Икономистът и преподавател в Стопанския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Иван Бянов: „Животът ще продължи да поскъпва, евентуален нов локдаун би усмирил цените“

Тоталното поскъпване на стоки и услуги, на което сме свидетели, пряко влияе на качеството ни на живот, особено на фона на ниските доходи на по-голямата част от населението в страната. Най-много това се усеща при храните, защото българските домакинства отделят за тях между 20 и 30%, което почти няма аналог в Европа. За някои от най-фрапиращите поскъпвания на стоки и услуги си има конкретни причини. Високите цени на електроенергията за бизнеса и на горивата по право влияят на всичко. За олиото, което повиши цената си от май т. г. с 43%, „виновна“ е лошата реколта от миналата година, освен това е борсова стока, а търсенето е голямо на световните пазари. Драстично високи, и то в разгара на сезона, са пиперът (14%) и краставиците (55%), което пък според Владимир Иванов – председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, се дължи на лошия климат тази година и производителите компенсират с цени. Тазгодишната реколта на пшеница е много добра както в България, така и в Европа, има свръхпредлагане, но въпреки това тя държи цени от порядъка на 420 – 450 лв. за тон при 390 лв. миналата година. Да, пшеница има, но торовете са се покачили двойно. Хлебопроизводителите също се канят да вдигат цената на хляба, някъде и го сториха, защото освен повишаването на енергията и горивата там се е вдигнала и цената на труда, която също влиза в калкулацията. Икономисти обаче подозират и намеса на браншови интереси. Списъкът може да продължи, но големият въпрос „Защо се случва всичко това?“ продължава да виси. Затова и потърсихме за анализ икономиста и преподавател във ВТУ доц. Иван Бянов.

Според него голямото поскъпване започна от миналогодишния локдаун, когато потреблението и производството се свиха, както и цялата световна икономика. „След разхлабване на мерките започна едно печатане на пари, което започна от Федералния резерв на САЩ, последван от Европейската централна банка и Китай. Те станаха основните двигатели на отпускане на лесните и сравнително нисколихвени кредити за стимулиране на икономическата дейност. Това беше добре. Но производството не можеше толкова бързо да бъде задвижено буквално от нулата и тогава стигнахме до недостиг на определени стоки и услуги. До търсене, което изпреварва предлагането. А се знае, че когато суровините са дефицитни, обикновено цените отиват нагоре“, обяснява ученият.

По-интересно е какво ще се случва оттук нататък. Тъй като страната ни е малка отворена икономика и не можем да влияем на световните тенденции, много зависим от това какво ще решат Федералният резерв и Европейската централна банка, т.е. доколко ще продължат тези количествени ограничения – нисколихвените кредити. „Когато се говори постоянно за подпомагане на бизнеса с нисколихвени кредити, това не е лошо, но трябва да се внимава къде е мярката. Защото, ако има много пари, срещу които няма съответното количество стоки и услуги, това е допълнителен стимул за инфлацията“. Според Иван Бянов улесненията за бизнеса все ще спрат в един момент и лихвите ще почнат да се повишават постепенно. Говоренето постоянно, че има инфлация и сега е моментът да се купува и инвестира кой с колкото пари разполага, е психологически момент, изтъква той – т.нар. инфлация на очакването, когато потребителите очакват цените да се повишат и това довежда до побутването на цените нагоре. „От друга страна, самите производители, очаквайки също цената да се повиши, могат, хипотетично, да спрат или да забавят реализацията на своята стока в момента, за да може примерно след пет дена да я пуснат на по-висока цена. Това реално се случва в момента с доста стоки, особено при строителните материали. Ако самите икономически субекти не разберат, че от всеки от тях зависи реално инфлацията, не ни очаква нищо добро. Само при спиране на помощите за бизнеса, което няма да стане отведнъж, можем да очакваме евентуално и постепенно охлаждане на цените“, прогнозира Иван Бянов.

Голяма част от самите производители много добре осъзнават, че не могат да си позволят безкрайно вдигане на цените. Те не са глупави хора, продължава анализа си икономистът. Но няма как да държат ниски равнища на цените, при положение че на тях разходите им се увеличават постоянно. Не се знае и дали КЕВР няма да ни сурвака с ново повишение на газа. Това е, защото зависим от вноса на енергоресурси, което се отразява на цената на енергията и оттам по веригата се мултиплицира. А всички ние плащаме крайната цена.

„Това, което реално можем да очакваме, е продължаващото повишаване на цените. Ако се случи поредният локдаун, това би охладило цените в някаква степен. Но това едва ли ще се случи. Когато има дефицит на суровини и материали, цената логично тръгва нагоре. От друга страна пък, хората си казват – дайте да купим, за да избегнем по-нататъшно повишаване. Но то няма да се избегне. Всичко това не може да продължава безкрайно. Ще има ново равновесие на пазара, но на по-висока цена“, категоричен е доц. Бянов.

КЪДЕ Е ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЛОГИКА НА ТОТАЛНОТО ПОСКЪПВАНЕ И СПЕКУЛАЦИЯТА С ЦЕНИТЕ

Според него голяма част от стоките имат своите заместители и ако няма картелни споразумения, би следвало конкуренцията като пазарен механизъм да държи самите производители и търговци да не прекаляват с вдигането на цените. Което не се случва в момента, защото има недостиг на технологии, макар че за това не се говори и не се усеща. „Оказва се, че невинаги пазарът решава. По-скоро при нас говорим за смесена икономика – имаш свободата да бъдеш предприемач, да произвеждаш това, което пазарът търси, но цената е тази, която определя правилата, а те трябва да еднакви за всички“, казва Иван Бянов. Той признава, че безспорно има такива производители, които се възползват от ситуацията. „На някои не им е наложително да повишават цените, но тъй като те масово вървят нагоре, защо да не възползват от това“, коментира Иван Бянов. Но в икономиката има така нареченото лагване, т.е. забавяне. И да се е случило повишаването на цените преди два месеца, то няма да стигне веднага до потребителите. Трябва малко време. Обяснението е, че съответният производител е имал запаси от суровини, използвал ги е до тяхното изчерпване и цената му е била сравнително устойчива. В следващия момент, когато трябва да купува запасите, вижда, че цената е друга и прави нова калкулация.

„Основният проблем е, че доходите ни са ниски. Те идват от ниската производителност на труда. Така е, но производителността не зависи само от човешкия фактор, а и от капитала – вложенията в нови машини и оборудване, в ноу-хау, иновациите. Навсякъде стремежът е да се повиши печалбата с минимизиране на разходите.

Ана РАЙКОВСКА