Напълно разкрит е замъкът в Свищов, намерен е подпис на сапьора, взривил крепостта

Самият Влад Цепеш – Дракула е обитавал за известно време твърдината

Приключиха окончателно археологическите разкопки на уникално запазената средновековна крепост на хълма „Калето“ в град Свищов. Това съобщи ръководителят на проучванията на проф. Николай Овчаров.

По думите му, за разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за Свищов съществуват много писмени сведения. За първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той бил важен и значителен град, който пазел брода на р. Дунав и т. нар. „свищовски път“, водел към Влахия. Крепостните стени обграждали града чак до Дунав, а на върха се намирал якият замък.

По време на османската инвазия Свищов е сред крепостите, които оказват упорита съпротива на нашествениците. Особено важно в това отношение е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочили към Дунав и превзели редица крепости. Останал само с четири града, българският цар Иван Шишман обаче продължил неравната борба чак до пролетта на 1395 г. Последна столица станал Никопол, а Свищов – втора по важност крепост. Открити напоследък оригинални документи дават сведението, че негови командири били Баул и Алдимир, като е възможно вторият да е бил комендант на Свищовската крепост.

Изследване показва, че вероятно Алдимир е описаният от Нешри командир на гарнизона в Свищовската крепост при османското настъпление от 1393 г. През 1395 г. Алдимир получава писмо, с което Иван Шишман го призовава да събере останалите му войници и да дойде с тях в Никопол. По този начин българският цар искал да продължи борбата срещу османските завоеватели. Султан Баязид обаче нанася изпреварващ удар и го пленява, след което на 3 юни го екзекутира пред стените на Никопол. Вероятно Алдимир е постигнат от съдбата на своя господар.

След падането на Второто българско царство османците оценяват значението на важната крепост и оставят там гарнизон. През следващите години Свищов играе много важна роля в жестоките битки между мюсюлмани и християни. Любопитна е връзката на замъка в Свищов с легендарната личност на влашкия воевода Йоан Трети Влад Цепеш, по-известен като Дракула. Интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато той обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г. Цепеш с гордост му съобщава, че при превземането били избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – чрез набиване на кол. Според преданието самият Дракула обитавал известно време твърдината.

Свищовската крепост е била цел и на други влашки воеводи от ХV-ХVт в., посочва Овчаров. През 1595 и 1598 г. на два пъти града е опожаряван от Михаил Храбрия, но замъкът успява да устои. Това е така, защото той е бил изключително здраво укрепен. През 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълна форма със седем кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси.

Отлично запазената до ХIХ в. свищовска крепост е взривена през 1810 г. по заповед на генерал Николай Каменский при отстъплението на руската армия на север от Дунав при поредната руско-турска война. Разкопките са показали, че за целта в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка. Там стената и кулите са буквално вдигнати във въздуха от взрива. Сега са намерени разхвърляни огромни късове от тях. За щастие обаче почти напълно се е запазила северната част, която сега разкрихме изцяло, допълва Овчаров.

По думите му по време на тригодишната кампания този запазен над 10 м височина участък от „Калето“ вече е напълно проучен. Средновековната крепост е била построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване. Това малко укрепление е било свързано тясно с намиращия се на 3 км важен римски град Нове – център на прочутия елитен I-ви Италийски легион. За това говорят редица находки от тазгодишните разкопки на Свищовската крепост – надписи-печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти, монети на императорите Октавиан Август, Константин Велики и други, цели стъклени съдове и др.

От намерени в строителния хоросан случайно изпуснати на времето монети е станало ясно, че средновековната крепост е построена по време на цар Иван Асен Втори през 30-те години на тринадесети век. Целта е била да пази важния брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по-късно твърдината е опожарена при татаро-монголското нашествие, което отлично се вижда при археологическото наблюдение.

„При разкопките от 2020 г. се разбра, че тази сграда има много дълбоко подземие, където са били съхранявани необходимите хранителни припаси за бойците. Именно то бе напълно проучено през 2021 г. Там бяха намерени монети и множество фрагменти от керамика от всички засвидетелствани исторически периоди на обитаване“, разказва Овчаров.

Там е открито и едно много интересно съоръжение. „Още през 2020 г. в северозападния ъгъл на сградата попаднахме на началото на облицован с камъни коридор, който се спускаше стръмно надолу. Първата идея бе, че става дума за таен изход от крепостта. Разкопките от 2021 т. обаче показват, че коридорът се спуска на около два метра под подовото ниво и достига до неголямо облицовано с дърво помещение. Очевидно става дума за уникално запазен „зимник“ за съхраняване на най-лесно развалящите се продукти – най-вече месо. Такова помещение се открива за пръв път у нас по археологически път и има аналогии само по етнографски път“, допълва Овчаров.

В този коридор е намерен кратък надпис, даващ информация за последните дни на крепостта в началото на ХIХ в. Става дума за автограф с инициалите L.L.H. и дата 1810 (година). Добре се вижда, че това е годината, в която от руските войски е взривена Свищовската крепост. „Всички тези данни ни насочват към мисълта, че инициалите в подземния коридор са оставени от някой от сапьорите, залагали фугасите за взривяването на свищовската крепост. По този начин той е „увековечил“ името си в това срамно деяние. Това е и последната страница от дългия живот на твърдината. Оттук нататък нейните руини стават своеобразна кариера при строителството на различни сгради във възрожденския Свищов“, коментира проф. Овчаров.

Източник: Бта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *