Вестникът на четири поколения – 30 години от новата му история и много преди това…

По ирония на съдбата в деня на честването на в. „Борба“ отбелязваме и 9 месеца от кончината на главния редактор и издател Николай Томов

В смутните времена на края на 19 и началото на 20 век „Борба“ е доста популярно название за роящите се в България печатни издания. След първата – пловдивска, „Борба“ от 1885 г. поне още пет излизат в страната до 40-те години на 20 век. „Борбени“ вестници излизат и в Битоля, Солун, Чикаго, Москва, Загреб, Ужице и Белград.

НАЧАЛОТО

За родоначалник на днешния вестник „Борба“ се смята нелегалното издание на Осма въстаническа оперативна зона, излязло през лятото на 1943 г. Публикация от 31 август 1978 г. със заглавие „35 години вестник „Борба“ потвърждава, че именно 1943-а е годината, която вестникът приема за своя рождена.
До първите дни на септември 1944 година излизат девет вестника. Те са отпечатани на циклостил в 4 страници, а тиражът им варира от 150 до 300 екземпляра. Първият брой се изготвя в габровската квартира на Марко Цанов, намираща се на ул. „Велико Търново“, а вторият се отпечатва в къщата на Христо Пройков (дядо Партенко) в Дебелец. Във вестниците се публикуват съобщения на радиостанция „Христо Ботев“, новини и известия от Източния фронт, от страната и от региона.
След деветосептемврийските събития през 1944 година вестник „Борба“ започва да излиза като орган на Комитета на Отечествения фронт – Габрово. Първият му брой е с дата 28 септември 1944 година. В продължение на пет години „борбеното“ издание отразява живота на Габровска околия.

Екипът на в. „Борба“, началото на 60-те години. В средата с мустаците – главният редактор Христо Консулов. До него вляво – зам.-главният Иван Колев, който през 1966 ще оглави редакцията.

Сродяването на вестника с Великотърновския регион започва в края на 1949 година, когато установената поредна промяна в административно- териториалното устройство на България регламентира създаването на Горнооряховски окръг. От брой 7 с дата 14 ноември 1949 година „Борба“ става отечественофронтовски седмичник за Горнооряховски окръг, към който принадлежи и Търновска околия.
Пред новия стар вестник вече възникват по-отговорни задължения: „Той трябва да стане трибуна на трудещите се от окръга. Върху неговите страници трябва да намерят отражение постиженията и слабостите, опитът на трудещите, производството, строителството, транспортът и земеделското стопанство…“

Среща на колектива с писателите Йордан Радичков и Емилиян Станев. На снимката са трима от главните редактори: настоящият Иван Колев и бъдещите Илия Манев и Николай Томов. Виждат се и журналистите:Христо Медникаров, Йордан Великов, Мария Качакова, Мария Дечкова, Марин Крусев и др.

В същото време критично се отчита, че докато в Дряновска, Еленска, Горнооряховска, Павликенска и Севлиевска околии успешно се изгражда широка мрежа от кореспонденти, то в Търновска околия „акцията е най-слабо подета“. Целенасочено започва да се работи в тази посока и в края на 40-те години вече се наблюдава тенденцията за приоритетно отразяване на живота и проблематиката на старата столица.
В края на 1950 г., съгласно приетия от Народното събрание на закон за ново изменение на административното деление на страната, Горнооряховски окръг се преименува на Търновски, а старата столица става негов център. Вестник „Борба“ става седмичен орган на Окръжните комитети на БКП и ОФ и на ОНС – Велико Търново.

Първият брой, излязъл в новия окръжен център, е с дата 3 февруари 1951 година

Отпечатан е в партийната печатница. След 15 февруари с. г. редакцията и администрацията на вестника се сбогуват окончателно с Горна Оряховица и се установяват на ул. „Васил Левски“ № 11 (сега сградата е под № 9) в центъра на Велико Търново.

Среща с полски журналисти от побратимения „Газета Краковска“. От колектива на „Борба“ на снимката са: Николай Томов, Иван Русков, Марин Крусев, Светла Андреева, Николай Москов, Минка Мирчева, Дарина Христова, Петко Петков, Георги Вишовградски. 80-те години на миналия век.

На 14 ноември 1959 г. във в. „Борба“ излиза материал със заглавие „16 години от първия брой, 10 години Окръжен вестник“. В този брой, освен кратката история на вестника, се споменават и чуждестранните вестници, с които великотърновският е започнал да си сътрудничи – „Московская правда“, „Восточно сибирская правда“ – град Иркутск, и „Кримская правда“ от бившия Съветски съюз (СССР); „Захсише цайтунг“ от бившата Германска демократична република (ГДР) и „Файер меджеи хирлап“ – град Секешфекервар, Унгария. В следващите години към този списък се прибавят и вестниците на побратимените с Велико Търново градове – полтавският „Зоря Полтавщини“, полският „Газета Краковска“ и др.
Новото административно деление в България през 1987 заварва „Борба“ в апогея на своето развитие за периода преди последвалите промени. Вестникът е един от най-успешните в страната с годишни тиражи между 45 и 50 000 (47 000 през 1987 г.). В редакцията работят близо 40 журналисти и технически персонал.
Превръщането на Ловеч в областен център преструктурира окръжната медия. Повече от половината журналисти от „Борба“ са изтеглени в ловешкия вестник, а няколко години по-късно, след очевидния провал на стъкменото административно деление, повечето от тях се завръщат в старата столица.

Междувременно вече са започнали големите промени на новото време

„В онези времена регионалните вестници бяха практически смазани. Голяма част изчезнаха. Всички бяха органи на окръжните комитети на Партията, на Окръжния народен съвет и на Окръжния комитет на Отечествения фронт…“
Думите са на тогавашния и доскорошен главен редактор и издател на вестник „Борба“ Николай Томов от интервю за вестник „24 часа“ преди 4 години.
„И като дойде демокрацията, поисках или Общината да ни помогне финансово, или да ни оставят да се спасяваме както можем. Те гласуваха, че се отказват от „Борба“ – като комунистически вестник. Взеха ни всичко – кола, оборудване, и ние се принудихме да се спасяваме… Оцеляхме, като започнахме да издаваме книги.
Издадохме първата частна книга в България – „Блажени години“. Събрахме в нея всички сензационни и любопитни публикации от българския печат около 10 ноември – за Тодор Живков, за Партията. Направихме един сборник и продадохме целия 130 000-ен тираж… Като видяха, че си стъпваме на краката, от общината размислиха и решиха, че искат да си върнат „Борба“. Съдихме се 5-6 години, докато накрая Върховният съд се произнесе в наша полза…“

Поканата за 15-годишнината на в. „Борба“, нарисувана отдългогодишния карикатурист на вестника Петър Борсуков – БОР. Неговите весели и сатирични страници в продължение на десетилетия са най-обичаните от читателите. Автор на логото на „Борба“.
Галерия от карикатури на екипа на вестника несменно е изложена в редакцията.
Бора напусна този свят само ден след съратника си Николай Томов, с когото десетилетия пишеха и рисуваха историята на вестника. В събота ще се навършат 9 месеца от смъртта му. Поклон!

В тези смутни времена, на 3 септември 1991 г. излиза регистрацията на първия в страната частен вестник сред бившите областни. Създадена е Издателска къща „Борба“ ООД, като акции в новото дружество притежават всички работещи в редакцията. В следващите години дружеството се преструктурира в ЕООД и след това в АД.


Вестник „Борба“ е носител на десетки регионални, национални и международни журналистически награди. Той е единствената медия в България, лауреат на наградата на Световната вестникарска асоциация (WАN) за издание на младежка тематика (месечното приложение „Тетрадка по всичко“).


Главните редактори

1943-1949 г. – Райко Дамянов, Иван Бъчваров, Иван Райков, Христо Орловски
От март 1949 г. за главен редактор е назначен ХРИСТО КОНСУЛОВ, който остава на тази длъжност повече от 16 години. С неговото име като главен редактор се свързва установяването на облика, на главната концепция на вестник „Борба“. Негови са думите, че „вестникът не би могъл да изпълни своята задача, колкото и добре да се списва, ако не проникне до последната къща, до ръцете на всеки човек в окръга“.

 

 

 

 

 


На 8 юли 1966 г. за главен редактор на в. „Борба“ е назначен ИВАН ПЕТРОВ КОЛЕВ.

Пет години преди това, съгласно Решение на Бюрото на Окръжния комитет на БКП № 16 от 30 септември 1961 г., от 1 октомври той е назначен на работа във вестника като заместник-главен редактор.
На 21 май 1966 г.,по случай 24 май, Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаването му с орден „Кирил и Методий“ – Втора степен, за активната му журналистическа дейност. Участник в Седмия Международен семинар на журналистите от социалистическите страни и кандидат-член на Управителния съвет на СБЖ. На поста главен редактор Иван Колев ръководи вестник „Борба“ в продължение на 16 години до внезапната си смърт на 4 август 1982 г.

 

 


От 1983 г. до пенсионирането си през 1987 г. главен редактор на в. „Борба“ става ИЛИЯ МАНЕВ, 15 години заемал длъжността заместник-главен редактор. През това време в. „Борба“ се утвърждава като един от най-големите областни вестници. Излиза с две месечни приложения – „Светлик“ – за изкуство и култура, и „Посоки“, за трудово съревнование и забава. Вестникът има седем местни редакции – във Велико Търново, Лясковец, Полски Тръмбеш, Стражица, Килифарево, Златарица и Сухиндол, които издават сменни страници за отделните региони от областта – едно изключително новаторство за времето си в сферата на печатните медии.

 

 


От 1987 г. главен редактор на вестник „Борба“ e Николай Томов. До този момент той има „борбен“ стаж 16 години, като от 1983 г. е заместник-главен редактор, а преди това е преминал през цялата йерархия в редакцията, от коректор през репортер и завеждащ отдел „Селско стопанство“. Вестникар във възможно най-широкия и най-добрия смисъл на тази дума, Томов притежава и изключителен усет за бизнес, и широк размах на идеите и действията. Основател на Издателска къща „Борба“ ООД и главен „виновник“ днес „Борба“ да чества 30 години от своята най-нова история. Новатор във вестникарството, но и дълбоко свързан с традициите, той запази скандалното за времето на промените „партизанско“ име на вестника, бранейки го от хули и посегателства. Запази уникалния за България формат, не желаейки да превръща достолепната „Борба“ в таблоид. Създаде колектив от отдадени на работата си професионалисти и също толкова отдадени на бохемския живот приятели, за които той завинаги ще остане любимият шеф.


Тъй рече Шефът :
„Оцапаш ли се с мастило, отиваш така до края. Аз друго не мога да правя“…
„Запазихме класическия вестникарски формат, запазихме името. Не знам дали има други такива вестници в България. Малкият формат на Запад се брои за жълт печат. Сериозният вестник излиза в голям формат.“
„Всяка новина трябва да се проверява. Защото все още медиите са голяма сила и можеш да съсипеш човешка съдба.“
„Обвързването означава смърт за медията“. (Интервю за „24 часа“ по повод 70-годишнината му)


По ирония на съдбата в деня на честването на в. „Борба“ отбелязваме и 9 месеца от кончината на Николай Томов
Той очакваше кръглата годишнина с нетърпение и, както винаги, с планове за грандиозен купон. Такъв подготвяше и за своя професионален бенефис – на 1 април 2021 г. трябваше да отбележи 50 години в любимия вестник.
Точно преди една година, на 29-ия рожден ден на „Борба“, той се обърна към колектива за пръв път с дълго слово. (Предишните му винаги се изчерпваха с: „Наздраве, юнаци, пак ще ни има!, за което често го взимахме на подбив). Видимо щастлив от това, че след пандемични и всякакви други изпитания е заобиколен от колеги приятели, той каза: „Много дълго живяхме заедно. Радвам се, че и сега сме заедно. Трудно живяхме през тази година. Но оживяхме и дай боже така да е и занапред. Дайте да направим едно есенно пътуване, защото вижте колко ни е хубаво… Малко останахме. Но пък качествени. Имаме бъдеще…“
Направихме пътуването и беше незабравимо. Като за последно. Защото два месеца след това Шефът си отиде завинаги.
Винаги ще бъдеш с нас! И на всички следващи рождени дни на редакцията ще вдигаме чаши за теб и за „Борба“ с думите: „Имаме бъдеще! Пак ще ни има!“


След смъртта на Николай Томов в края на 2020 г. главен редактор на областния всекидневник става Стилян Найденов, преди това временно изпълняващ длъжността. Като журналист близо 22 години в „Борба“ той пише по икономически и обществено значими теми. Три пъти Журналист на годината на Българската асоциация на регионални медии. Носител на две награди за разследвания, включително Голямата награда „Константин-Кирил Философ“ за разследваща журналистика, връчена от президента, и др.

Стилян Найденов: „Добрата журналистика – въпрос на естетика и информационна хигиена“

От появата си до днес добрата и качествена журналистика се стреми да отделя достоверната информация от клюките, фалшивите новини, лъжите, откритата пропаганда и боравенето с непроверени факти. Тази задача за всеки пишещ, като нас, е повече от ключова в епохата на технологиите, Фейсбук и другите социални мрежи и огромния поток от информация, който ни атакува отвсякъде. Качествената журналистика може да допринесе за благоденствието на обществото ни само ако медиите разбират по-добре функцията си – информационна, образователна и естетическа. Това верую на „Борба“ успяваме да запазим през всичките тези години, каквито и да са били събитията и силните на деня. Живеем във време, в което фалшивите новини се очертават като обществен враг N 1. Читателите също носят определена вина, защото са склонни да се доверяват предимно на текстове, които отразяват разбиранията им. Идентичността и личните чувства карат мнозина да се информират от източници, в които откриват собствените си ценностни възприятия и мнения на принципа на ласкателството и насладата да прочетеш нещо, което би те зарадвало, макар и нереално, а не друго, което е истина, но би могло да не предизвика подобна емоция.
Независимо от доста пошлите текстове, с които ни заливат социалните мрежи чрез медии копърки, смятам, че вече се долавя съществен глад за качествена журналистика за сметка на копирайтърите и посредствените автори в занаята. Въпрос на естетика и на информационна хигиена, която е не по-малко важна от личната, е да си подбереш правилно източниците на информация и информираност. В този ред на мисли смятам, че добрата журналистика винаги ще е на мода, независимо от някои тенденции и залитания на част от обществото.

И още много щастливи мигове заедно в работата и в забавленията

В материала са използвани снимки и проучвания за историята на в. „Борба“ на:

Христо Ганцаров – от книгата му „Великотърновската журналистика 1878-2020“

Тодорка Недева – Регионален исторически музей – Велико Търново

Публикации в местни и национални медии

Снимки от архива на „Борба“

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *