Студентка отличничка от Горна Оряховица сбъдна мечтата си да работи в операционна зала

Теодора Миланова е първенец на випуска си в медицинския филиал във Велико Търново

 

ОТЛИЧНИЧКАТА НА ТАЗГОДИШНИЯ ЧЕТВЪРТИ КУРС В СПЕЦИАЛНОСТ „МЕДИЦИНСКА СЕСТРА“ ВЪВ ФИЛИАЛА на Варненския медицински университет във Велико Търново Теодора Миланова е живо доказателство, че когато човек има желание, може успешно да балансира между много ангажименти и отговорности. 35-годишната жена е майка на две деца, съпруга, студентка и работи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Споделя, че да учи за медицинска сестра, била нейна мечта от малка и благодарение на подразделението на вуза в старата столица, е напът да вземе заветната диплома. Тя обаче вече знае какво е да работиш в реална болнична обстановка, защото има общо над 2 години трудов стаж в сферата на здравеопазването.

Теодора е родом от Горна Оряховица. Тя е мъжка майка – синовете й са на 16 и на 6 години. Започнала да учи за медицинска сестра доста по-късно вместо, както обичайно правят повечето хора, веднага след завършване на училище. Изборът обаче бил напълно осъзнат и провокиран от детската й мечта. Семейството я подкрепило, а най-щастлива от начинанието била нейната свекърва – известната фармацевтка Катя Иванова, която е най-дългогодишният представител на професията у нас, носител на множество награди в бранша и на годишния приз на Община Горна Оряховица за принос в здравеопазването през 2015 г.

„Филиалът е близо до родния ми град и не се налага да отсъствам с дни от дома си. Не съм имала колебания за дисциплината, защото медицинска сестра е по-всеобхватна специалност в сравнение с акушерка и дава досег до повече пациенти и отделения“, споделя Теодора.

СТУДЕНТКАТА ТВЪРДИ, ЧЕ ДЪЛЖИ ЛИДЕРСКОТО МЯСТО ПО УСПЕХ ВЪВ ВИПУСКА СИ НА СТОТИЦИ БЕЗСЪННИ НОЩИ, през които залягала над учебниците, огромно желание и помощ от съпруга си и от роднини, които я подкрепяли в следването. Разкрива, че през изминалите години успехът й е отличен 5,50 и винаги е била първа сред колегите си.

Работила е две години в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Горна Оряховица в неврологично отделение, където взимала активно участие в лечението на болните. Правела манипулации, изпълнявала предписания на лекари и назначени терапии. Казва, че е благодарна на управителя на клиниката д-р Иван Иванов, че й е гласувал доверие, и чувства, че практиката там й е дала стабилна основа за развитие.

И все пак отчита, че има голяма разлика между написаното в учебниците и реалната работа в болнична среда.

ОТ 3 МЕСЕЦА Е ЧАСТ ОТ ЕКИПА НА МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ И РАБОТИ В ОПЕРАЦИОННИТЕ ЗАЛИ ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА Д-Р СИБИЛА МАРИНОВА. Казва, че адреналинът там е изключително голям, защото позицията, за която я обучават, е ключова и една операция няма как да започне без анестезиологични сестри. Споделя, че нито един прекаран ден в търновската болница не си прилича с предходния, защото се сблъсква с различни и интригуващи случаи.

Когато се прибере вкъщи пък, често се налага да откликва на апела на роднини, познати, съседи и приятели, които имат нужда от нейната помощ. Не се срамува обаче да откаже понякога, защото все още няма диплома и не се изхвърля във възможностите си. Знае, че като медицинско лице, винаги ще има какво да учи и накъде да надгражда.

„Изказвам благодарност на директора на филиала доц. Диана Димитрова и на курсовия ръководител гл. асистент Янка Маркова, които винаги са подхождали с разбиране и съпричастност към мен и колегите, към нашите проблеми, терзания и ни подкрепят. Благодарение на тях и на останалите преподаватели, от подразделението на вуза излизат способни и добре обучени кадри, които са готови веднага се влязат в системата“, подчерта Теодора.

35-годишната жена подчерта, че никога не е мислила за работа в чужбина. Смята, че младите трябва да останат в България, за да направят промяната към добро. Това е и апелът й към първокурсниците, които в понеделник прекрачиха за първи път прага на филиала.

„Съветвам тези, които идват след мен, да бъдат всеотдайни, любознателни, да носят духа на знанието, да не се колебаят и притесняват, защото всеки ден ще срещат предизвикателства“, допълва отличничката.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *