Певицата, която взе наградата на кмета, има 4 гранпри от международни конкурси

17-годишната незряща Кристиана Кирилова свири на пиано и е пълна отличничка

 

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЛЕНИ СЪРЦЕТО НА КМЕТА ГЕОРГИ ЧАКЪРОВ на „Полските щурчета” и на което той връчи своята традиционна награда, има четири гранпри от международни конкурси. 17-годишната Кристиана Кирилова учи в търновското училище „Емилиян Станев”, свири на пиано и е пълна отличничка и едно от децата, с които гимназията се гордее. Криси е много щастлива и благодарна за високата оценка и защото кметът е избрал точно нея. Независимо от брилянтните й изпълнения на песните „Очакване да съмне” и That’s real Yodel, прецизното жури не я класира на призово място в четвърта възрастова група.

САМО ОТ НАЧАЛОТО НА 2021 Г. КРИСТИАНА е участвала в куп международни и национални конкурси на високо ниво. В IX национален конкурс „Път към славата“ в София от близо 50 участници в нейната възрастова група тя печели единственото първо място и стипендия от МОН. Първа награда има и от световния онлайн конкурс TOKYO – Япония, две първи награди, дипломи и два златни медала от Международния фестивал за популярна музика на испански и други романски езици „Абанико“, първо място от престижния конкурс Angel Voice в Белград, първа награда и златен медал от конкурса „Нова музика“ в Горна Оряховица. След предварителна строга селекция Криси достига до финала на международния музикален конкурс спектакъл „Киното – моя любов, моя песен“, част от X фестивал за детско и младежко изкуство „Арлекин“ във Варна, където се  класира на първо място. Има и второ място в национален конкурс „Песенна палитра“ в Карлово.

Вокалният педагог на Криси – Десислава Станкова, ръководител на музикална група „Ню войсис“ в Търговище, има голям принос за успехите й. Тя е невероятен професионалист. Има индивидуален подход към всяко дете от школата, също и към Кристиана, споделя майката на момичето Петя Кирилова, която е неотлъчно с нея от много години. Деси наистина е изключителна и Криси много я обича. Освен това Криси е член на Клуб 2020 г. във фондация „Димитър Бербатов“ по проекта „Успелите деца на България“.

ЗАРАДИ НЕВИЖДАЩИТЕ СИ ОЧИ КРИСТИАНА КИРИЛОВА ЖИВЕЕ В АБСТРАКТЕН СВЯТ И ОПОЗНАВА ВСИЧКО ПОКРАЙ СЕБЕ СИ, като запомня аромати и звуци и докосва предмети, повърхности, материи, хора… Много често вижда през очите на майка си, която се опитва да й обяснява света с думи. Колко усилие коства всичко това, само те си знаят. Свикнали са да са винаги заедно, защото съдбата на Петя Кирилова е да бъде очите на своето дете. Тя придружава талантливата си дъщеря на училище, води я на уроци по пеене, извежда я на сцената, посреща я след аплодисментите и прави всичко възможно Криси да расте със самочувствие и радост и да не се отказва да мечтае.

„Аз пея, откакто съм бебе. Мама ми е казвала, че съм започнала да пея, преди още да се науча да говоря. Но знам и това, че баба ми е била певица, дядо ми е свирил на акордеон“, разказва Кристиана. „Когато разбрахме, че Криси не вижда, се чудех с какви играчки да я забавлявам. И намерих смисъл в музикалните играчки. За да им обръща внимание, те трябваше да издават звуци, така че всичките й играчки пееха. И тя така порасна. Беше на две години, когато свиреше с един пръст на детското си пиано „Мила моя мамо“, при това, без някой да я е учил“, разказва Петя, която трудно успява да удържи сълзите си.

 

СЕМЕЙНАТА ДРАМА Е ОТ РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО

 

ТРИ МЕСЕЦА СЛЕД ИЗПИСВАНЕТО НА КРИСИ ОТ РОДИЛНОТО ЗАПОЧНАЛ ДЪЛГИЯТ ПЪТ ПРЕЗ ТЪМНОТО И ЗА НЕЯ, И ЗА РОДИТЕЛИТЕ Й. Криси се родила в седмия месец и трябвало да остане в кувьоз. Предозирането на кислород в кувьоза довело до отлепване и разкъсване на ретината, за което медицинският термин е ретинопатия. При Криси тя е пета степен. Необратимо е, освен ако медицината не напредне наистина много, че някоя следваща операция да гарантира възвръщане на зрението поне в някаква степен. Докато чакат това да се случи, родителите на момиченцето са замразили стволови клетки от второто си дете, което вече е прекрасно момче на 13 години.

„Изписаха я напълно здрава и ние три месеца нямахме представа какво се случва. Но аз започнах да се притеснявам, че тя не следи с поглед предметите, не реагираше и на силната слънчева светлина, когато я извеждах с количката навън. Тръгнах по лекари. Те започнаха да ме уверяват, че нищо няма, че прекалено много се впрягам, че е малка… Но аз не можех да чакам и на 15 септември, никога няма да забравя тази дата, я заведох на офталмолог. Лекарката само я погледна и каза: „Защо ми водите това дете, то не вижда“. Но въпреки това й сложи капки и й направи преглед“, разказва Петя. След това допълва, че заради цялото това чакане те са пропуснали момента за криотерапия. Това е манипулацията, при която се прави опит да се залепи ретината. Прави се веднага след извеждането на бебето от кувьоза и няма 100% гаранция, но поне е шанс.

„Никога няма да спра да мисля за този шанс. Напълно съзнавам, че манипулацията може да е абсолютно безрезултатна, но този шанс…, той не ми излиза от ума. Първите две години мислех само в коя част на света да я заведа, за да й върна очите. Стоях пред компютъра часове наред, четях, търсих чудо. Разпитвах други родители със същия проблем, лутах се и плачех почти нонстоп. Мислехме дори да съдим лекарите, но ни казаха в прав текст, че ни трябва становище от лекарска комисия, че това е лекарска грешка, и че никога няма да получим такова становище. Един лекар в София след поредната консултация хвана съпруга ми Красимир за рамото и каза: „Брат, лекарите в Търново… Но сега е ваш ред, вие направете това, което е добро за нея“. Мисля, че това беше повратният момент, след който просто се предадох и пренасочих енергията си към Криси“, разказва през сълзи Петя и признава, че такава новина никога не се приема. Няма значение колко време минава. Въпросът „Защо на мен?“ е като забито трънче в сърцето и от време на време страшно боли.

За да преодолява Криси всички тези ограничения, Петя започнала да разказва света на своята дъщеря. И Криси разпознава цвета на дрехите си, макар никога да не е виждала цветовете. С уроците е по-трудно, защото малко са предметите, за които има учебници на брайл. И освен че са малко, те са стари и на практика са неизползваеми. Затова Петя чете уроците, а Криси помни. Когато уроците са трудни, момичето записва майка си на брайлова машина или на телефона и след това се справя сама. „Изобщо това с книгите на брайл е огромен проблем, защото такива почти няма. А тези, които са преведени на тази азбука, са тухли. „Под игото“ например, преведено на брайл, е 10 тома“, допълва Петя. Криси обаче не ходи на училище неподготвена и без домашни. Пише ги на брайловата си машина, която всеки ден е с нея на училище. Всеки ден на училище е и Петя, която носи тежката машина и във всяко междучасие е до дъщеря си, за да й помага при решаването и на най-простичките въпроси и нужди.

За съжаление, Криси не може да участва в олимпиади, макар да иска да се пробва на олимпиадата по български език. А тя е много добра по този предмет и въпреки всички ограничения е научила чудесно всички правила на граматиката ни. Но самите олимпиади не са пригодени за незрящи деца.

ЗА ГОЛЯМАТА СЦЕНА НА ЕВРОВИЗИЯ МЕЧТАЕ КРИСТИАНА, която пее чудесно на английски, френски, испански, български и японски език. Това е мечтата и на майка й, която признава, че иска да види дъщеря си щастлива, самостоятелна и удовлетворена от това, с което се занимава.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Нели СУКОВА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *