Британско семейство загърби страната си, защото се влюби в Лесичери

Патриша Холфон и Мишел Авин внасят колорит в населението на павликенското село и приемат за свои българските традиции и обичаи

 

НАШИЯТ ДОМ Е ЛЕСИЧЕРИ И ЗА НИЩО НЕ СВЕТА НЕ БИХМЕ СИ ТРЪГНАЛИ ОТТУК. С тези думи Патриша Холфон и Мишел Авин, които са майка и дъщеря и британски граждани, описват избора си да живеят в България. Дошли в павликенското село преди 14 години и просто се влюбили в малкото населено място. Вече имат няколко имота тук и периодично посрещат гости от родината си, за да им показват красотата на региона. Споделят, че чувстват местните като част от семейството, защото те ги приели изключително топло и приятелски. Категорични са, че такива взаимоотношения в родината им са нещо необичайно и затова оценяват всяка добра дума и мил жест, който получават от хората в Лесичери.

Семейството дошло в България, защото имало нужда от промяна. Лошите метеорологични условия във Великобритания, непрекъснатият стрес, трафикът и забързаният живот ги изморили до краен предел и не виждали бъдещето си на Острова. Пръв у нас дошъл съпругът на Патриша, за да огледа и разузнае района. Намерил къща в Лесичери, която преценил, че може да стегне и да стане удобна за живеене.

„Няколко години бяха необходими, за да се реновира имотът и да стане такъв, какъвто си го представяме. Умишлено избрахме по-голяма къща, за да побира всички наши роднини, които идват да ни гостуват. Лесичери е нашият дом, тук е красиво, чисто, въздухът е уникален, природата е магическа, а спокойствието – блажено“, споделя Патриша.

Нейната дъщеря Мишел била заразена от ентусиазма на родителите си по отношение на селото и убедила съпруга си и те да се установят в малкото населено място. Купили къща и тя се преместила. Мъжът й работи във Великобритания, но дели времето си между България и кралството.

Мишел, кметът на Лесичери Димитър Митрев и Патриша (от ляво надясно)

„МАКАР ДА НЕ ГОВОРИМ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, УСПЯХМЕ ДА НАМЕРИМ ПРИЯТЕЛИ И ДА СЕ ПРИСПОСОБИМ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ и обичаи. Закичваме се с мартеници, празнуваме Трифон Зарезан, знаем какво прогонват кукерите… Запознати сме и с вашата традиционна кухня, но макар да ни харесва, не можем да усвоим рецептите“, разказва Мишел.

Тя споделя, че има три момчета, на 30, 29 и 22 години, които живеят във Великобритания, но при всяка възможност идват насам. Заради коронавируса обаче отдавна не са имали шанса да посетят Лесичери и затова няма търпение отново да ги види.

Преди няколко години съпругът на Патриша починал в селото. Така се стигнало до противоречив момент, свързан с погребението. Той бил католик, а семейството настоявало опелото да се извърши в църквата в Лесичери. От митрополията обаче отказали и се наложило да търсят разрешение от седалището на Българската православна църква в София. В крайна сметка получили зелена светлина и тъжният ритуал бил извършен тук.

Патриша и Мишел прекарват всеки ден заедно, като сутрин задължително започват с чаша чай. Следва английска закуска и разходки в околностите. Обожават водопадите в региона и често идват до Велико Търново. Вечер събират приятели около барбекюто в големия двор на къщата на майката.

Гледат английска телевизия и така се информират какво се случва в родината им. Категорични са обаче, че Островът не им липсва и нямат планове да се връщат там.

„Не мисля, че Великобритания тръгна в правилната посока. Не одобряваме брекзит. Поне сме спокойни, че имаме необходимите документи, за да останем да живеем в България, и няма да ни принудят да напуснем“, казва Мишел.

Двете жени допълват, че в Лесичери се чувстват в безопасност от пандемията от Covid-19. Не са се срещали с вируса, нямат ваксина и не желаят да се имунизират.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката

2 thoughts on “Британско семейство загърби страната си, защото се влюби в Лесичери

Вашият отговор на Петко Тошев Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *