Професионален музикант от Горна Оряховица си изкарва хляба, като свири по празници и майстори народни инструменти

За 54-годишния Цвятко Дамянов от Горна Оряховица славните години на професионален музикант като че ли са безвъзвратно в миналото. Безработен е и от доста време припечелва, като свири на гайда от празник на празник. Тази година за първи път дошъл във Велико Търново през март, на празника на града, второто му идване е в Деня на Независимостта. Изкарва различно, за два часа се е случвало да събере и 300 лева, но много рядко. Майсторската му свирня веднага издава добра школовка, а на главната улица в старата столица хората се спираха да послушат кръшната гайдарска мелодия и да пуснат някой лев в чинийката пред него. Че не е просто случаен уличен музикант, се разбра, докато трудно и с нежелание разказваше за себе си. От втори клас до казармата свирил в детския ансамбъл „Гусларче“ – Горна Оряховица, и доста държави е обиколил. Първото му излизане е в Съветския съюз. През 1981 г., когато е на 14 години, на фестивала в Битгош, Полша, печели с оркестъра първа награда – „Златната струна“. „Сега „Гусларче“ го няма. Само табелата стои. Откакто Петър Ризов почина, всичко се срина. Той беше голям човек и движеше всичко“, спомня си с тъга Цвятко Дамянов.

А да свири на гайда, го научил Петьо Лазаров от „Сидер войвода“. Липсвал един гайдар и по неволя трябвало да се захване с инструмента. Толкова му харесало, че меракът се прехвърлил и в майсторенето на гайди, както и на кавали, които прави вече 25 години. Работи вкъщи, като внимателно подбира материалите. Казва, че най-добрите гайди и кавали се правят от чимшир, защото е плътен. Другият вариант е дрян. Намира се и кожа за меховете, само поръчки да има, допълва той. Професионалният му път минал и през великотърновския ансамбъл „Искра“. Докато го съкратят. Но още в началото си поръчал гайдуница от софийския майстор Петко Стефанов. Много пъти ходил при него, докато накрая се престрашил и поискал да му покаже занаята. През 2003 г. попаднал на друг, Стоян Димов от Шумен, с когото се запознали на гайдарски фестивал в Нови пазар. „Дойде при мене, пита ме откъде съм, поиска да ми види гайдата и рече: „По-добре по мой тертип да работиш, да не разваляш работата с материала“, спомня си Цвятко Дамянов. Оттогава той следва неговия майсторлък. Стоян Димов починал същата година, но завещал на горнооряховчанина инструментите си.

Пазарът на гайди е слаб, споделя музикантът. През 2021 г. е продал само една гайда – на българин в Германия. За разлика от предишни години, когато и по 10 гайди е спазарявал. И цените са коренно различни. Докато през 2003 г. една гайда вървяла по 300 лева при минимална заплата 120 лв., сега не може и да доближи 650 лв. Не се отказва, защото му е кеф. Не му се мисли каква пенсия ще взема някой ден, защото стажът така и не му стига. Разностранният музикален талант на Цвятко Дамянов се проявява и в друга област. След гайдата втората му любов са барабаните. В шести клас започнал да свири в школата в Младежкия дом в Горна Оряховица, но преди това вкъщи трупал пред себе си купчини с тетрадки, нареждал буркани от кисело мляко и барабанял по тях. Почнал да свири по ресторанти още в 9-и клас на електротехникума в родния си град. Всъщност избира училището точно заради естрадния състав там. Още се чуди как са му плащали заплата, защото нямал навършени години за паспорт. След като се уволнил от казармата през 1987 г., горнооряховчанинът обиколил с различни състави ресторанти и хотели – „Славяни“, „Янтра“, Интерхотела. Само в „Етър“ не е свирил. Казва, че с барабаните по кръчмите са най-хубавите му години като музикант.

Промяната през 1989 г. обаче сложила край на естрадната му кариера във Велико Търново. Година по-късно бил на турне в Югославия, по-точно в Хърватска и Босна и Херцеговина. Това е и последното му излизане в чужбина. Имал възможност да работи извън граница като музикант преди много години, но така и не се решил. Сега вече е късно.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *