Ученическият отдих във Великотърновския регион на първо място в страната… преди десетилетия

По Националната програма „Отново заедно“ на български ученици и придружаващи ги педагогически специалисти се предоставя туристически пакет за всеки участник с фиксирана стойност. Той включва транспорт, настаняване, храна, застраховка, културна, спортна или друг вид социална програма за шест дни. Това дава основание да надникнем в миналото и да видим как великотърновските деца са отмаряли през миналия век.

Може би малцина знаят, че популярните летни лагери, от които средното поколение пази доста пъстри спомени, водят началото си от първото десетилетие на отминалия век. На 10 януари 1910 година по инициатива на училищната лекарка в девическата гимназия „Митрополит Климент” д-р Невяна Събева се основава дружество за летни ученически колонии с красноречивото „цветно” и „здраво” име „Здравец”. Целта на дружеството е да осигурява ваканционния отдих на „бедни, среднозаможни, па даже и богати” ученици от града. Издръжката на социално слабите деца се поема изцяло от благородната организация, която набавя средствата от членски внос, такси, събирани от родителите на богатите ученици, помощи и дарения от частни лица и обществени организации, приходи от организирани сказки, забави, вечеринки и други подобни начинания.

През 1912 година дружеството купува от арбанашкото църковно настоятелство къща в живописното село. Оттогава децата от Велико Търново в продължение на месец ежегодно летуват в чудесно устроената база, организирани в две смени. Колонистите, както тогава наричат малките летовници, се запознават с културното наследство на Арбанаси, с лятната трудова дейност на неговите жители, в която понякога с удоволствие се включват. И така „незабелязано се редят ден след ден, изпълнени с весели игри и разходки. Не по-малко весело се прекарват и хладните вечери. Всички на двора, насядали край ръководителките, пеем, декламираме”, пише в дневника си ученичката от девическата гимназия Ана Касабова, летувала в Арбанаси през юли 1933 година.

През 30-те години на XX век Великотърновската митрополия също започва да полага грижи за ваканционния отдих на сираците и учениците от първоначалните училища и прогимназии. Тя организира детски и църковни ученически летовища в историческите манастири „Св. Никола” край Къпиново и „Св. пророк Илия” край Плаково. Стремежът е „повече деца да летуват в нашите скъпи светини, за да могат покрай ползата от летуването да ги опознаят, да ги обикнат, ценят и почитат, защото те са хранителници на българщината”.

В миналото обикновено през месец юли почиват момчетата, а през август – момичетата. За тяхното „добродетелно, здравословно и полезно прекарване” на ваканцията се грижат учители със специална подготовка по летовищно дело.

Храната, включваща три закуски, обяд и вечеря, се осигурява от домакин, който предварително я съгласува със санитарните власти. Лекар от Велико Търново следи за здравето на децата и същевременно упражнява контрол върху условията, в които те битуват.

Лагерниците получават специално ушити летен костюм, който се включва в таксата и остава за тях след приключване на ваканционния месец. Интересно е да се отбележи, че през 40-те години на XX век сумите, които великотърновските родители плащат за отдих на децата си, са сред най-ниските в България.

Свежият и чист въздух, добрите битови условия и храна, отлично подготвените педагози и лекари и лекари и не на последно място съприкосновението с богатата история на Великотърновския регион дават основание на Министерството на народното просвещение да определи през 1938 година нашите летни колонии и църковни ученически летовища за водещи в България.

В миналото великотърновските ученици имат възможността да летуват и в морската столица Варна благодарение дейността на дружество „Морски сговор”.

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – Велико Търново