Пелинът с 25 билки е запазената марка на ПЛВК „Грозд”

Избата в Караисен е сред малкото в страната, които продават само наливно вино

Винарската изба „Грозд” в Караисен е емблемата на селото, а сред най-любопитните моменти във вековната й история е как са чистили отвътре автентичните дъбови бъчви. Разказват ми го работниците там, които все още поддържат старата й слава. Това ставало, колкото и невероятно да звучи, през малък отвор отпред с диаметър около 30 см. „Отваря се „вратата” и вкарваме човека вътре. Мине ли главата веднъж през дупката, край. Отначало се прави, че не може да влезе, ама ние го бутваме и влиза целият вътре. Избирахме някой по-дребничък, най-често Атанас Ванев, защото е най-слабичък.  ой беше дългогодишен работник в избата, сега е на 68 години и е пенсионер. На излизане се справя сам. Това се правеше, за да изчисти хубаво бъчвата отвътре – първо с калиев перманганат, после със сода и топла вода. Пускат му и лампа да му свети, ама с 36 волта, да не го бие токът.” Двайсетината дъбови бъчви, правени през 40-те години на XX век, вече са само за изложба, разсъхнали са се и не се използват. Няма и бъчвари, които да ги поддържат, затова са изоставени. А навремето са правени от местни майстори. Сега караисенското вино отлежава в метални цистерни, но пак е хубаво. Хората не само от региона, но и от съседните области продължават да идват и да купуват от наливния еликсир, защото въпреки превратностите на времето традиционният му вкус се е запазил.

ВИНАРСКАТА КООПЕРАТИВНА ИЗБА Е ПРЕЖИВЯЛА ВСИЧКИ ВЛАСТИ

Създадена е като лозаро-винарска кооперация през 1923 г. и обединила жителите от трите села Караисен, Сломер и Батак. Тогава те били в Свищовска околия, затова била регистрирана в Свищовския съд на 6 януари. Първи председател и инициатор за създаването на кооперацията бил Любен Христов Попов (1886 – 1973 г.). С много труд за десетина години върху гол баир селяните съградили една след друга трите изби, а след тях и още сгради. Хората гледали много лозя наоколо, около 12 хиляди декара, най-вече с караисенска гъмза. Затова и капацитетът на избата е голям – 5000 тона. Виното, особено през годините на социализма, се прочуло, дори правели износ за Съветския съюз и другите социалистически страни. И тъй като кооперацията никога не е притежавала собствени лозя, от самото начало и досега виното се прави на ишлеме с грозде предимно от региона. А караисенската изба е сред малкото останали изби в страната, които работят по този начин. Член-кооператорите са 650 души, пак от трите села, наследници на поколенията преди тях.

СЕГА КАРАИСЕНСКАТА ИЗБА КАТО ЧЕ ЛИ СЕ ВРЪЩА В ИЗХОДНИ ПОЗИЦИИ

Първите създатели на кооперацията били 11, толкова са и работниците сега, а са стигали и до 50. Връщаме се в изходни позиции, казва 44-годишният председател на ПЛВК „Грозд” Иван Бакалов. В избата той работи от 2002 г. доста години като счетоводител, а е избран начело на кооперацията преди две години след смъртта на Борислав Матев. Втората изба не работи, за ремонт е, но няма смисъл, защото няма нито хора, нито лозя, разказва председателят. И така от големия капацитет сега се използват не повече от 10 процента. А последните години от избата изкарват около 200 тона наливно вино, разбира се, има и залегнали. Както в началото, се правят три вида – бяло, червено и прочутият караисенски пелин. За по-модерно последните години правят и розе.

ЗАПАЗЕНАТА МАРКА Е КАРАИСЕНСКИЯТ ПЕЛИН

„Нашият пелин е от най-вкусните в България”, хвали се Иван Бакалов, който е от Павликени, но е с караисенски корени. И наистина, славата му не отмира с времето. Все още се прави по автентична рецепта, с 25, че и повече билки, събирани през лятото от хората от района. Сред тях са липов цвят, кантарион, мащерка, лайка, риган, глог, пелин и др. Всяка година те са различни. Тайната съставка обаче е магарешкият бодил. Правят и бял, и червен пелин, но белият е класически. Навремето най-много грозде слагали от караисенската гъмза. В настоящето изкупуват каберне, мерло, шардоне, все още се намира и димят. Изкупуват и сорта „Сторгозия”, разработен навремето в Плевенския институт и сходен с гъмзата, който все още се поддържа в района.

И макар председателят на кооперацията да е най-младият, а останалите работници да са пред пенсия, караисенчани са жилави хора и няма да оставят избата им да се затрие. Та нали във виното е истината.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката