40% от пчелните семейства в областта са загинали заради силни пестициди и промените в климата

В началото на август пчеларите започнаха новата стопанска година

Средно около 40% от пчелните семейства във Великотърновска област бяха загубени поради зимно-пролетна смъртност и използването на все по-силни пестициди, заяви за в. „Борба”

председателят на Пчеларски съвет – Велико Търново, Тодор Найденов. А смъртността в големите пчелини, и то на по-новите пчелари, които все още се учат, стигна между 70 и 80%, че и повече. Няколко такива случая има в общината. Например в района на Велико Търново има пчелин, който е с 90% смъртност, посочва той. В средата на август пчеларите изпращат старата стопанска година, вадят последния мед и започват подготовка за следващата, като обезпаразитяват и правят профилактика на кошерите срещу болестите по пчелите.

Промените в метеорологичните условия се понесоха трудно от медоносните насекоми тази година, обобщава Тодор Найденов. Януари беше сравнително топъл, а когато трябваше те да се развиват – през втората половина на април, стана студено. За да се отгледат нови пчели, в кошера трябва да се поддържа температура от 35 градуса, което не се случи. Затова пчелните семейства или излязоха слаби, с много малък брой пчели, или измряха. Другата причина за голямата смъртност при пчелите е, че доста от новите пчелари започнаха да прилагат технологии за отглеждането им, които не са съобразени с техните биологични особености. Третират ги с всякакви, често неразрешени ветеринарно-медицински препарати, внесено инкогнито от чужбина или закупени от различни сайтове. Дори си ги правят и сами, като използват собствени, недостатъчно изпробвани и абсолютно непроверени рецепти за различни смеси. Тези нови пчелари получават своите знания и опит от интернет, като технологиите, които прилагат, често не са подходящи за отглеждането на българската медоносна пчела. Разлика има и в отглеждане на пчелите в Северна и Южна България, което невинаги се знае от начинаещите. При нас, където е по-студено, през есента трябва да се оставят много повече медови запаси, да се намали гнездото, за да могат пчелите да топлят достатъчно питите. Ако има повече мед, той пък поддържа гнездото студено, така че трябва да се мисли за температурния режим и отвеждане навън на влагата, която се образува в кошера, обяснява Тодор Найденов.

ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРАВЯТ ПЧЕЛИНИ В СЕЛИЩАТА, ОТКОЛКОТО СРЕД ПРИРОДАТА

Най-много пчелни семейства в областта има там, където са запазени самите населени места, защото са вкарани в регулацията на селищата – Ресен, Дебелец, Присово и др. Много по-малко са те в землищата, защото пчеларите продължават да се страхуват от кражби и вандалщина, а полицията и местната власт не могат да ги защитят. Какво остава и да ги обезщетят, коментира пчеларят.

Проблем за хората в бранша е, че застрахователите в България не признават риска смъртност на пчелите или т.нар. „синдром на празния кошер“, а само болестта американски гнилец. Пчеларите пък не искат да застраховат за нея, защото гледат сами да се справят и най-вече да не шумят много-много около нея.

МАЛКО Е АКАЦИЕВИЯТ МЕД ТАЗИ ГОДИНА

Така годината в нашия регион може да се отчете като медоносна – над средното ниво, но общото количеството на произведения мед е доста по-малко от преди. Все пак там, където кошерите са здрави, пчеларите са добили от 20 до 30 кг мед от кошер. По-малко е количеството мед от акация тази година, което е прецедент. Липовият, добит в гористите местности с липови масиви от Къпиново до Бяла, е в по-големи количества, около 15 кг от кошер. Не се знае обаче докога ще можем да консумираме липов мед, защото усиленият дърводобив през последните 20 години включва и масово сечене на липи. Възстановяването върви бавно, никнат издънки, които няма кой да разрежда, докато остане едно читаво дърво, затова на мястото на отсечените преди 15 години липи още няма такива, които да могат да цъфнат, коментира Тодор Найденов. Но все пак и това, което е останало, се отплаща на пчеларите. Третият вид мед, произвеждан във Великотърновска област, е слънчогледовият. За него също условията са били благоприятни – достатъчно влага и високи температури по време на цъфтежа на слънчогледа. Най-малко в областта се прави билков мед.

ЦЕНИТЕ НА МЕДА ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛ СА С 1 – 2 ЛЕВА ПО-ВИСОКИ ТАЗИ ГОДИНА

Общо взето цените на меда се задържат, но заради по-малкото произведено количество и инерцията на всеобщото поскъпване и тук има завишаване. През миналата година цената на едро е била 4 – 4,50 лева, сега се говори за 5,50 лв. за килограм мед от производител. Цената на дребно вече е 10 лв., като акациевият мед стига и 12 лв. Тъй като в района липовият мед е най-масов и го има много, цената се задържа на 9 лв., но някъде се предлага и за 10 лв.

Медът за вътрешния пазар винаги ще стига, защото цената на дребно е висока, заявява председателят на Областния пчеларски съвет. Сега хората не купуват мед, започват през есента, когато започне грипната вълна, допълва той.

ЗАСИЛВА СЕ УПОТРЕБАТА И НА ДРУГИТЕ ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ

Все по-популярни в България са пчелният прашец, прополисът, даже и пчелното млечице. Тях ги произвеждат и продават и местните пчелари, които припечелват така допълнително, когато медът се застоява. Стига да са регистрирани и да имат съответните условия да го правят.

Най-чистият мед се добива в Еленския Балкан и около Къпиново, като цената му много зависи и от рекламата. Още преди 20 години биологичният мед от Елена бяхме го промотирали в цялата страна, стана като запазена марка и винаги е по-скъп от конвенционалния. Все пак, като се има предвид общата ниска консумация, надценката спрямо другия не може да бъде повече от 10 процента, казва Тодор Николов.

Намалял е общият брой на пчеларите в областта, са неговите наблюдения. Знае за колеги с по 80 – 100 кошера, които реално са ги запуснали и са престанали да се занимават с пчеларство, дори да фигурират още в съответните списъци. Просто не успяват да покрият разходите си. Сред тези, които са зачеркнали пчелините си и са ги обявили за продан, са и част от по-новите пчелари, които са се хванали с бизнеса по различни пчеларски програми, докато изтече срокът на субсидията.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката