От полицай в търновското РУ до куриер, Валери Цветанов все още преследва германската си мечта
Интересният живот невинаги е благословия, защото изисква от човек сили да понесе всички предизвикателства, случайности и знамения по пътя си. Но пък после има какво да си спомня и разказва. От тези хора е и бившият великотърновски полицай Валери Цветанов, който от 6 години е зарязал професията и търси късмета си в Германия. Познат на мнозина, включително и на криминалния контингент, мнението за него по думите му е от „Осанна“ до „Разпни го!“. Второто със сигурност се отнася до хората, сгазили закона. Не съжалява за грешните стъпки в живота си, по-скоро ги възприема от забавната им страна. За всичко, което му се е случило – и весело, и тъжно, говори увлекателно и с неподражаемо чувство за хумор, което често го прави център на компанията. И докато някои се лутат накъде да поемат, Валери решава да смени стабилната си работа, за да преследва все още неосъществената си германска мечта. Без да счита, че постъпката му трябва да служи за пример на някого, защото всеки сам гради живота си. Един от многото българи в чужбина, които срещат трудности и препятствия, но са убедени, че рано или късно ще успеят.
Валери Цветанов е роден е през 1973 г. в Сливница и това му личи по запазения твърд говор на човек от Западна България. Нищо че още като ученик напуска своя край, за да продължи образованието си в Сержантското училище в Горна Оряховица, а после и във Велико Търново. И така до 1991 г., след което става „старшинка“ в сливнишко поделение, за да е близо до родното място. Следващата стъпка в трудовата му биография е назначение в „Гранична полиция“, но тъй като Велико Търново винаги го е дърпало насам, решава, че тук му е мястото. Преди това обаче кандидатствал психология във ВТУ. Приели го, но психолог не станал, и то от глупост. С компания купонясвали в разложкото село Долно Драглище, никой не искал да си тръгва и Валери така и не успял да си завери студентската книжка.
Пазил границата при Калотина, но не забогатял. „Не бях от хората, които удрят печатите на паспортите и прибират пачките, аз газех калта. Охранявах зелена граница. Нарушителите не бяха много, ама ги имаше. Веднъж ми се случи да заловим голяма група бежанци, още като започнах. Най-учудващото е, че бяха румънци. Нямах си никакво обяснение защо. Пък и работата ни беше да ги заловим, а не да ги разпитваме… Бях като губернатор в района, всички местни познавах и ми бяха ясни. Познавах и децата им, и колите им, затова чуждите си личаха. Жителите и те помагаха и подаваха сигнали, бяха не по-малко граничари от нас“, разказва с усмивка Валери. По време на службата му преминали всякакви кампании, белязали прехода – ембаргото, контрабандата на цигари… Той обаче искал да стане полицай.
ЗАПОЧВА РАБОТА В РУ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПРЕЗ 2009 Г.
Първо бил разпределен в КАТ, защото кадровиците от Драгоман нещо объркали. Валери обаче настоял да е в патрулка, защото искал „да е в боя”. Полицейската работа винаги му е харесвала, а и началниците го оценявали високо. Не веднъж е награждаван. А иначе случки в практиката си Валери Цветанов има много – едни комични, други трагични. И може с часове да разказва, без да се повтаря. Предпочитал нощните смени. „Имаше и спокойни дежурства. Народът спи, бандитите и те. Друг път, в един никакъв ден – понеделник или вторник, като се започне, няма спиране. Приливите ли влияят, не знам, но си нямаш идея, човек, за какво става дума. Лудите тръгват, покрай тях се зареждат и по-сериозните неща и така от сигнал на сигнал. Тогава нямам време да си изям дюнера, тъй си стои на задната седалка“, нарежда бившият полицай. Работил е по всякакъв вид престъпления, като единият случай, който бил под негово ръководство, е за наркоразпространение – единствения по това време стигнал до дело в Окръжен съд. Спомня си с добро чувство, дори с възхита за началниците си Димчо Димов и неговия наследник Валентин Къндев: „23 години съм бил в системата, но малко пъти съм попадал на такива началници. Искаш ли да работиш, насърчават те и нещата вървят по мед и масло. Приемат ти инициативата и акъл ще ти дадат… Всичко се обсъждаше на колегиално ниво, а не по старшинство. И колегите бяха много печени, даваха мило и драго този град да спи спокойно“, споделя Валери. Друг случай, който никога няма да забрави, е когато заловили с колегата си крадци на катализатори. Намесили се бдителни граждани, имало завардване на пътищата. Хванали ги на ул. „Краков”. „Единият от тях беше възрастен, ама много изпечен, софиянец. Само по говора си личеше, че е от магураджиите. Ей такъв типаж. Завъртам го оттук, оттам, в началото не поддава. Накрая човекът си призна абсолютно всичко. Такава психоатака му вкарахме, и само вербално, в продължение на два часа, че накрая си изказа и майчиното мляко. След няколко дена отивам за нощна смяна, бяха го пуснали. И той ме среща на стълбите и ми вика: „Ей, човек, ръцете ще ти целувам. И евала ти правим! Много съм бил по полициите и много бой съм ял. И нищо не съм издавал. Тука с пръст не ме докоснахте, а пях като Тони Стораро”. Ето ти признание, и то от потърпевш…”
И докато работата вървяла, личният живот на Валери далеч не бил така подреден. Първия си брак сключил в Драгоман, за „наше си момиче селянче, ама най-красивата в цялата околия”. Резултатът – синът му Кристиян. Били млади и зелени, после всеки поел по своя път. Следващата му дългогодишна връзка също завършила с неуспех. Той обаче си знаел, че каквото му е писано, то просто седи и си чака да дойде моментът. И така, докато един ден голямата любов в образа на Таня не се изпречила на пътя му в един магазин. Оттогава са заедно, през 2013 г. им се ражда дъщеричка, която ще бъде във втори клас. Ако беше приказка, историята щеше да свърши дотук. Животът обаче си върви по други пътеки.
ВИНАГИ Е ЗНАЕЛ, ЧЕ ЩЕ ЗАМИНЕ ЗА ГЕРМАНИЯ
Когато малката е на годинка и четири месеца, Валери решава, че му е време да си купи нова кола. По-добре да си я избере сам от Германия, да поработи някой и друг месец и ако не му хареса, да се прибере обратно. За парите помогнала майка му, която повече от 20 години живее в Италия и успяла да спести. Речено – сторено. Взел си той неплатен отпуск 6 месеца от полицията, в която вече бил оперативен дежурен, и тръгнали – той, синът му и неговият приятел и колега Жоро Бекъма. Било март 2015 г., Пасатът на Бекъма перял по пътищата като „куче у вятър”. „Не знам защо, но винаги съм знаел, че ще замина за Германия. Защото там има ред, дисциплина и законност, а аз харесвам и уважавам тези неща. Имах на няколко пъти възможност да замина в други държави, но не ме блазнеше”, казва Валери. Пристигнали в Хамбург в петък, по великденските католически празници, когато нищо не работело. След 6 години престой в Германия вече се е убедил, че има много свестни българи, които ще ти помогнат, без да те познават, и такива, на които разчиташ, а те са готови да ти забият нож в гърба. Настанили се при едно българско семейство, на което Валери преди много помагал, а те от година настоятелно го канели. Новопристигналите били всички в една стая, необзаведена, но място – колкото си искаш. Опънали един огромен надуваем дюшек, предвидливо сложен в багажа от Валери. „Още си го пазя, знае ли човек кога ще потрябва и каква ситуация ще те сполети”, смее се той. Домакините обаче били доста странни птици. В родината пробвали със зеленчукова борса, но фалирали. Банката им взела апартамента и те, като нямат избор, заминали за Германия. Дотук нищо необичайно, интересното е, че там никой от тях не работел. Седят по цял ден, свиват цигари с машинка и гледат в една точка, обяснява Валери. Иначе го успокоявали, че ще му намерят работа. Разбрал той, че отново сам ще трябва да се оправя, пък и имал пари в себе си и бил спокоен. Стояли там 5 дена, пазарувал храна и пиене за всички в къщата, да не им е в тежест. През това време Бекъма звънял да си търси работа, което много озлобило нашенците и те тръгнали да го гонят. В празничната неделна вечер Валери и синът му Кристиян излезли да се разходят. „Виждаме едно циганче, вали, пък то със слънчеви очила. Прави совалка по тротоара, говори по телефона, но чувам, че говори на български. Чакам го аз да си свърши разговора и го привиквам. Оказа се от Сандански. Заведе ни в кафе „Аркадена”, където се събират българи и само то работи неделен ден в този район на Хамбург. Вътре – българи, сърби, турци, каквито се сетиш. Немците седят в залата за непушачи, щото при нас е димилня, и си ядат пастички. Питам циганчето за работа, а то – „Аз не работим, само жената, ама ей сега ще дойде един приятел да пием кафе, той по ги разбира нещата”. Иначе – изтупан и нагласен. Тарикат”, описва го той. Срещите станали и след празниците, във вторник, героят на нашия разказ започнал работа в куриерска фирма, като първо няколко дена се обучавал при друг българин. Преговорите за наемането му обаче били трудни, защото Валери не знаел нито немски, нито турски, който му бил нужен за района, в който ще кара пратките. „Никой не говореше още за пари, важно беше да се започне работа, пък и да видя дали мога да се справя. Пакетите уж са до 50 кг, но и над 70 кг съм носил. Не можеш да връщаш никого. А работният ден – сутрин в 5,30 ч. тръгва лентата с пакетите, товаря ги и ги разкарвам до 17 часа, че и до по-късно, различно е”, коментира Валери. Подписва договор за 1350 евро, чисти. Налагало му се е да се справя с всякакви ситуации, ама като се е хванал на хорото, няма отказване. Всичко това ставало за седмица, дошъл нашият Великден и точно тогава българите, в които се настанили, вдигнали скандал и изгонили Валери заедно със сина му. Междувременно приятелят му Бекъма вече бил заминал за Белгия. Съдбата отново го среща в същия ден с онова циганче от Сандански, което му урежда квартира при един сърбин за 500 евро. Работата потръгва, на втория месец му вдигат и заплатата, но за беля, фирмата фалирала. И един ден, докато се рови из Фейсбук, попада на статия за новия закон за пенсиониране на служителите в МВР. „Трябваха ми 3 години и 4 месеца служба, за да се пенсионирам с 27 години стаж в системата. По новия закон, който мен ме хваща с пълна сила, означаваше, че трябва да работя още 14 години, до 55-годишна възраст. Дойде ми като гръм от ясно небе. Толкова ме разтърси, че тогава на момента взех решение: прибирам се в България, сдавам пищова и значката и се връщам в Германия. А нямах такива намерения. С тази промяна на закона просто ме загубиха”, споделя полицаят. Другият мотив бил финансовият, защото при цялата му съвестна служба като полицай едва вземал 1000 лева, а за няколко месеца в Германия към този момент вече работел за 1800 евро. Можел да се издържа и да праща на семейството си пари, което прави и до днес.
Както му тръгва на куриерска работа, така и продължава. Сменя няколко фирми, различни по мащаб, с променливи условия на труд и заплащане. Все още не знае добре немски, защото, за да ходи на курсове, трябва да напусне работа, но доста го е понаучил. Помага си с английски. Покрай многото си впечатления от германците едно го е поразило – че немецът много пие и много кара. И през смях казва, че ако е там полицай, ще ги направи всичките пешеходци. Проблемът с квартирите в Хамбург обаче бил толкова голям, че се принуждава да се премести на работа в Берлин през 2017 г., все като куриер, но вече кара камион. Получава повече пари, но работният ден отново е дълъг и изпълнен с напрежение.
ОЩЕ СЛЕД ПЪРВАТА СИ ГОДИНА В ГЕРМАНИЯ, ПРЕЗ МАРТ 2016 Г., УСПЯЛ ДА НАМЕРИ ВРЕМЕ И ДА СКЛЮЧИ БРАК С ТАНЯ
Хем по любов, хем да не плаща ергенски данък в Германия. Пък и данъците намаляват заради семейното подоходно облагане. Не че халката крепи брака и семейството, ама да узаконят връзката, пък и поне да ползват някакви облаги от чужбина… Откакто е в Германия, независимо от фирмата, Валери Цветанов няма нито един ден без осигуровки. А парите… „Винаги може да получаваш повече, ама като чужденец, нормално е да ти плащат като за втора категория труд, особено като не знаеш езика. Там заплатите са повечето на пазарлък”, обобщава той трудовия си опит. На този етап няма намерение да се връща във Велико Търново. Казва, че в Германия се свиква, зависи каква ти е нагласата, а на него определено му се стои там и много му харесва. Отпуската му свършва и след броени дни потегля отново. Разбира се, изпитва носталгия, но среща и подкрепата на семейството си. Има си своите мечти, които не иска да споделя, за да се сбъднат.
Това, което си е наумил да направи, е интернет платформа във Фейсбук и YouTube, а предаването ще се казва „Хоремаг”. И там на маса ще се обсъждат наболелите теми на деня. Цензурирано предаване не може да има в тази платформа, казва Валери Цветанов. Ще има възрастова граница и непременно с две червени точки, защото има ли маса, алкохол, салата, мезета и много нецензурни думи, няма как да е подходящо за деца. Но това си е живият живот. Важното е на човека, който гледа, да му е забавно и усмивката да не слиза от лицето му.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. личен архив
