Добротворството и животоспасителните жестове на търновци в миналото

През лятото на 1939 година след незапомнено пороен дъжд река Росица преляла. Водната стихия отнела живота на 47 души и две хиляди глави добитък, разрушила изцяло 300 къщи, а много повече превърнала в почти негодни за живеене развалини. Отнесени били посеви, пътища, мостове, воденици… Особено силни били пораженията в Севлиево. По тогавашен курс материалните загуби възлизали на 50 милиона лева.

Търновци, преживели ужаса на страшно земетресение през лятото на 1913 г . и опустошителен ураган през август 1932 г., проявили изключителна съпричастност към нещастието на хората от пострадалите райони. Към общината бил образуван специален Общоградски комитет за подпомагане на бедстващите. Още през първия ден на потопа от фурните на старата столица, казармата и от много частни лица били събрани три хиляди хляба и други хранителни продукти от първа необходимост, които веднага били извозени до пострадалото Севлиево. Всички налични транспортни средства в старата столица били реквизирали, за да се използват в борбата с водната стихия. В продължение на три дни пожарната команда към търновската община била на разположение на севлиевци, а цели две седмици нейните уреди и съоръжения се използвали за разчистване на терена.

В пострадалите селища отговорно и всеотдайно работели войскови части от местния гарнизон. Търновският митрополит Софроний обикалял засегнатите райони и лично раздавал парични помощи. С дарените от митрополията средства много деца от наводнените селища получили възможност за безплатна почивка в летовищата към Петропавловския и Батошевския манастири.

Споменът от наводненията в старо Търново предизвикали старостоличани да подкрепят пострадалите селища

Немалък брой семейства от старата столица доброволно приютили в домовете си останали без покрив жители, предоставили им храна и дрехи, докато “засегнатите поне малко от малко стъпят на краката си”.

Така преди десетилетия старостоличани доказали на дело своята съпричастност към страданието и мъката на изпадналите в беда наши сънародници. Затова и неслучайно благодарността и уважението на севлиевци към “добротворните и животоспасителни жестове на търновци”, проявени във възможно най-трудния и трагичен момент от историята на техния град, били огромни.

Тогавашната преса изобилства от трогателните разкази на много от пострадалите, оцелели благодарение на болярското милосърдие.

Безкористните жестове на нашите предшественици намерили широко отражение и в международния печат. В един от централните английски вестници се съобщава, че “имайки поука и спомен от страшното земетресение през 1913 г., жителите на старата българска столица изваждат от себе си най-добрите човешки качества, с които могат да служат за пример на целия цивилизован свят.”

Правилността на тоя извод търновци доказват и години по-късно. През втората половина на юни 1943 г. голямо наводнение опустошило Златарица, Джулюница, Палици, Разпоповци, Беброво и много други села от Търновския край.

Трагедията започнала още в началото на първия летен месец, когато не минавал и ден без обилни валежи. Ужасът обаче настъпил в събота, 19 юни. Дъждът се разразил в невиждана и незапомнена от 1858 и 1912 г. стихия. Коритото на р. Бързица, позната на местното население като Голяма река, се изпълнило и преляло. В продължение на 4-5 часа буйни водни маси, достигащи 5-6 м височина, не само яростно заливали декари земя, но и повлекли големи каменни блокове, пръст, изкоренили вековни дървета, помели масивни двуетажни къщи, унищожили електрическата централа и мрежа, влачели трупове на удавени животни и хора.

Изплашеното население в Златарица веднага започнало борба с водната стихия. Първата спасителна команда била организирана от участъковия лекар Р. Раданов и от кмета М. Ямаков. Те спасявали жени и деца с… кораби за грозде. Въпреки положените усилия, около 18 души били удавени, а тленните останки на някои от тях били открити дни след страшния потоп.

Трагедията на златарчани била посрещната със съчувствие от търновската общественост и с желание за оказване помощ на пострадалите. За целта от Велико Търново в Златарица спешно пристигнала войскова част от местния гарнизон начело с генерал Д. Янчев. В наводненото селище пристигнали още околийският управител Ст. Капарашев с полицейска част, народният представител Ст. Стателов и кметът на Лясковец с 30 работници специалисти, еленският околийски управител Бъчваров, комуто било наредено да използва местното население за спасяване и преодоляване на бедствието. Плевенският областен инспектор по обществени грижи Мирчев бил натоварен да се грижи за спасителната дейност, като организира народни кухни, спални и възстановяване на пострадалите сгради. Обезумялото от водния ужас население получило първа медицинска помощ, храна, дрехи (горно и долно облекло, както и цървули). Част от тези помощи били дарени от жителите на старата столица. Много търновци приютили в домовете си останали без покрив семейства.

На 21 юни 1943 в София пристигнала делегация от наводнените селища Златарица и Джулюница, която била приета от министъра на вътрешните работи и народното здраве П. Габровски, на земеделието Хр. Петров и от главния секретар на снабдяването Павлов. Като първа мярка Министерството на вътрешните работи отпуснало 400 000 лв. за пострадалите. Министерският съвет приел постановление селищата да бъдат обявени по надлежен ред за пострадали от обществено бедствие. Били направени и постъпки пред Министерството на благоустройството за незабавно възстановяване на съобщенията, поправянето на пътищата и мостовете в пострадалите райони. Делегацията положила усилия да помогне на населението и за снабдяването му с необходимия за добитъка фураж. Предприели се редица акции за набиране на средства, в които се включили много граждани от Велико Търново.

Постепенно жителите от пострадалите райони преодолели стреса и жестоките последствия от водната стихия, запазвайки в сърцата си спомена за съпричастността на хората от Великотърновски регион към сполетялата ги беда.

Старостоличани отворили сърцата си към нещастията не само на своите земляци. Те проявили голямо съчувствие и към трагичната орис на жителите от Южна България, сполетени в навечерието на великденските празници през 1928 г. от „страшни подземни стихии”. В града на Асеневци бил сформиран комитет за събиране на помощи, от страниците на общински вестник „Велико Търново” гражданите били призовавани да се притекат на помощ, след което търновци за пореден път доказали, че милосърдието и готовността им за оказване на помощ в критични ситуации са част от духовната им характеристика.

 

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *