Благодарност: „Благодаря на д-р Красимир Кирилов за човешкото отношение към моите домашни любимци“

От Велико Търново съм. Преди 13 г. купих къща в с. Обединение и всяка година прекарвам там по 7 – 8 месеца. Чист въздух, спокойствие и разбира се, много, много трева. Тя много добре гони

Ирина със спасеното куче

стреса и коронавируса. Имам две котки – на 12 и 13г. – домашни са и са неотлъчно с мен. И едно куче на 6 г., което ми дава спокойствие и ме охранява. Селото е много хубаво, живее се спокойно. Но за някои основни потребления и нужди трябва да се ходи в Полски Тръмбеш. Тази година ми се наложи да получа спешна помощ от ветеринарен лекар. За жалост, кучето ми претърпя спонтанен аборт и трябваше да се реагира бързо. Тогава за първи път научих името му – д-р Красимир Кирилов. Той е от града, има кабинет, амбулатория и магазин за домашни любимци. Проучих телефонния му номер и позвъних. Отговори ми тих и спокоен, но уморен глас. Обясних му накратко проблема и се извиних, че не мога да намеря превоз. Спокойно ме изслуша. Отговорът му бе кратък, но категоричен.

Положението на кучето ми се влошаваше с всеки изминат час. На следващия ден д-р Кирилов наистина дойде след 18,30 ч. и се извини за закъснението. Видимо уморен, но все пак усмихващ се, прегледа кучето и след обстоен преглед ме успокои – ще я спасим без операция. Постави й 3 антибиотика. След 3 дни отново дойде и й постави още 3 антибиотика, а валеше силен пороен дъжд. Усмихна се и каза, че остава да спрем и кърмата й. Идва още 2 пъти. И кучето ми се оправи. За което безкрайно му благодаря. Една от котките ми получи някакво възпаление в устата. Обадих се предварително и намерих превоз. Преди нас имаше 3 кучета за ваксинация и чакахме някакво коте да излезе от операция, която продължи повече от 2 часа. Прие ни, направи съответните манипулации.

Направи му местна упойка, защото годините му са много за пълна. Постави му обезболяващо. Изписа ни антибиотик. За довиждане се усмихна и ни изпрати с успокоение.

Пиша това благодарствено писмо, защото в тези най-обикновени житейски истории с животни в днешно време, ние, хората, имаме още много, много да се учим на доброта и човещина. Вярно е, че в много трудно и стресово време живеем, с едничката мисъл – оцеляване. Но това не е причина да не бъдем хора. Това не е причина да сме лоши, злобни и завистливи. Не е причина да правим лошо вместо добро. И днес все още много хора биха казали, че това са ненормални истории, че не може да се обръща такова голямо внимание на животните. Истината е, че хората се превръщат в животни, а животните са станали хора. Те са толкова чисти души и толкова много ни помагат да бъдем добри и все по-добри. Пиша това писмо с дълбоко уважение и благодарност към д-р Кирилов. Ние не сме му редовни пациенти. За 13 г. едва сега се наложи да потърсим помощта му и той ни помогна. Може би и нашите хуманни лекари трябва да си променят отношението към нас, хората. Да не ни делят на млади и стари, на бедни и богати. Още повече че всички те са положили Хипократова клетва. Още веднъж – благодаря Ви, д-р Красимир Кирилов!

Ирина РАДЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *