниския курс на турската лира идеята не била продажбата. „По-важни бяха срещите с колеги, да демонстрираш на място това, което можеш, и да предадеш занаята. Защото фестивалът беше посетен и от деца. Трогателно и вълнуващо беше, че много български изселници също дойдоха при нас и искрено ни се радваха”, споделя тя.

Боряна Мочева е силно впечатлена и от отличната организация на самия фестивал: „Отиваш, оставяш си творбите, които си занесъл на изложението, и дотам са грижите ти. Имат персонал, който се грижи за аранжирането, и в рамките на около 40 минути виждаш как от купчината твои неща определеното ти място се превръща в кът с прекрасна аранжировка, направено с много майсторство и професионализъм”.

Такса за участие във фестивала няма, което е показател и за отношението на държавата към занаятите. „На почит е всеки един занаят в Турция. В страната периодично се провеждат такива занаятчийски фестивали, изложения и демонстрации. В тях участват задължително и университетски преподаватели, които предават знанията и уменията си на студенти и ученици. Приемствеността е много голяма. В Турция специално държат на своите майстори занаятчии и ги подкрепят”. Сред по-интересните демонстрации на занаяти по време на фестивала били как се вади копринената нишка от пашкула и как се пресуква. Имало е плъстене на вълна, как се прави традиционна за Турция керамика от един от най-големите майстори в страната, рисуване на стъкло и духане на стъкло, как се майсторят мънистата с „окото“ – най-известният турски сувенир, коване на ножове, работа с емайл, със седеф, филигранна изработка на сребърни бижута, багрене на тъкани в големи харании и още много, много други.

Вторият акцент на изложението били куклите, а занаятчии от различните страни показвали своите традиции.

Като част от културната програма, съпътстваща събитието, било и посещението в музей, подобен на Плевенската панорама, в който изключително реалистично е представено падането на Константинопол. Кой знае колко време за разходки нямало, защото от обяд до 12 часа през нощта участниците били в комплекса. Пандемията също сложила своя отпечатък. Противоепидемичните мерки били строги, а посетителите влизали само след показване на сертификати за направена ваксинация. Това, което много впечатлило обаче Боряна Мочева извън фестивала, е как вечерно време, като започне да се разхлажда след 18 часа, масово хората излизали на пикник на тревата в парка около изложбения комплекс.

Иначе новите предизвикателства в занаятите са пред нея. В бъдеще смята да се пробва и в техниката на рисуване с емайл. Има идея и за нова изложба с картини през есента.

Ана РАЙКОВСКА