Архиерейска резиденция от XIII век на Трапезица ще допълва историческия пейзаж на старата столица

Завърши цялостното разкриване на обекта, сред многобройните находки са дебелостенни разлати съдове и над 150 монети от времето на Иван Александър и Иван Шишман

 

Завърши цялостното разкриване на голямата архиерейска резиденция от 40-те години на XIII век в югоизточната част на крепостта Трапезица във Велико Търново. Това съобщи археологът доц. Мирко Робов.

„Резиденцията е развита планово около един от най-представителните храмове в средновековната крепост – църква N 4. Самата тя пък е кръстокуполна, с притвор и внушителни размери. Комплексът е установен през предходния сезон, а при последните разкопки бе напълно разкрит и изяснен. Крилата са две, като в северното е трапезарията, а вероятно над нея и жилището на обитателя на комплекса“, сподели доц. Робов.

По думите на проучвателя западното крило е с по-различна функция. Във верижното подреждане на градежите в него е установена четвъртита постройка, а три други са организирани с открита фасада към двора. Вторият етаж е носен от колонада върху общ стилобатен зид. Подовете са покрити с квадратни тухли, подредени по осите на помещението. С тухлена настилка е настлана и трапезарията с голямо отоплително съоръжение в средата. Дворното пространство от север и запад на църква N 4 е било покрито с каменни плочи. През настоящия сезон археолозите са установили открити галерии към църква N 4 от юг и от запад.

„Правоъгълните тухли от настилката са подредени върху хоросанова основа зигзагообразно. При южната галерия бе установен вход през пешеходна пътека върху изсечената скала, който отвежда към южния вход на църквата. Комплексът е долепен непосредствено до големия светски ансамбъл при църква N 3 през 40-те години на XIII век. Това е видно и от откритите две монети в хоросановите фуги в църква N 4, попаднали в хоросана при изграждането й. Монети от това време са намерени под плочниковата настилка северно от църквата. Комплексът е просъществувал до края на XIV век. Мястото е частично обитавано с други функции за кратко време в началото на XV век“, казва още доц. Робов.

Сред многобройните находки правят впечатление дебелостенни разлати съдове – плата, с които е поднасяна храната. В предходни сезони е открита уникална находка – костен завършек на архиерейски жезъл. Сред последните артефакти има острие от харпун за риболов на едри екземпляри. Според изследователя има находки, които сочат, че в менюто на обитателите на комплекса е имало див шаран, като екземплярите са били над 3 кг. При разкопките са открити и над 150 монети, предимно сребърни, от времето на царете Иван Александър и Иван Шишман.

„Комплексът може да бъде предоставен за цялостно проектиране и консервация и да бъде включен в посетителски маршрут. Ще бъде и важно допълнение към историческия пейзаж, тъй като е видим от съвременния град и от крепостта Царевец, която е най-посещаваният археологически обект в България“, казва още доц. Мирко Робов.

Веселина АНГЕЛОВА

Снимки личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *