Д-р Йорданка Томова напуска управлението на Кардиологичната болница във В. Търново, но оставя частица от душата си в лечебното заведение

„В медицината трябва да влагаш сърце, защото понякога добрата дума върши повече работа, отколкото шепа хапчета“, твърди изтъкнатата специалистка

 

НА 1 ОКТОМВРИ Д-Р ЙОРДАНКА ТОМОВА СЕ ПЕНСИОНИРА И ПРИКЛЮЧИ РАБОТА КАТО ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ в старата столица. На професията изтъкнатата лекарка отдала почти четири десетилетия от живота си, като 13 години посветила на частната клиника, която ръководи през последните 8 години. Горда е с екипа, който успели да изградят заедно с останалите медици в стационара, и си тръгва спокойна, че е оставила здрави основи на болничното заведение, което е убедена, че ще продължи да се развива в правилната посока и да диктува най-съвременните методи на диагностика и лечение в областта.

Д-Р ТОМОВА ЗАПОЧНАЛА КАТО РЕДОВИ ЛЕКАР В КЛИНИКАТА И ПРЕМИНАЛА ЦЯЛАТА ЙЕРАРХИЧНА СТЪЛБИЦА – завеждащ на терапевтично отделение, впоследствие медицински директор и след взимане на сертификат за здравен мениджмънт – изпълнителен директор. Убедена е, че това последователно изкачване й е помогнало, за да постигне баланс в работата и управлението на болницата. Шефският пост обаче не я отказал да продължи да практикува професията си и да бъде близо до пациентите.

„Имала съм толкова много вълнуващи моменти, макар всички да смятат, че лекарите са емоционално притръпнали заради това, че ежедневно гледаме смъртта в очите. Но нас ни трогват сълзите в очите на пациентите. Когато една възрастна жена посяга да ти целуне ръката, един такъв дребен жест на благодарност те мотивира да продължиш да работиш, защото виждаш плодовете на своя труд. Имало и е случаи, които теоретично изглеждат безнадеждни, но аз винаги съм казвала, че в медицината 2 и 2 не прави 4, понякога нещата трябва да се случат по един различен начин, но с мобилизирането на волята на пациентите и нашите неимоверни усилия стават чудеса. Човек не бива да се отчайва и да губи надежда“, категорична е специалистката.

С ръка на сърцето споделя, че се чувства щастлив човек, който е целунат от съдбата както в личен, така и в професионален аспект. Благодарна е, че животът я е срещнал невероятни хора, от които научила много.

„Човекът, който ме откри за кардиологията, беше д-р Георги Николаев, предишният завеждат на Отделението за лечение на сърдечносъдови болести в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Впоследствие имах шанса да работя с проф. Младен Григоров, той е уникален човек – типичен представител на лекарите от старото поколение, с много богата обща култура, от когото можеш да научиш много неща. Работила съм с доц. Иван Мазнев, доц. Сотир Марчев, проф. Яна Симова. Те са ми дали много, а аз от своя страна съм се опитвала да предам опита си на младите колеги“, казва д-р Томова.

ГОРДА Е С ТОВА, ЧЕ ЗА ИЗМИНАЛИТЕ 8 ГОДИНИ НАЗНАЧИЛА ШЕСТИМА МЛАДИ НОВОЗАВЪРШИЛИ ЛЕКАРИ в специализираната болница. Двама от тях дошли буквално от студентската скамейка, без нито един ден трудов стаж, а други двама били работили около месец в Спешна помощ. Те са зачислени за специализация по кардиология, догодина и последният от тях ще вземе специалност, а след това ще продължат да работят в региона и ще дават своя принос на местното здравеопазване.

Връщайки се назад в годините, д-р Томова си спомня и за трудните моменти, които екипът посрещнал сплотен и единен.

„Разбира се, не всичко беше цветя и рози. Имахме и тежки моменти – съдебната сага с областната болница, искаха да ни закриват, идваха частни съдебни изпълнители, юристи с 30 студенти, които запълниха кабинета ми и целия коридор, да ни обясняват как трябва да напуснем сградата. Имахме мощната подкрепа от инициативен комитет от известни общественици в града, събрахме безкрайно много подписи на наши пациенти, имаше и жива верига от пациенти и техни близки пред лечебното заведение, които ни мотивираха да продължаваме да работим“, казва кардиоложката.

Д-Р ТОМОВА Е ОПТИМИСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА ПАНДЕМИЯТА И ВЯРВА, ЧЕ МЕДИЦИНАТА ЩЕ ПОБЕДИ В ТАЗИ ОЖЕСТОЧЕНА БИТКА.

„От миналата година разкрихме и COVID сектор, смело мога да кажа, че бяхме предпочитани предвид условията, които предлагаме – с баня и тоалетна за пациентите, a шестимата ни млади лекари бяха нашите ангели, които първи влязоха в битката и увлякоха с оптимизма си и останалите доктори. Почти нямаме медик и здравен служител, който да не е давал дежурства в сектора”, твърди тя.

Специалистката е убедена, че и занапред в лечебното заведение ще успяват да помогнат на нуждаещите се и ще има приемственост на медицинските традиции и чисто човешки ценности сред здравните работници.

„Нашата болница се намира в сградата на бившето родилно отделение на МОБАЛ. Знаели ли какъв магичен кармичен момент има в това на пръв поглед случайно съвпадение? Там са проплаквали и са поемали първа глътка въздух поне половината от децата във Велико Търново и региона. Мястото е заредено с много положителна енергия и понякога и това ни помага да се усмихваме в моменти, в които нещата не вървят по най-добрия начин“, допълва кардиоложката.

Въпреки че напусна специализираната клиника, тя ще продължи да бъде в полза на обществото, защото е категорична, че пенсиониран лекар няма и положилите Хипократова клетва следват принципите й, докато са живи.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *