Артистични ангажименти в детска градина събрали в живота и на сцената актьора Виктор Терзийски и балетмайсторката Елица Филева

В живота ги събира работата по Коледа. Елица Филева, която е завършила балетно изкуство в Музикалната академия в Пловдив, преподавала балет в няколко детски градини и отделно водела школата си „Балетино”. Актьорът Виктор Терзийски бил в частна формация за детски театър и правел постановка за дядо Коледа. Така се засекли в една детска градина. Запознали се, после излизали няколко пъти. Ухажвали се почти година, докато решат да създадат семейство. 15 години по-късно считат, че хармонията между тях е пълна. Животът им изцяло е подчинен на театъра, балета и преподаването. Общото им дело е артработилница „Дионисий” към НЧ „Напредък 1911” в Шемшево, която включва три трупи – балетно студио „Балетино”, актьорска трупа за младежи „Дионисий” и трупа за възрастни „Дионисий”, която с всяка постановка показва все по-голям професионализъм. Не си и помислят да слагат граници между работа и личен живот. 14-годишната им дъщеря Милица израснала в залите, може би и затова някак неусетно влиза и в двата състава – първо на балет при майката, а после по актьорство при бащата. С артистичната двойка Елица Филева и Виктор Терзийски разговаряме в тяхната репетиционна зала – част от голямото помещение на емблематичната някога сладкарница „Славяни”.

Балетното си студио „Балетино” Елица основала през 2001 г. Родена е във Велико Търново, възпитаник на Хуманитарна гимназия. Още в началото на следването си решила, че трябва да опита да преподава на деца. А голямата сцена? „Понякога човек не смее и да мечтае, малко е страшничко”, споделя тя. Започнала в ДГ „Райна Княгиня” с малка група дечица. Те се случили много талантливи и родителите решили да й ги поверят за допълнителни занимания. Така се започнало със студиото, тръгнали по фестивали и конкурси, а с колежка музикален педагог правели и мюзикъл: нейните деца пеят, на Елица танцуват. Намесил се и Виктор да помага, включили се деца актьори и така на фестивал в Русе спечелили награди. Оттогава „Балетино” често ходи по фестивали, но не на всяка цена, участията се подбират.

Момичетата на ТС „Дионисий”, премиера на „Змейова сватба”, сезон 2019 – 2020 г.

През 2013 г. ангажиментите на Виктор и Елица съвпадат в читалището в Елена. Той бил поканен да режисира пиеса, сценарият на която бил адаптиран от нея. След три години работа и няколко постановки там Елица предложила да направят и във Велико Търново нещо. Така се появила и артработилница „Дионисий” към читалището в Шемшево. Виктор не бил много съгласен, не било дошло още времето, но жена му понатиснала. „Добре че я направихме, защото се запознахме с много хора, с които станахме и добри приятели. С някои просто случихме, те са ядро на трупата и помагат във всичко”, казва Елица. Трупата за възрастни се състои от 10 – 15 души, всеки с различна професия. Когато се наложи, се включват и младежите. Но и при тях се почувствал отлив по-скоро заради пренасищане на пазара, защото всеки предлага всичко и е борба за хляб. Набират нови хора както за балета, така и за двете театрални трупи – младежката и за възрастни. Самодейният им театър обаче печели все повече почитатели, а на постановките им в читалище „Надежда” салонът винаги е пълен до краен предел. С огромен успех минаха „На шпагат”, „Село Авджийско”, „Бацилус булгарикус”, „Пигмалион”. Сега подготвят „Рейс” на Станислав Стратиев с осъвременен текст, а с младежката трупа – „Хитър Петър”. „Тук не правим нещата по щампа. Не обичам един и същи актьор да прави по един начин ролята. По-трудничко е, но пък така тя става по-интересна. В трупата си имаме опорни точки, вярваме си. Хората знаят, че като повиша тон, това не е неуважение”, допълва Виктор. „Може би искахме да покажем, че любителският театър може да гони професионализъм. Стигнахме дотам да ни питат всички ли сме любители актьори, няма ли професионални. Поставяхме през годините заглавия, които никой самодеец не си е и помислял, че е възможно. Но ние си казахме, че трябва да разчупим представата за любителския театър”, вмъква се отново в разговора Елица, която също играе в пиесите. Все пак подбират репертоара си според средствата и декора, с които разполагат.

Работата с деца и младежи наистина им доставя удоволствие, но изпаднали в потрес, когато трябвало да подготвят преди 5-6 години кандидат-студенти за т нар. танцов театър. Че това е една напълно измислена според тях специалност, проумели по-късно, когато разпитали както влезлите, така и скъсаните. Самите преподаватели не били наясно какво искат от младия човек, когото ще вземат – дали да играе, да пее или да танцува. В ужас ги хвърлят и другите нови специалности, които се нароили, като „Актьорско майсторство за мюзикъл”. „Там преподава Орлин Горанов, който си е голям певец, но пък откога стана и артист… Имаме тази смелост да говорим, защото, като виждаме тези недъзи, решаваме, че ще учим децата както трябва. Щом си плащат, трябва да разберат какво е театралното изкуство в неговата цялост. Както Виктор е учил във ВИТИЗ”, коментира Елица. Обучавали са и деца, игнорирани от други школи. Едното вече учи в Англия кинорежисура, а другото – актьорско майсторство в Нов български университет. Затова Виктор Терзийски се е врекъл да помага на талантливи млади актьори. И в момента има деца от други школи, които тепърва ще наваксват, засега „ходят като криви мотовилки”. Не знаят как да се държат, но те не са виновни. Като поработим доста време, някои влизат в ролята с първото представление, обяснява Виктор.

По-известен от двойката безспорно е обичаният от великотърновската публика актьор Виктор Терзийски.

Роден е на 5 февруари 1961 г. в Бобов дол. Завършил ВИТИЗ през 1985 г., после три години работил по разпределение в Габровския театър. През 1987 г. се снимал и в киното във филма „Съседката” на Адела Пеева с Велко Кънев, Георги Русев и Златина Тодева. Играл побойник, който пребива Велко Кънев. Там се и сприятелил с него. А Георги Русев го искал за Пернишкия театър. И за зет го харесал. „Киното ме грабна, ама да работиш с такива хора. Велко Кънев никога не се е смятал за голям. Возил съм го в моята кола, беше изключително скромен човек. И ми вика веднъж: „Виктор, ако знаеш какъв брат имам – пожарникар, майор, ама голям артист, аз съм гола вода пред него. Ама глей сега, мама му стара, той пожарникар, а аз артист”. Толкова откровен човек беше. Хубаво е да работиш с такива сърцати хора. Работил съм и с Васил Михайлов в постановка. Пич, та дрънка! Тези, по-възрастните, на които попадах, са много значими за мен, те обичаха младите актьори и много им помагаха. И си говорехме като равни”, разказва Виктор Терзийски. Обещали му много участия, дори го увещавали да се засели в някой град по-близо до София, да не плащат големи командировки за път. Но дошли промените, продали киноцентър „Бояна” и филмовата му кариера приключила, преди да е започнала. След Габрово дошъл в МДТ „Константин Кисимов” и вече 35 години живее във Велико Търново. „Театърът е жестоко място – там или можеш, или не можеш. Аз съм си театрален актьор, обичам театъра и точно Великотърновския, защото е хем музикален, хем драматичен. Не съжалявам, че съм тук. За мен животът е слово, което е много важна вибрация, то и в Библията го пише. Но словото може да бъде изразено и чрез пеене. На мен този вариант, нещата да са смесени, ми харесва и мисля, че това е бъдещето. Театърът е жива картина с много измерения, от които най-важно е словото”, споделя актьорът, който пее и в оперетата. Отделно умело свири и на кавал.

Момичетата на ТС „Дионисий”, премиера на „Змейова сватба”, сезон 2019 – 2020 г.

И в семейството му словото и музиката вървели заедно. Баща му бил миньор, майка му – готвачка, но били артистични и хумористични, активни самодейци. Пеели и танцували. Явно от тях Виктор прихванал маята, макар че никой от родителите му не очаквал той да стане актьор. Пък и партийният секретар на Бобов дол го потупвал по рамото и му казвал, че от него висшист няма да стане, да се готви за миньор. Причината – дядо му Борис Терзийски бил политически затворник, по някакво чудо отървал Белене. Това Виктор научил доста по-късно, защото било голямата семейна тайна, но баща му все го предупреждавал, че са белязани. Преди да влезе във ВИТИЗ, Виктор 2 години кандидатствал и все бил в резерва. На третата успял, дори завършил с отличие, със Сарафовска награда. Бил в класа на акад. Анастас Михайлов и негов любимец. В края на първи курс му предлагат да учи в Москва циркова режисура, но баща му, като ревнив македонец, който разчитал сина му да продължи рода, се притеснил, че може да му доведе някоя рускиня с фриволно поведение за снаха, и го разубедил. Преди завършване отправили към Виктор предложение да остане като преподавател във ВИТИЗ, но той искал да снима, да дивее и отказал. Но пък явно съдбата се е намесила, щом след години освен с ролите в театъра се занимава точно с това – преподава на деца и възрастни актьорско майсторство и режисира в създадения от него и съпругата му театър. Определя себе си от типа актьори, които изследват ролята – най-трудния, защото изисква актьорът да е синтетичен. Изиграл е над 20 роли – и драматични, и музикални. Мечтае да попадне на такава, която първо да възпитава хората, а после да ги забавлява. Да въздейства на психиката на по-голямата част от публиката, която го гледа, и от егоисти да ги превръща в по-възвишени хора.

От дистанцията на времето донякъде съжалява, че не отишъл да учи режисура, защото след години на професионалната сцена кръгът като че ли се е затворил. Играе едно и също не защото е рутиниран, а защото Великотърновският театър толкова може. Робува се на щампи, което го отвращава. Режисьорите според него трябва да се сменят, за да има различни почерци. И в никакъв случай да не се прави постановка набързо, за месец, както често се случва. Затова донякъде любителският театър и артработилницата са поле за действие на Виктор и Елица, където могат да използват потенциала си. С годините актьорът е помъдрял и вече не е толкова брутално прям към колегите си в МДТ „Константин Кисимов”. Намерил е друг, по-мек подход. С което атмосферата в театъра не се е променила, нито проблемите са решени, но поне за него нещата стоят по-добре. И му е кеф да се занимава с това, което прави.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *