За трите опорни точки, на които се крепи обаянието на Гец

Великият актьор не пропускал да си идва в родното Разпоповци

Преди 95 години на 4 октомври в еленското село Разпоповци е роден големият български актьор Георги Георгиев – Гец, оставил светли спомени и един огромен свят от герои, с които той насели живота на поколения българи. В творческата му биография са записани около 70 роли в театъра, над 60 в киното и 50 в телевизионния театър, за много от които има награди и отличия. „Да си опитен, да си майстор в работата си, ще рече онова, което правиш, професионално да не те затруднява. И до голяма степен да знаеш предварително какъв ще бъде резултатът. Но винаги да има творческа мъка, усилие. И стремеж онова, което правиш днес, да е по-добро от вчерашното“, е посланието на актьора за всеки успех.

Отиде си от този свят твърде рано, месец преди да навърши 70 години, в най-творческата възраст, насилствено откъснат от любимата сцена на Народния театър. През 2003 година Университетско издателство „Свети Климент Охридски“ с подкрепата на Национален център за театър в специално издание събират спомени на най-близките хора на Гец, на верни колеги и другари в киното и театъра, приятели. „Книга за Гец“ е малък словесен паметник на един рядко талантлив българин, който направи изкуството своя съдба и остави дълбока и трайна следа.

„От актьорите в нашето кино няма друг равен на него по стабилно присъствие на екрана. Не говоря за дарбата му да се превъплъщава в различни образи – добрият професионалист след време успява да научи някои правила, някои „хватки“ на занаята и да ни залъже с майсторлък. Никой обаче не може да ни създаде лъжливо чувство за стабилност. Или я имаш, или я нямаш. От нейния корен израства доверието на зрителя. А подир доверието иде любовта. Ние се чувствахме сигурни с Гец, ние му вярвахме; неговото изкуство ни пленяваше и омагьосваше – неслучайно илюзионистите, маговете изискват от публиката да им вярва и само тогава сеансите им имат успех“, споделя в „Книга за Гец“ писателят Георги Мишев.

Не само талантлив и стабилен, но и умен! Три опорни точки, върху които се крепеше обаянието на този истински народен артист.

Впрочем не бе за чудене: по законите на статистиката стабилността е възможна най-малко при три опорни точки…

Магия си оставаше как Гец постигаше убедителността на образите, които пресъздаваше. Божа дарба – ще кажат неговите съселяни от Еленско и ще търсят оня ген, дошъл през поколенията от разпоповски родове, известни още през Възраждането със своята духовност и артистични прояви (от неговия Хълбювски джинс съзираме и името на един Емилиян Станев).

Приживе актьорът не пропуска случай да си дойде в Разпоповци, където се чувства най-добре, да разговаря със свои съселяни, които черпи сърдечно в селската кръчма. Той бе силно привързан към родния си край. В едно писмо от чужбина пише до читалището в селото: „Ако един ден мога да стана такъв магьосник на сцената, каквито в детството ми бяха за мене разпоповските актьори, ще бъда най-щастливият човек!“. А в едно интервю малко преди смъртта му изповядва: „Един от най-щастливите мигове в живота ми е когато, вече студент в Театралното училище, за пръв път си идвах във ваканция на село. Беше в края на декември. Автобусът от Горна Оряховица закъсня. Слязох на долния площад в Елена, грабнах вехтото си куфарче и буквално хукнах към Разпоповци. Месечината свети и аз припряно бързам през Кръста към Калната долина. И не съм на себе си. На юг Балканът се очертава с Чумерна, Острец и Симаново. Не вървя, а вече тичам, подхлъзвам се и падам в снега ту на едната, ту на другата страна по пътеката. Нищо не ме интересува – само по-бързо да стигна у дома. Бързам като луд, като побъркан. И задавен от сълзи, повтарям безконтролно само това: „Дом мой, мили бащин дом!“.

Преди 20 години неговите земляци поставиха възпоменателна плоча на комбинираната читалищна и училищна сграда в родното Разпоповци, където учи и играе първите си роли. И днес не пропускат повод да организират прожекции на филми с участието на Гец, а в една от стаите на читалището е уредена постоянна изложба с негови снимки.

Мария СИМЕОНОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *