Писателят Георги Бърдаров във Велико Търново: „Човекът никога няма да се промени, и доброто, и злото са заложени в нас“

Емоционално и силно въздействащо, с използване на мултимедия, един от най-четените български писатели Георги Бърдаров представи в сряда вечерта последната си книга „Absolvo te“. Романът е носител на Европейската награда за литература за 2021 г. – награда, която ще му бъде връчена лично в Брюксел на 9 ноември. Че има много почитатели във Велико Търново, се потвърди от почти пълния салон в читалище „Надежда“, а те се насладиха на омайното му слово.

Освен писател, Георги Бърдаров е географ, университетски преподавател и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“ в СУ „Св. Климент Охридски“, с множество научни трудове и публикации. Вълнува се от демографските проблеми и етнорелигиозните конфликти, които стават основни теми и в творбите му. Сценарист е на няколко телевизионни предавания, сред тях е „Стани богат“. Победител е в първото риалити шоу „Ръкописът“ с първия си роман „Аз още броя дните“, автор е на „27 велики футболни истории“, а неговият разказ „За петата ракия или колко е хубав животът“ е най-четеният в интернет.

„Absolvo te“ е роман за прошката, която си дават тримата главни герои – палестинец, евреин и нацистки офицер. Действието се развива паралелно в два исторически периода. Единият от тях обхваща Холокоста, а другият – конфликта между Израел и палестинците през 70-те и 80-те години на 20 век.

„Те са живели в жестоки и страшни времена. Времена, които поставят на изпитание всичко човешко и нечовешко в нас. В които да убиеш, е било по-лесно и естествено, отколкото да изпиеш чаша бира или шнапс. Беше леден ноемврийски ден. На 17 ноември 2018 г. минах с приятели през арката на концентрационния лагер „Аушвиц Биркенау“. Исках поне за миг да бъда на мястото на първия ми главен герой Макс Шевченко – латвийски евреин, израснал в Чехословакия. Изключително надарен млад човек, владеещ пет езика, свири на пиано, играе на шах, най-голямата надежда на европейския баскетбол. И докато влакът го носи през разрушена нощна Европа към „Аушвиц“, Макс си мисли „И за какво са ми всички тези знания и таланти, след като ще бъда превърнат в поредния номер в нацистката машина на смъртта“. Но докато минава през арката, Макс изпитва такава неистова жажда за живот, че в ушите му звучат не погребални камбани, а божествената музика на Моцарт. 23 януари 1945 г. Червената армия вече е при Краков. Нацистите панически унищожават следите от концлагерите. На тази дата Макс Шевченко отново минава през тази арка, само че от другата посока. Той напуска завинаги „Аушвиц“, но „Аушвиц“ никога не напуска Макс Шевченко“, с тези разтърсващи думи представи героя си Георги Бърдаров пред смълчаната аудитория. И после ни пренесе на друго място, също описано в романа му, в израело-палестинските земи, арена на ожесточени боеве и разрушения през миналия век, но където безумието продължава да се случва.

„Арабо-израелският конфликт за мене е еманация на човешката глупост и на крайната манипулация. Той е хронология на едно убийство – на човека, на идеята за бог, на убийство на самия бог. Разрушения, смърт, страдания – такова е ежедневието повече от 70 години в тази толкова свещена земя между два народа, които знаят, че призхождат от един и същи баща, които генетично са братя. Имат общи митове, общи притчи и легенди. Задавам си въпроса – къде е разликата. Разлика няма, има едно огромно общо страдание. В основата на този конфликт освен манипулацията стоят и огромните дози страх. И в евреите, и в арабите. Какво още има по тази земя? Една 724-километрова стена, която е като рана по тялото на Бог и разделя двама братя.

На 17 ноември 2018 г., в късния следобяд, се оказа, че в целия огромен комплекс на „Аушвиц Биркенау“ сме останали само двама човека – аз и моят приятел. Разходихме се, послушахме вятъра, погледахме тревите, слънцето и накрая стигнахме рампата. Точно тук, където Йозеф Менгеле е определял съдбата на стотици хиляди души. Замълчахме и тогава почувствах нещо изключително странно. Как цялото его се свлича от мен. Почувствах някакво невероятно смирение и умиротворение, как сякаш съм чисто гол на това съкровено място, напоено с толкова зловеща история. Ясно си дадох сметка, че с всичко, което правя – книгите, лекциите, презентациите, няма да променя нищо в света, няма да разреша нито един конфликт. Но аз това мога да правя. И ще го правя до последния си дъх. Защото много силно вярвам в това, за което работя, пиша и говоря. Приемам го като малко камъче в спокойно езеро, което образува концентрични кръгове. Те стават все по-големи и стигат до все повече хора“, сподели писателят. И още: „Absolvo te“ в превод от латински означава „Всеопрощение на всички грехове“. Абсолютно убеден съм, без изключение, че всеки един от нас си мисли, че е извършил непростим грях. И всеки чака да чуе думите Absolvo te“.

Въпреки това, което е описано в романа, Георги Бърдаров е убеден, че ние живеем в най-свободното време от цялата човешка история. Човек никога няма да се промени, той е такъв, какъвто е, още от времето на хомо сапиенса, а в нас са заложени цялото добро и зло.

Ана Райковска

Сн. авторката