Лесичери – селото с изцяло асфалтирани улици и основен поминък отглеждане на декоративни храсти

В малкото населено място няма престъпност и от десетки години никой не се е жалвал, че му е откраднато нещо

 

ОКОЛО 400 ДУШИ ЖИВЕЯТ ПОСТОЯННО В ЛЕСИЧЕРИ, А БОРБАТА ДА СЕ СДОБИЕШ С ИМОТ В СЕЛОТО, ОТ НЯКОЛКО ГОДИНИ НАСАМ СТАВА ВСЕ ПО-ОЖЕСТОЧЕНА. Пандемията още повече засилила интереса към купуване на къщи в малкото населено място, където във въздуха циркулира блажено спокойствие. Разположението на Лесичери в близост до Павликени и Велико Търново е сред многото причини десетки хора да искат да се заселят в него. По думите на кмета Димитър Митрев, който кара вече осми мандат там, все още в селото може да се намери приветлив имот за около 15 000 – 20 000 лв. Разбира се, след това трябва да се вложат още средства за реновиране и стягане на постройката.

Гордост за селото е фактът, че в него няма престъпност. Кметът казва, че не си спомня кога последно някой се е жалвал, че са му откраднали нещо. Според него причината да липсват незаконни деяния е отсъствието на малцинствени групи и съвестността на живущите в Лесичери. В малкото населено място има препитание за всеки.

„Тук функционира предприятие за колбаси и месо, има земеделска кооперация, асфалтова база. Хората изкарват добри пари и основно са заети в земеделието, отглеждат се традиционните култури, но от известно време основен поминък стана растениевъдството и по-конкретно производството на декоративни храсти за озеленяване. Имаме три големи разсадника, ширещи се на по около 100 дка, и около 30 по-малки. Нашите разсадници диктуват цените в страната, защото качеството на продукцията им е много добро. Ангажират работници целогодишно и има голяма конкуренция“, твърди Митрев.

РАЗКАЗВА, ЧЕ В СЕЛОТО ЖИВЕЯТ И ЧУЖДЕНЦИ – АНГЛИЧАНИ, ШОТЛАНДЦИ И НЯКОЛКО СЕМЕЙСТВА РУСКИ ЕВРЕИ. Около 20 души пък работят зад граница и периодично се връщат в Лесичери, инвестирайки спечеленото в ремонт на къщите си.

„Имаме 20 деца, които ходят на училище с автобус до Павликени. Закрихме нашето училище преди време, защото обучението се водеше в слети паралелки. Такава е съдбата на повечето школа в малки населени места. Сега търсим купувач на сградата, защото започва да се руши“, подчерта кметът.

Според него удачно би било зданието да се използва за винарна, защото има дълбоки каменни мазета, както и голям прилежащ терен, перфектен за паркинг. Твърди, че в селото са готови да се разделят със сградата на цена, идентична с данъчната оценка на имота.

В Лесичери няма банкомат, защото никой не се наема да го охранява, а изплащането на пенсиите става в пощенския клон. Служителката там работи на 5-часов работен ден.

Селото е обезпечено по отношение на здравни грижи. Има постоянно присъствие на лекар или медицински фелдшер с медицинска сестра. На разположение на местните е и зъболекар, който идва в определени дни. Сградата, в която работят здравните специалисти, е нова и приятна за практикуване, а наемите са символични.

Общественият живот в малкото населено място кипи в заведение с голяма лятна градина в центъра на селото, която привлича хората дори от околните села. Там хората обсъждат горещите теми на деня.

 

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ В ЛЕСИЧЕРИ ВЪЗНИКНАЛ ПРЕДИ 2 ГОДИНИ

 

„НАМАЛЯ ДЕБИТЪТ НА ВОДОИЗТОЧНИКА, КОЙТО ИЗПОЛЗВАМЕ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА. По мое време правихме ново водохващане и аз си мислех, че сме решили въпроса поне за 50 години напред, но не. Допълнително водопроводната мрежа е остаряла, имаме течове, но когато имаше достатъчно вода във водоизточника, помпите изтласкваха 24 часа и загубите не се усещаха. Сега помпите работят само 14 часа и водата не стига, затова през летните месеци сме на режим, но не всеки ден“, коментира Митрев.

По думите му очакват допълнително водоснабдяване от община Павликени. Уточнява, че източно от селото има източник на животворна течност, който снабдява съседното – Дъскот, и е достатъчен, за да обезпечи и Лесичери. Водоизточник има западно от селото, който ползвали преди 30 години.

„Не можем да разчитаме на евросредства, защото населението ни е малко и няма как да бъдем класирани. Чакаме помощ от новосформирания Държавен ВиК холдинг. Вероятно още една-две години ще трябва да потърпим“, прогнозира кметът.

ЗА РАЗЛИКА ОТ ПОЧТИ ВСИЧКИ ДРУГИ СЕЛА, В ЛЕСИЧЕРИ НЯМА ПРОБЛЕМ С ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА. Всички улици са асфалтирани още преди 30 години, а сега кметството се стреми да ремонтира поне по една улица в годината.

„Имаме организирано сметоизвозване, но се борим с незаконни сметища, които периодично почистваме. Смятам, че се образуват, защото няма официални законорегламентирани депа за строителни отпадъци, растителни отпадъци и оборски тор поради сложния ред за регистрация. Така, ако един човек иска да изхвърли 1 кубик камъни – няма къде, а трябва да си поръча фирма и да си плати за услугата. Хората не са свикнали да плащат за такива неща“, категоричен е Митрев. И поне 4 – 5 пъти в годината се налага да почистват такива сметища.

Кметът има идея да въведе точно определен ден за почистване на Лесичери, в което да се ангажират живущите в селото. Например последната събота от месеца. Пандемията обаче отложила инициатива, но вероятно масовите уборки ще получат зелена светлина през 2022 г.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката